През септември 2009 г. министърът на икономиката енергетиката и туризма по онова време, Трайчо Трайков предложи шеф на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да стане тогавашния изпълнителен директор на Булгаргаз, Ангел Семерджиев.

Това беше последният "публично" избран председател на енергийния регулатор, защото от неговото освобождаване през януари тази година насам никой не знае как премиерът, който по закон е кадровик на ДКЕВР, избира кой да застане на върха на ценообразуването в енергетиката.

Да, за медиите и обществото не стана ясно, кой предложи станалата известна с интернет търговията на цигари Юлиана Иванова за началник, такова беше положението и с Евгения Харитонова, както и с наскоро напусналата, заради "напрежението", Анжела Тонева.

Ситуацията не е по различна и сега, след като правителството реши Боян Боев да е поредният председател на ДКЕВР. Отново никой от широката общественост не разбра, защо именно той е предложен, въпреки че никога не е бил в редиците на енергийния регулатор и съответно няма опит с производствата, които ДКЕВР води.

В тази посока е и днешната информация в медиите, че новоизлюпеният шеф на Булгаргаз, Шишман Чаушев ще оваканти поста си и ще оглави Електроенергийния системен оператор.

По този начин въпросът "кой" отново надвисва със "страшна сила" над правителството, така както той остана отворен за друго ключово назначение в държавата - шефът на ДАНС.

Тъй като, едва ли премиерът е наблюдавал в детайли изкачването в енергийната йерархия на Боян Боев, нито е отговарял пряко за назначаването му в дружества, които са под контрола на икономическото ведомство, можем да направим предположение, че предложението за това шефът на БЕХ да поеме ДКЕВР е дошло от Министерството на икономиката и енергетиката.

Това изглежда съвсем логично и предвид, това, че както стана ясно, последният предложил открито някой за шеф на ДКЕВР е енергиен министър.

За това бихме искали да се спрем на тази хипотеза, защото другата, че някой тайно диктува на премиера и разпределя постовете в „най-наелектризирания " отрасъл от икономиката най-малкото е обект на друг журналистически (а и не само) жанр.

Приемайки тезата, че икономическият и енергиен министър е най-вероятният "трудов посредник" на Боев, в което няма нищо лошо, ако Драгомир Стойнев е убеден в качествата и професионалната му квалификация, е логично да се поставим въпроса:
Редно ли е премиерът Орешарски, който с идването си на поста обеща да стабилизира енергетиката да разбира през седмица - две (а понякога и през ден), че някой ключов пост в енергетиката се е оголил?

Не по-малко важен е обаче въпросът: Кой е отговорен за това да има кадрови хаос, който вече шест месеца не може да бъде овладян, като колеги от други медии пуснаха дори дешифровка на сложните размествания, представяйки ги с оригинална графика.

В тази връзка отговорът на министър-председателят на тези въпроси е нужен, за да разберем дали самият той намира за нормална тази ситуация и какви мерки е нужно да бъдат взет. Така че енергийните шефове по-скоро да работят, а не да се чудят в шефския кабинет на коя фирма или институция ще бъдат разпределени.