„Всички със специални лихви в КТБ горят", пише в. „24 часа"
По предложение на финансовия министър Владислав Горанов кабинетът предлага поправка в закона за гарантиране на влоговете.
Тя би трябвало да намали както бройката, така и общата сумата на депозитите в КТБ, които трябва да бъдат възстановени от фонда. Това съобщи министър Горанов след заседанието на кабинета.
В момента законът не защитава депозитите с преференциална лихва към датата на отнемане на лиценза на банката. Има казус с КТБ обаче, защото дни след поставянето ѝ под специален надзор квесторите намалиха и така изравниха всички лихви. Това създава възможност на хора и фирми, които са били с преференциална лихва, да претендират, че техните депозити са гарантирани, обясни мотивите за поправката Горанов.
Затова новият текст ще предвиди да не се изплащат влогове, които са били с преференциална лихва в деня на започване на квестурата.
Горанов не уточни с колко ще намалее прогнозираната сума от 3,6 млрд. лв. като стойност на гарантираните влогове в КТБ и 55 млн. лв. в ТБ "Виктория".
Прочети още от в. „24 часа"

"Вотът може да стане задължителен от 2015 г." е водещo заглавиe на в. "Сега"
ГЕРБ смята да предприеме сериозни промени в изборното законодателство, с които да въведе задължително гласуване от догодина и да се "тества" още на местния вот. Това се разбра от думите на зам.-председателя на формацията Цветан Цветанов. Идеята за принудителен вот се обсъжда отдавна в партиите от сегашното мнозинство. ГЕРБ внесе подобно предложение за промяна в Изборния кодекс миналата зима, но то бе отхвърлено от БСП. Тогава един от авторите на кодекса - Мая Манолова, обяви, че задължението противоречи на конституцията. Готвеше се и запитване до Конституционния съд, което така и не бе внесено.

Сега обаче ГЕРБ има солидна подкрепа за предложението си. "За" са СДС и "Движение България на гражданите" от Реформаторския блок. Но най-запалените привърженици на задължителното гласуване са в Патриотичния фронт, които неведнъж са изтъквали, че това е начинът да намалеят купените гласове и влиянието на ДПС. Преди няколко дни патриотите поискаха местните избори догодина да се съчетаят с референдум по няколко теми, като един от въпросите да е задължителното гласуване. Такова допитване се подкрепя и от АБВ.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Крадат по 8 коли на ден", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Джихадисти се возят на крадени от България скъпи джипове. Коли с родна регистрация са засичани все по-често сред членове на организацията "Ислямска държава", сочат данните на родните спецслужби. Между 4 и 8 луксозни возила изчезват всекидневно от страната, научи "Стандарт". Голяма част от тях отпътуват безпроблемно през Турция за Близкия изток. Според последните данни на МВР за първите девет месеца на тази година са откраднати 2598 автомобила. Само в София действат няколко групи автоапаши, които са влезли в тясна договорка с араби, твърдят разследващите. Скъпите коли се измъкват често и чрез лизингови измами. За тях се плащат една-две вноски, след което с "туристическа цел" возилата напускат пределите на страната.
Канал за износ на луксозни коли действа от началото на годината в България. Автомобили от марките "Ауди", БМВ и "Мерцедес, както и скъпи джипове се прехвърлят през границата на път за Сирия и арабските страни, твърдят източници от службите. Данните на полицията показват, че между 4 и 8 луксозни возила средно изчезват всекидневно в страната. По-голямата част от тях отпътуват безпроблемно през Турция за Близкия изток. Сериозен бум при кражбите на коли бе отчетен в края на 2013 година.
Прочети още от в. "Стандарт"

"2,992 млрд. лв. дефицит в бюджет 2014" четем на първа страница във в. "Монитор"
Дефицитът в бюджет 2014 ще бъде 3,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Неговият размер ще достигне 2,992 млрд. лева, стана ясно вчера, след като правителството одобри актуализацията на Закона за държавния бюджет тази година и реши да оттегли от парламента внесения от служебния кабинет вариант. Прогнозите на финансовите експерти предвиждат дупката в хазната да достигне 1,063 млрд. лева очаква се недостигът от ДДС да бъде 670 млн. лв., от акцизи - 318 милиона, а от корпоративни данъци постъпленията ще бъдат със 79 млн. лева по-малко, съобщи финансовия министър Владислав Горанов.
Сумата на необходимите допълнителните ресурси е намалена с 58 млн. лева спрямо разчетите на служебното правителство. Допълнителна икономия се прави и като се спират част от проектите по Програмата за растеж на регионите.
Най-големият допълнителен разход в размер на 125, 7 млн. лева отива по бюджета на Министерството на вътрешните работи. Средствата са необходими, за да се покрият привилегиите на служителите на вътрешно министерство. Очертава се недостиг и по сметките на Министерството на труда и социалната политика, за там са предвидени допълнителни 50 млн. лева. За най-неотложни нужди на Министерството на здравеопазването се дават още 24,2 млн. лева, които с отблокиране на 5% от резерва на ведомството, може да достигнат 46 млн. лева.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Кой си избира съдия по делото КТБ", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Още преди да му е бил даден ход, делото за несъстоятелността на КТБ започна да създава напрежение. След като в понеделник ръководството на решаващия съд - Софийският градски съд (СГС), бламира искането на група съдебни репортери, които поискаха разпределението на внесената в петък молба от БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на КТБ да стане в присъствието на медиите, и разпределиха делото "на тъмно" на командированата съдия Калинка Илиева, във вторник станаха ясни още съмнителни обстоятелства около администрирането на казуса в съда.
В резултат от заформящия се скандал от СГС съобщиха, че Калинка Илиева се е оттеглила от разглеждане на процеса. Причината: "съобщението за избирането на съдия Илиева бе съпроводено с подчертаване на факта в някои медии, че тя е командирована от СРС, поради което би могло да се накърни безпристрастното разглеждане на делото". От съобщението става ясно, че чрез системата за случайно разпределение делото е наново разпределено на съдия Иво Дачев - ръководител на търговското отделение. Отново обаче от съда не споменават за писмото на журналистите от съдебния ресор и съответно изборът се е случил без поисканата публичност, като пак имаше немалко съмнения около обективността на избора на съдията, който ще гледа казуса.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Реформи или мерки на пожар", пише в. "Сега"
В програмната декларация на правителството четем, че то е проевропейско и реформаторско и си поставя амбициозни цели във всички направления. Въпросът е доколко програмната декларация ще бъде изпълнена със съдържание или ще остане само пожелателен документ.
Има ли приоритети?
От теорията, а и от българската практика знаем, че когато едно правителство си постави твърде много приоритети, то реално не си поставя никакви приоритети и е малко вероятно да постигне нещо особено. Не е реалистично да има 17 страници с приоритети и да се смята, че те ще бъдат реализирани. А точно това представлява в момента програмната декларация.

Спомняме си първите седем години на усвояване на еврофондовете (което с мъка сега завършваме), когато всичко беше приоритет, а еврофондовете бяха разпилени по всички министерства - по-скоро като допълнителна взаимоспомагателна касичка, отколкото като възможност за постигане на сериозен ефект. Резултатът е повече от плачевен - не просто има трудности с усвояването на средствата, но дори там, където се усвояват, трудно може да се установи някакъв видим ефект. Разпиляването и липсата на приоритети води до малък ефект.
Прочети още от в. "Сега"

"Стената падна, но ние оставаме зад нея" пише в. „Труд"
Новината, че 42 на сто от младите българи не знаят отговора на въпроса „Падането на коя стена е свързано с края на комунизма в Източна Европа - Берлинската стена, Софийската или Великата китайска", събуди доста възмущение в обществото. Чуха се много клетви. Ето ги, тези не стават за нищо - казват едни. Демокрацията е провал, защото създава неграмотно поколение - каканижат други. И още, и още, и още...
Младите по презумпция са виновни и неуки най-вече защото са млади. Също като нас, когато сме били по-млади, и то поради една и съща причина - липсата на информация, разговор. Защо младите да са виновни? Какво да знаят за прехода? На какво и от кого да се научат? Как да усетят какво е демокрация, когато дори в такъв важен ден не празнуваме, не почитаме и не се радваме?
Преди четвърт век, без дори да сме си помисляли за демокрация, без дори да сме я искали, и най-вече без да сме се борили за нея, изведнъж тя изгря на хоризонта. Получихме шестица от тотото, без да сме пуснали фиш - о, чудо! Но явно бяхме неподготвени за нея.
Прочети още от в. „Труд"

„Държавата отказа жп лиценз на Христо Ковачки", пише в. "Капитал Daily"
Държавата в лицето на Министерството на транспорта и изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е отказала да издаде лиценз за товарни железопътни превози на свързаната с Христо Ковачки "ТБД - Товарни превози". Компанията е 100% собственост на ТЕЦ "Бобов дол", която е част от енергийния бизнес на Ковачки, включващ множество мини за въглища и ТЕЦ-ве.

С искането си за лиценз Ковачки се опитва да намали зависимостта си от държавния жп превозвач Български държавни железници. За БДЖ пък еманципирането на Ковачки означава загуба на най-големия клиент, който обаче от няколко години не плаща редовно на превозвача. Това постоянно води до финансови сблъсъци между двете страни и до заплахи от страна на БДЖ, че спира с превозите на въглища до ТЕЦ-вете.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"€9000 на човек чужди инвестиции в София, в Силистра - само €111", четем във в. "Монитор"
С 845 млн. евро са намалели преките чужди инвестиции в София през 2012 г. в сравнение с предкризисната 2008 година. Въпреки това столицата остава лидер по привлечените чужди инвестиции със среден размер от 9000 евро на човек. На срещуположния край по капиталовложения от чужди компании остава Силистра със среден размер от едва 111 евро. Това е 27 пъти по-малко от средното ниво на преки чужди инвестиции за страната от 3005 евро на човек, показват данните от третото поред наблюдение на регионите на Института за пазарна икономика.
Най-добре с привличането на чужди капитали се справя област Бургас. Спрямо 2008 г. към края на 2012 г. Бургас утроява техният размер - от 667 млн. евро до малко над 2 млрд. евро. Впечатляващите резултати се дължат основно на инвестициите в „Лукойл Нефтохим". За сметка на това Варненска област, която до началото на кризата се нареждаше на второ място, сега е паднала на четвърто. От 2007 до 2009 г. притокът на преките чужди капиталовложения е бил основно в областите със строителен бум - София, Перник, Варна и Бургас. След това обаче привлекателни стават Габрово, Стара Загора и Пловдив, като това се дължи основно на ръста в индустриалния износ.
Като цяло анализаторите от института смятат, че икономиката показва бавни, но осезаеми положителни тенденции на възстановяване. Въпреки че има и области като Ловеч, за които изобщо не може да се говори за възстановяване, смятат експертите.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„И стабилност, и реформи. Няма начин за двете заедно", пише в. „24 часа"
Kакво можем да очакваме от новото управление на страната? Засега разполагаме с програмна декларация на управляващите партии, която в повечето си части е доста обща, и с обещанието, че до един месец ще имаме по-подробна и ясна програма за управление на правителството.
Ще коментирам само отделни акценти от програмната декларация. За по-сериозна оценка е добре да се изчака програмата за управление.
Икономика
Документът ни казва, че ще се определят нови стратегически приоритети в икономиката. Стратегическите приоритети за това са стратегически, защото
не се променят всеки ден, нито всяка година.
Разделът за икономическата политика започва и с обещание за стимулиране на икономическия растеж. Големите разминавания са по въпроса как. Втората част от същото изречение напомня деликатно, че няма да се увеличават бюджетни разходи без икономически растеж.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Продават КТБ на части", пише в. "Стандарт"
Корпоративна търговска банка (КТБ) ще може да се продава на части, а не само като цяло предприятие. Това предвиждат промени в Закона за банковата несъстоятелност, които ще бъдат направени заедно с актуализацията на бюджета и вчера бяха приети на първото заседание на новото правителство. Финансовият министър Владислав Горанов поясни, че това се прави "за по-лесното управление на процеса на евентуална бъдеща несъстоятелност на КТБ". Предложението е на Фонда за гарантиране на влоговете, въпреки че е внесено от МФ, изясни министърът. Така се избягва процедурата за продажба на КТБ на търг или публична продан, коментират финансисти. С промените в закона се уточнява и редът, по който бюджетните организации, чиито пари в КТБ са гарантирани с държавни ценни книжа, ще получат парите си. Срокът за това ще се определи от МС, но няма да е по-дълъг от 1 февруари 2015 г.
Нови текстове в закона са предложени и за изясняване на влоговете, сключени по т. нар. преференциални или привилегировани лихвени условия.
Прочети още от в. "Стандарт"