„Въпреки клетвите на Борисов ГЕРБ бетонира големите бонуси”, „Двигателят на българската икономика забуксува”, „Българин в лют спор с американската борсова комисия”

„Въпреки клетвите на Борисов ГЕРБ бетонира големите бонуси", предупреждава от първата си страница „Сега"
Въпреки заканите си да прекратят раздаването на солидни бонуси в държавната администрация, вчера управляващите прокараха текст, според който и занапред във ведомствата ще могат да си раздават до 10 заплати допълнително на човек през годината. Така и петият опит на Бойко Борисов да сложи край на безпринципното раздаване на премии завърши като предишните - без успех въпреки шумните акции.

Парламентът прие вчера на второ четене поправки в Закона за държавния служител, с които се променя системата на заплащане в администрацията. Те предвиждат за допълнителни възнаграждения да могат да се заделят до 30% от разходите за заплати и осигуровки в съответното ведомство. Между първо и второ четене депутати от ГЕРБ са внесли нов текст, според който премията на служител за постигнати резултати може да стигне до 80% от основната му заплата за годината. Това означава още около 10 възнаграждения допълнително - сума, която значително надвишава бонусите, които висшите служители бяха принудени да върнат през февруари. Така управляващите бетонираха със закон практика, заради която само 3 месеца по-рано бяха готови да сменят министри и други кадри от висшия ешелон.

Допълнителните пари ще се отпускат по преценка и след атестация от страна на прекия началник четири пъти в годината. Те са само част от няколко възможности за пари над заплатата, които ще се полагат и за нощен труд, работа по празници и др. Текстът възмути опозицията, която прогнозира, че това ще създаде "партийна аристокрация" по думите на Христо Бисеров от ДПС. Зам. финансовият министър Владислав Горанов обаче твърди, че това ще ограничи лошата практика на раздаването на големи бонуси. На въпрос как точно е избран таванът от 80%, Горанов беше лаконичен: "По целесъобразност". Един от вносителите на текста пък си призна пред "Сега", че също е имал затруднения да разбере защо в работната група са се спрели точно на този процент. Веднага след приемането на закона финансовият министър Симеон Дянков коментира, че слагат таван на бонусите, като сега в някои институции раздаваните средства били 2, 3 и 4 пъти над заплатата.
Още от статията на „Сега"

„Двигателят на българската икономика забуксува", пише на първата си страница „Класа"
Износът, който се сочи за основен двигател на родната икономика след кризата, забуксува. Според предварителните данни на НСИ за първите два месеца на годината той намалява с 6%. С 8,1% е понижението към ЕС и с 2,6% към трети страни. Януари се отрази сериозно на износа, тогава понижението бе 10 на сто, а през февруари - с 1,6 на сто. За цялата минала година двигателят на икономиката нарасна с близо 30 на сто на годишна база.

В началото на 2012 г. обаче българските износители са загубили близо 300 млн. лв. - с 237 млн. от поръчки от Европа и 60 млн. от останалия свят. В абсолютна стойност към партньорите ни от Европа за първите два месеца на годината сме изнесли стоки и услуги за 3,392 млрд. лв. при 3,629 млрд. лв. година по рано, а за страни извън ЕС - общо за 2,300 млрд. при 2,362 млрд. в началото на 2011 г.

Обратна е тенденцията при вноса. Както и през миналата година и в началото на тази той се увеличава, макар и с по- скромен темп. За януари и февруари ръстът е със 7,4% и достига обща стойност от 6,625 млрд. лв.

Така дефицитът в търговското салдо на страната набъбва три пъти - от 420,4 млн. лв. в началото на 2011 г. на 1,262 млрд. лв. сега (709,4 млн. от ЕС и 553,2 от трети страни). Едни показатели се движат нагоре, а други надолу и не мога да кажа, че спадът на търговията ни навън е признак за рецесия, коментира за "Класа" Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Няма общоприето определение в България за това, що е рецесия. Ако имаме предвид, че сме в цикъл на общо забавяне на стопанската активност, това е известно и нормално в света.
Още от статията на „Класа"

„Българин в лют спор с американската борсова комисия" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Швейцарско-американски борсов посредник върна на българина Сашо Тодоров Дерменджиев $ 19 220. Това е сумата, която покойният му швейцарски партньор Лоренц Колер инвестира през 2006 г. от негово име на борсата.

Българинът си получил инвестираните пари 9 месеца след решението на районния съд в Пенсилвания на 25 януари 2011 г., според което самият той трябва да възстанови $ 74 655 печалба по сделките, реализирани от Колер.

"Не съм получавал такава печалба, не съм я ползвал и нямам претенции към нея", каза за "24 часа" 54-годишният Сашо Тодоров.

Всичко започва на 5 юни 2009 г. американската Комисия по ценните книжа и борсите - Securities and Exchange Commission (SEC) подава оплакване в районния съд в Пенсилвания срещу швейцареца Лоренц Колер и компанията Swiss Real Estate Internatinal Holding.

В жалбата се твърди, че Колер и фирмата, в разрез със закон от 1934 г., са се облагодетелствали неправомерно, като са използвали предварителна непублична информация, за да придобият правото да купят опции на фармацевтичната компания Си Eн Eс малко преди официалното й сливане с "Глаксо-Смит-Клайн" на 9 октомври 2006 г.

Според жалбата част от сделката била направена със средства на българина. "Бях дал принципното си съгласие Колер да прави сделки на борсата. Той избираше къде да инвестира парите. Вярвах му, защото бе човек с опит и авторитет, но всеки може да сгреши, нали? Едва ли е имал предварителна информация за сливането. Не вярвам, че ме е подвел съзнателно или че е действал с корист", казва Тодоров.

Веднага след сливането на двете фармацевтични компании стойността на опциите скача, а според жалбата на SEC печалбата е 387 566 долара.
Още от статията на „24 часа"

"Подозрително разтоварване в БДЖ", пише на първата си страница „Капитал Daily"
Българските държавни железници се надяват да получат 52 млн. лв. от продажбата на 3500 товарни вагона до края на годината. Това обяви изпълнителният директор Йордан Недев по време на представянето на резултатите на компанията за първото тримесечие на 2012 г. Звучи като добра крачка за закъсалия държавен холдинг. Проблемът е, че малко преди приватизацията на БДЖ "Товарни превози" се продават хиляди вагони, някои от които дружеството ползва активно. А заради бъдещия недостиг компанията става все по-неатрактивна за инвеститорите.

Непотребни ли са вагоните

Вагоните са заложени по първия облигационен заем, по който държавният превозвач дължи 100 млн. евро. Наскоро от дружеството са получили разрешение от облигационерите за продажбата им и се чака и съгласието на министъра на транспорта. Вагоните са в активите на компанията майка.

Макар да звучи странно, вагоните в холдинга са разхвърляни в различни компании. В началото на миналата година стана прехвърляне на активи - локомотиви и вагони - от шапката БДЖ ЕАД към двете й дъщерни дружества БДЖ "Товарни превози" и БДЖ "Пътнически превози". Така товарното поделение, което в момента е пред конкурс за приватизация, получи около 200 локомотива и над 4000 вагона. В компанията майка обаче останаха огромно количество вагони, въпреки че тя реално не извършва превозна дейност.

Проблемът е, че голяма част от тях експерти окачествяват като хубави (това са платформи, цистерни, зърновози и др.) и за някои от тях към момента БДЖ "Товарни превози" плаща наем, за да може да ги ползва и да изпълнява задълженията си към товародателите. Източници от компанията окачествиха разделянето на подвижния състав като "неоптимално" и дори разказаха, че се шегуват, че след приватизацията ще им се наложи да си купуват вагони от бившия им холдинг или от компаниите, които са се сдобили с добри вагони по време на търговете.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Пращат на съд следовател, окрал мъртвец", е водещото заглавие на „Труд"
Столичен следовател присвоил имот и 3300 лв., като откраднал документи по време на оглед на труп.

Шокиращата случка не е сюжет от криминален роман, а част от съдържанието на обвинителния акт срещу 45-годишния Боян Боянов от столичното следствие.

Всичко започнало на 1 декември 2005 г., когато Боянов е повикан да извърши оглед като дежурен следовател. В апартамент в кв. "Разсадника" било намерено тялото на 62-годишния собственик Радослав Чернев. При огледа не са открити следи от насилие.

Следователят обаче намира нещо по-важно - нотариален акт за жилището и документ за 3300 лв. депозит. По-късно изготвил служебна бележка, според която в апартамента се натъкнал, освен на тия документи, и на завещание в полза на Продан Кръстев (56 г.). Документирал и писмо, в което мъртвецът представя Продан като приятел. Като единствен наследник Продан получава документите, а с тях - имота и депозита. За да демонстрира близост със собственика, той дори организира погребението му.

В крайна сметка се оказва, че Продан и мъртвецът никога не са се познавали. Продан всъщност бил познат на следователя. Двамата се знаели покрай съпругата на мнимия наследник - Биляна. Жената дължала пари на следователя. Предполага се, че това е била причината мъжът да се замеси в схемата.
Още от статията на „Труд"

„Данък здраве за нова къща", четем от първата страница на „Стандарт"
Кола и апартамент ще можем да купим само срещу платени здравни вноски. Това реши вчера правителството, като одобри промените в Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Идеята беше лансирана от новия здравен министър Десислава Атанасова още при встъпването й в длъжност. Тя предложи още на хората без здравни вноски да не се издават лични карти или шофьорски книжки, но това не бе прието от управляващите.

По последни данни около милион българи не са здравноосигурени.

Управляващите се надяват санкцията да принуди поне част от тях да си платят вноските.

Новата мярка обаче ще създаде допълнителни затруднения за хората, чиито работодатели не са платили здравните им осигуровки. Те не се водят неосигурени, но няма как да представят документ.
Още по темата от "Стандарт"

"Тръгнахме на пазар с дебитната карта" е водещото заглавие на страниците „Бизнес и финанси" на вестник „Монитор"
Близо 9% ръст на разплащанията през ПОС терминали и спад в броя на тегленията на пари от банкоматите отчитат от „БОРИКА - Банксервиз" след проведеното във вторник общо събрание.

Според системата за картови разплащания БОРИКА през 2011 г. регистрираното намаление на броя тегления на банкомат през миналата година е с 0,8%. То е за сметка на повечето плащания през ПОС терминалите. В същото време средната стойност на едно теглене от банкомат сериозно превишава това на едно плащане през терминал. Според статистиката на БОРИКА на всяко теглене от дебитната карта тя се е изпразвала средно със 140,40 лв. През ПОС терминал всяко плащане е било средно за 90,60 лв. Като цяло общият брой трансакции за миналата година отчетени от БОРИКА, са 124,5 млн. лв. Сумата, която стои зад тях, е от 12,3 млрд. лв.

Към края на миналата година общият брой банкомати, свързани към система БОРИКА, е 2850, монтирани в 287 населени места. Или с 6,8% повече в сравнение с 2010 г. 100% от банкоматите са EMV съвместими, тоест могат да работят с банкови карти с чип. ПОС устройствата наброяват 30 582. Следвайки увеличението на разплащанията през тях, броят им се е увеличил с близо една пета в рамките на една година. Общо 767 населени места у нас разполагат с ПОС терминали.

Важно е да се знае, че не всички банки участват в тази система на разплащания. Затова и данните на БНБ са по-голяма обща сума на разплащанията. По данни на централната ни банка през миналата година общата изтеглена от банкоматите сума е за 15,37 млрд. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Държавата ще плаща прескъпо на консултанти за провалени реформи", разкрива „Сега"
За пореден път държавата ще прибегне до скъпи чужди консултанти, които да спасят провалени или забавени от администрацията реформи. За експертиза на Световната банка в три от оперативните програми ще бъдат отпуснати 13.7 млн. лв., реши на вчерашното си заседание кабинетът. Това е първото решение за използване на консултанти на СБ по оперативните програми след сключеното в началото на т.г. споразумение с финансовата институция и Европейската инвестиционна банка, а дейностите дублират несъстояли се или частично изпълнени обещания.

Най-много пари ще бъдат заделени за експертиза по оперативна програма "Транспорт" - 4 млн. евро. С тях трябва да се изготвят неназовани стратегически документи, да се състави 5-годишен бизнес план и годишна работна програма на Агенция "Пътна инфраструктура". Изненадващо в списъка с дейности е включено и изготвянето на стратегия за пътна безопасност. Такъв документ вече е изготвен под шапката на МВР и не е ясно защо ще трябва да се финансира втори път. Консултантите на СБ в сектора на транспорта ще помогнат и за изготвяне на нова методология на по-добър анализ и контрол в транспортния сектор.

Поредните милиони ще бъдат налети и в стратегията за водния сектор. Проектът на стратегия до 2035 г. бе представен т.г. и търпи много критики заради предвиденото окрупняване на ВиК дружества и липсата на яснота откъде ще дойдат средствата за необходимите инвестиции - между 13 млрд. и 43 млрд. лв. За да поправи стратегията, Световната банка ще получи общо 1.7 млн. евро.
Още от статията на „Сега"

"Инвеститори бягат от ОЦК Кърджали", пише „Стандарт"
Инвеститорите се отказват от ОЦК в Кърджали заради големите дългове на комбината в размер на около 300 млн. лв. Кредиторите на Оловно-цинковия комбинат все още нямат готовност да опростят част от задълженията на предприятието, каза в парламента финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от dartsnews.bg. На този етап там не е намерен изход от кризата, след която десетки работници останаха без заплати месеци наред.

Първоначално задачата беше кредиторите на предприятието да говорят помежду си. "Последния месец е имало такива срещи, за да не се стига до несъстоятелност, но все още някой от тях може да поиска такава", съобщи Дянков. Кредиторите са имали среща и с потенциални инвеститори, но заради големите дългове на комбината - над 300 млн. лв., засега няма потвърден интерес.

"Като финансист смятам, че без предварително опрощаване на голяма част от задълженията няма как да се намери инвеститор, който да влезе в тежката ситуация", коментира Дянков. Тази седмица ще се продължи с търсене на изход от ситуацията, въпреки че прогнозите не са много оптимистични. Полският консорциум "Силезия" иска да ползва под наем дружеството за срок от 3 години, но без да възстановява кредита и да плаща лихвите, което е причината за блокираните преговори с банките кредитори.
Още от статията на „Стандарт"

„Токът за големите предприятия може да поскъпне", предупреждава „Капитал Daily"
Националната електрическа компания и електроразпределителните дружества вече ще могат да искат компенсация от енергийния регулатор за загубите, които търпят от купуването на скъпата електроенергия от възобновяеми източници, високоефективното комбинирано производство и тецовете с дългосрочни договори. Това предвиждат поправките в Закона за енергетиката, които тази сряда трябваше да бъдат гласувани на второ четене от икономическата комисия в парламента. В последния момент обаче заседанието на депутатите беше отложено с мотива, че част от текстовете имат нужда от още доуточняване. Заместник-председателят на комисията Деян Червенкондев обясни, че следващата седмица те ще бъдат гласувани на второ четене изцяло.

Кой на кого ще плаща?

С въпросната поправка реално се дава право на НЕК и ЕРП да продават скъпата електроенергия по пазарни цени, след което да искат компенсация за получената разлика. Причината е, че на свободния пазар те ще получат в пъти по-ниска цена от тази, която е по преференциални тарифи.

Сега преференциалните тарифи се заплащат от потребителите чрез т.нар. зелена и кафява надбавка - за енергия от ВЕИ и от комбинирано производство. Дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3", по които общественият доставчик купува енергия по значително по-високи цени от пазарните, се покриваха от регулирания пазар. Т.е. големите потребители успяваха да я избягнат.

С поправката всъщност се узаконява идеята на енергийния регулатора цената от скъпите централи да минава през тази за преноса, с което всички потребители да я плащат, включително и големите индустриални предприятия.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Всяко второ ново жилище е построено на морето", съобщава „Класа"
Близо половината от новопостроените жилища в България през последните осем години са в и около градовете Варна и Бургас. Това показва анализ на МКБ Юнионбанк за периода на строителен бум 2004 - 2011 г. Тогава в страната са построени нови 125 хиляди жилища, като близо 60 хиляди са на морска територия, или това представлява дял от 48%. Сериозна част от тези апартаменти се пада на т.нар. ваканционни имоти. Техният точен брой не е възможно да се изчисли на база представителните данни, но се допуска, че са над 25-30 хиляди, уточняват от банката. Изчисленията показват още, че реално в пет града (Бургас, Варна, София, Пловдив и Велико Търново) са концентрирани 75% от новите жилища, въведени в експлоатация от 2004 г. до 2011 г.

Според анализа първенец е Бургас и областта - там са концентрирани над 28% от всички нови жилища, или това са над 35 хиляди апартамента. Градът „посреща" строителния бум с едва 1806 нови жилища през 2004 г., за да достигне техния годишен брой 5326 в началото на кризата. На второ място по численост на новите жилища е Варна и областта, като всеки пети имот или близо 25 хиляди общо е построен там. Едва на трето място е София с нови 18 712 жилища, което е дял от 15%. Пловдив е на четвърта позиция със 7704 нови имота и дял от 6 на сто, следван от Велико Търново с 5773 жилища и дял в новата строителна продукция от близо 5%. Имотите в градовете и областите, където се развива зимен туризъм, са около 3200.

Водещите градове по най-много нови жилища са първенци и по цени. Според официалните данни на НСИ за първото тримесечие на 2012 г. средната цена на кв. м у нас е 883.85 лв., като се отчита намаление спрямо последното от миналата с 0.4%, а спрямо година по-рано с 4.3 на сто. В София има покачване на цените до 1465.33 лв./кв. м. Варна остава втора по най-скъпи имоти с 1 439.00 лв./кв. м, а Бургас си запазва третото място с 1158.83 лв./кв. м.

Пикът при пускането на нови домове според анализа на МКБ Юнионбанк за последните осем години е през 2009 г., когато са въведени в експлоатация 22 хиляди жилища. Отново половината от тях се падат на морските градове и области. Оказва се също, че новите жилища през 2004 г. представляват едва 37% от новите имоти, получили акт 16 през 2009 г.
Още от статията на „Класа"

"1,5 милиарда лева за пътя Русе - Свиленград", съобщава „Труд"
Пътят от Русе до Свиленград ще се строи с концесия, реши официално кабинетът.

Преди 2 дни министерството на регионалното развитие съобщи, че са проведени разговори с държавния инвестиционен фонд на Катар за финансиране на 300-километровото трасе. Държавата е посочила пред инвеститорите, че не може да даде банкови гаранции.

По предварителни оценки пътят ще струва около 1,5 млрд. лв., съобщиха вчера от пресслужбата на кабинета.

От съобщението на правителството стана ясно, че държавата ще осигури само средства за отчуждителни процедури по трасето.

Проектът ще се строи с публично-частно партньорство, защото не могат да бъдат отделени средства от държавния бюджет, а и няма осигурено европейско финансиране.

Идеята на правителството е трасето на пътя да е сега съществуващото шосе Русе - Бяла - Велико Търново - прохода Хаинбоаз - Стара Загора - Свиленград.
Още от статията на „Труд"