"Влак стрела ще свързва Истанбул и Русе", четем във в. "Монитор"
Изграждането на скоростна жп линия между Истанбул и Русе предлагат от Българския форум за транспортна инфраструктура.
Според неговия зам.-председател Петър Диков по този начин ще се развие източно-балканският транспортен коридор, който е много важен за бързия превоз на пътници и товари от Северна Европа и Близкия изток. По думите му турците от доста време предлагали изграждането на жп връзка между Одрин и Елхово.
Скоростен влак ще може да се движи след модернизацията на трасето между Карнобат и Русе. Този маршрут е най-удачен за прокарване на линия, позволяваща висока скорост на движение на влаковете. „През Искърското дефиле и между Трявна и Дъбово теренът не го позволява", смята Диков. Той поясни още, че има идея за прокарване на модерна жп линия Мездра-Ботевград-София, заобикаляща долината на река Искър, но тя излизала доста скъпо, над 1,5 млрд. лв.
От Българския форум за транспортна инфраструктура преди време лансираха и идеята за изместване на трасето на АМ "Хемус" на север. Целта е тя да е по-близо до Русе и така да стане част от нова схема, която да поеме трафика от Северна Европа към Турция и Близкия изток. По този начин и АМ „Черно море" ще стане рентабилен проект, в който ще може да се привлекат инвестиции, смятат от неправителствената организация.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"ГЕРБ смени рязко курса за развалянето на частни сделки" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Инициаторите на идеята прокуратурата да се меси в частни сделки - ГЕРБ, премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров, вчера направиха рязък завой и се отказаха от първоначалния си план. Новият гласи, че проектът за Граждански процесуален кодекс (ГПК), с който се развързват ръцете на прокуратурата, ще бъде оттеглен и преправен, като навсякъде главният прокурор ще бъде заместен механично с финансовия министър. Оттеглянето беше потвърдено от премиера Борисов пред "Сега" минути след като привечер Цацаров заяви в парламента, че "ГПК трябва да последва съдбата на НПК", тоест да бъде оттеглен. И до момента обаче не е ясно какви точно допълнителни правомощия ще бъдат дадени на министъра на финансите, който и в момента може да се намесва в сделки, когато е увреден държавен интерес, и дори да ги спира по закона за мерките срещу изпиране на пари.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Италия търси спешно 6000 пицари", пише в. „24 часа"
Италия търси 6000 пицари - италианци и чужденци, които да запълнят свободните места в различни краища на страната. Тревогата за дефицита нададе тия дни Националната конфедерация на производителите на земеделски продукти.
Въпреки 5-те милиона безработни италианци малцина са кандидати да се цанят в пицарии, защото пред пещта се работи най-вече вечер и през уикендите.
Четирима от всеки 10 пицари на Ботуша са чужденци, въпреки че пицата се смята открай време за един от символите на Италия. Най-многобройни са египтяните и мароканците - 20 000 и 10 000 съответно. Близo 100 000 пицари работят в момента на Ботуша, но през уикендите към тях се присъединяват и други 50 000. Над 65 000 са чужденците, заработващи пред дървените пещи. В Южна Италия, където по принцип цените са по-ниски, пицарят печели средно по 1500 евро на месец за 6-часов работен ден. През лятото се заработва и повече. В по-богатите централни и северни части на Италия може да се печелят и по 2000 евро.
Прочети още от в. „24 часа"

"Предлагат нулева година за концесионерите срещу безплатни чадъри" е заглавиe от в. "Труд"
Ако бъде решено тази година да е нулева за концесионерите на плажовете, т. е. те да не плащат концесионна такса срещу това да предоставят чадъри и шезлонги на туристите без пари, ще можем да привлечем много туристи. Това заяви пред "Труд" Елена Иванова, шеф на Съюза на собствениците в курорта Слънчев бряг.
"Ще искам среща с министъра на туризма Николина Ангелкова и официално ще направя това предложение, защото съм убедена, че то ще е най- ефективно за привличане на туристи", обясни още Иванова.
Прочети още от в. "Труд"

"Опасни храни ни докарват 200 болести" четем на първа страница във в. "Монитор"
Опасни храни ни докарват 200 заболявания, като в това число са не само леките форми на чревни разстройства, но и по-тежки заболявания, включително и рак. Консумирането на небезопасни храни е свързано със смъртта на над 2 млн. души в целия свят. По последни данни в европейския регион има 310 хил. човека с бактериални хранителни инфекции, от които има данни за 304 смъртни случая, като това е информацията само за „върха на айсберга". Това каза вчера проф. д-р Веселка Дулева, национален консултант по хранене и диететика, в навечерието на Световния ден на здравето. Тази година той е посветен на безопасното и здравословно хранене.
Здравословното хранене осигурява до 35% защита от раковите заболявания, единодушни са специалистите по хранене. Барбекюто определено не е от тях. Бързо изпеченото на открит и силен огън месо има канцерогенен ефект, като най-често причинява рак на стомаха, дебелото черво и тънките черва, хранопровода или панкреаса.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Разходите за администрацията продължават да растат", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Свиването на разходите за възнаграждения в държавната администрация все още е само добро пожелание. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) към края на февруари показват, че за първите два месеца на годината бюджетът е платил 718.1 млн. лв. само за заплати и възнаграждения на държавните служители. В сравнение със същия период на миналата година се вижда, че на този етап този вид разходи не само не намаляват, но и се увеличават с над 20 млн. лв. Ако пък се върнем назад ...
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Да подкрепим инвеститорите, ако искаме растеж", пише в. "Стандарт"
Развитието на икономиката и постигането на икономически растеж е много важно нещо и по този въпрос трябва да има абсолютен консенсус. Второто важно нещо, за което също е необходим консенсус, е, че трябва да се привличат инвестиции. Бедни и изостанали страни като България се развиват само с големи вложения. За да дойдат инвестиции обаче, трябва пълна реформа на съда, защото там се случват някои безобразни неща. Всички обаче говорим за съдебната система само в контекста на някаква политическа корупция. Съдебната система, както и всички институции, намесени в защита на имуществените права, са много сериозно прогнили и се използват за измами на кредитори, за заграбване на фирми. Когато някой не си връща кредита и банката се опита да си прибере обезпечението, оказва се, че всичко е прехвърлено, залозите са изчезнали. Никой няма да дойде да инвестира в държава, където чрез елементарна схема може да мине през две инстанции на български съд или да се продаде незаконно заложен актив. Затова съдебната система трябва да е абсолютен приоритет.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Жилищният пазар е пораснал в началото на годината", пише в. "Капитал Daily"
Жилищният пазар през първото тримесечие на 2015 г. се е раздвижил, показва публикуваната справка на Агенцията по вписванията за периода. Резултатите следват продължаваща тенденция от миналата година, която приключи с повече сделки и ипотеки в София и големите градове. Данните показват също така, че общият брой на сделките за страната също е по-висок - с 8.4% повече през 2015 г. в сравнение с предходната. Ръстът на ипотеките също е забележителен, като договорните в страната са над два пъти повече.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Всяка власт пуска димки за еврото", пише в. "Сега"
Темата за членството на България в еврозоната прилича на фойерверк - от време на време припламва с ярка светлина и после потъва в тъмнина. А въпросите кога ще влезем и какво ще спечелим, ако заменим лева с евро, остават.

Първите дни на кабинета "Борисов 2" ни накараха да си спомним за лятото на 2009 г., когато още с влизането си в Министерството на финансите Симеон Дянков обяви влизането в еврозоната за абсолютен приоритет на България. Към онзи момент най-сериозните икономически турболенции в Европа тепърва предстояха и тази цел изглеждаше логична и до известна степен реалистична.

Когато обаче в средата на януари 2015 г. настоящият финансов министър Владислав Горанов обяви, че правителството започва преговори за влизане във валутния съюз, това прозвуча повече като маневра за отклоняване на вниманието на публиката. Темата за членството на България в еврозоната не беше повдигана отдавна, а връщането й във фокуса на общественото говорене бе колкото рязко, толкова и изненадващо.
Прочети още от в. "Сега"

"150 млн. евро от ЕС за малкия бизнес" пише в. „Труд"
Безвъзмездната помощ ще бъде от 35% до 70% от стойността на проекта.
В края на април стартира приемът на документи по първата мярка от новата европрограма за бизнеса „Иновации и конкурентоспособност", обяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. Тя е за повишаване на производствения капацитет.
„Първата процедура има три крайни срока за кандидатстване - 30 юни, 31 август, 30 октомври. За първи път е предвидено изцяло електронно подаване и оценка на проектните предложения, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН)", обясни Лукарски. Тъй като се очаква голям брой заявления и системата може да се претовари, се обмисля все пак документи да се приемат и на хартиен носител, уточни той.
По тази мярка ще могат да кандидатстват микро, малки и средни предприятия, като общият размер на финансирането за целия програмен период до 2020 г. е 150 млн. евро. При микропредприятията ще се подпомагат проекти на стойност от 100 до 500 хил. лв., при малки - от 250 до 750 хил. лева, а при средни - от 300 хил. до 1 млн. лева. Безвъзмездната помощ ще е от 35 до 70 на сто от стойността на проекта. Фирмите от Северозападна България ще са с предимство при оценяването и ще получават допълнителни точки. На еврофинансиране ще могат да разчитат проекти за подобряване на производствените процеси, внедряване на нови продукти и иновации.
Прочети още от в. „Труд"

„Колко десетилетия доходите у нас ще догонват средните в Европа", пише в. „24 часа"
През 2014 г. средните разходи за един отработен час са били 3,8 евро у нас и над 40 евро в Дания, в която трудът е най-скъп. Разходите за труд включват както заплатите, така и данъците и осигуровките. Трудът в България се оказва по-евтин в сравнение и с Румъния, където един човекочас струва на работодателя 4,6 евро.
На първо място по-ниските разходи за труд у нас са пряко следствие от по-ниските заплати, които българите получават в сравнение със средностатистическия европеец. Нивото на трудовите възнаграждения се определя от способността на икономиката да създава продукти с добавена стойност.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Ходене по въже между Запада и Русия", пише в. "Стандарт"
Международното напрежение по оста Запад - Русия все по-сериозно поляризира и българския политически процес. От едната страна е говоренето за хибридна война и тезата на външния министър Митов, че трябва да се обмисля разширяване на санкциите и че е възможен и "по-лош сценарий", както и позицията на президента Росен Плевнелиев. На другата страна е посещението на вицепремиера Калфин в Москва (първа визита на официално българско лице в Русия от началото на мандата), все по-настъпателната линия на БСП и "Атака", които се произнасят против санкциите изобщо.
Премиерът Бойко Борисов за пореден път полага усилия да балансира. Той хем твърдо подкрепя курса на Брюксел спрямо Русия, хем е скептично настроен към санкциите, хем договаря с Илхам Алиев заобикалящ Русия газопровод, хем изпраща вицепремиера си в Москва. Мотото му е пряко формулирано: "САЩ и Русия да се разберат, за да паднат санкциите". Март беше тежък месец за управляващите в България. Бедствията със снеговалежите подкопаха в голяма степен рекламната теза за "стабилизираната държава".
Прочети още от в. "Стандарт"