„Заплатите на чиновниците варират между 600 и 2400 лв.", разкрива от първата си страница „Сега"
Пълен хаос цари в заплащането на държавните чиновници. Средните заплати в едни ведомства са 4 пъти по-високи от възнагражденията в други, без да има логично обяснение за това. Служител в Комисията за защита на конкуренцията взема средно 2416 лв. на месец, докато чиновник от Агенцията за социално подпомагане - само 578 лв. Това пише в таен доклад за възнагражденията в администрацията до Съвета за административна реформа, с който "Сега" се сдоби. Министерството на финансите отказа да предостави документа официално.

Данните от доклада до Дянков включват цялото възнаграждение, което получават чиновниците, заедно с всички бонуси, премии, добавки за прослужено време и т.н. От анализа става ясно, че парите, които получават чиновниците, не са обвързани нито с функцията и отговорностите на длъжността, която заемат, нито с индивидуалния им принос, нито с постигнатите резултати от конкретното ведомство.

Шокиран от констатациите в доклада, вицепремиерът Симеон Дянков обяви миналата седмица, че от 1 януари 2011 г. ще въведе нов модел на заплащане в администрацията. Най-напред ще стартира цялостен преглед на нивата на заплащане на всяка конкретна длъжност в администрацията. В документа изрично се подчертава, че на по-нисшите длъжности, които се заемат от най-голям брой служители, възнагражденията са между 250-350 лв., които "създават определени затруднения за поддържане на приемлив жизнен стандарт".

От 1 януари 2011 г. 75% от средствата за заплати във всяко ведомство ще се дават като основна заплата на служителите всеки месец, а останалите 25% ще са бонуси за добре свършена работа. Новият модел не само че няма да доведе до намаляване на заплатите на администрацията, а дори се обмисля те да бъдат повишени с 10%.

Най-богатите държавни чиновници работят в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), където заплатата на едно лице от персонала е 2416 лв. на месец. Привлекателна е и работата в правителствения "Авиоотряд 28", където средната заплата е 2393 лв.

Завидни са възнагражденията в Министерството на финансите, където чиновниците взимат на месец по 1853 лв., в Министерството на отбраната (1835 лв.) и в НСО (1476 лв.).
Още от статията на „Сега"

„Безработицата расте с рекордно темпо", информира „Дневник" от първата си страница
Прогнозите на работодателите и на Агенцията по заетостта, че ситуацията на пазара на труда ще се влоши в началото на 2010 г., започнаха да се сбъдват. За разлика от непрекъснатия, но плавен ръст досега на освобождаваните служители, който достигаше до максимум 17 000 души за месец, през януари без работа са останали близо 28 хил. В резултат регистрираните в бюрата по труда вече са 366 887 души, а средното равнище на безработицата в България е 9.9% от икономически активното население.

Ситуацията на пазара на труда възражда страховете на българите от загуба на работа и спад на доходите, показва национално представително проучване на агенция "Алфа рисърч". Това поражда проблеми и при изплащането на кредитите. 59% от анкетираните, които са теглили заеми, вече изпитват трудности да ги погасяват, а 12% посочват, че са спрели да плащат вноските си.

В края на миналата година в интервю за "Дневник" изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Росица Стелиянова каза, че традиционно работодателите изчакват коледните и новогодишните празници, преди да започнат да освобождават излишната работна ръка. Представителите на бизнес организациите, които "Дневник" потърси за коментар, смятат, че основната причина за ръста на безработицата са забавените плащания на държавата и общините по вече изпълнени поръчки.

В края на миналата седмица премиерът Бойко Борисов заяви пред парламента, че задълженията на държавата са около 500 млн. лв. Най-големи са дълговете на Министерството на отбраната (231 млн. лв.) и регионалното министерство (200 млн. лв.). В графата на длъжниците са още министерствата на земеделието и на труда. В неделя финансовият зам.-министър Владислав Горанов коментира пред БНР, че просрочените задължения на институциите са 600 млн. лв. Отделно държавата задържа ДДС за над 500 млн. лв., стана ясно преди седмица.
Още от статията на „Дневник"

„Пенсионират радарите на КАТ", разкрива от първата си страница „Монитор"
Радарите на КАТ, с които в момента полицаите измерват скоростта, ще бъдат пенсионирани. Нови уреди с камери трябва да ги заменят до края на годината. Те ще бъдат монтирани в патрулките и освен да показват с колко километра отгоре карат шофьорите, ще правят снимка на номера на колата и часа на извършване на нарушението. Това съобщиха пред „Монитор" служители от Пътна полиция. Смяната се налага заради честите злоупотреби със сегашните радари модел ТР-4. Според официалната статистика те са около 320 за цялата страна. Всеки катаджия получава такъв срещу подпис. Радарът има памет на засечените нарушения и срещу всяко полицаят трябва да представя написан акт.

Източници на „Монитор" от МВР твърдят, че има поне още 100 устройства, които не се водят на отчет. Раздадени са през 1998 година, когато част от катаджиите са ги вземали без подпис. Сега тези радари работят като частни.  Когато бъде засечен нарушител с такъв уред, полицаите на пътя съвсем спокойно могат да приберат 20 лева в джоба си, защото срещу измерената превишена скорост няма да им се налага да отчитат написан акт. Не са редки случаите, при които катаджиите спират нарушител и започват да обясняват как радарът е записал превишената скорост и единственият, който може да изтрие данните, е началникът им. Само преди седмица такава сцена се разиграла на столичния бул. "Г. М. Димитров".

Шофьор с ауди минал със 70 км в час при ограничение 40 заради наличие на пешеходна пътека. След 10-минутен разговор, в който му било обяснено, че ще си загуби книжката, все пак водачът се разминал без последствия. Двамата полицаи с "Лада Нива" се обадили по джиесема на началника си, казали му какъв случай имат и че момчето ще почерпи. „Върнаха ми документите, без да ми искат пари. Казаха ми сам да си преценя дали да почерпя или не, но вече ми бяха върнали талона. Можех да си тръгна, но ми стана неудобно и оставих 20 лева, все пак ми направиха услуга", разказа нарушителят пред „Монитор".

Катаджии с дълъг стаж разказаха, че това е възможно само при уговорка с шефа на сектор "Пътен контрол", който не източва всички засечени нарушения от паметта на радара. За да няма проблеми обаче, пари се отчитат нагоре по веригата. Източници на вестника разкриха, че началник на столично районно искал да си получава отчисленията още преди полицаите да застъпят на смяна. За да бъдат пресечени тези порочни практики, се предвижда закупуването на радари с камери. В момента за София има около 10 подобни уреда. Използването им обаче е неефектвно, тъй като процедурата, по която се наказват сниманите водачи, е тромава и плащането на глобата се забавя с месеци.
Още от статията на „Монитор"

„Кризата роди 30-годишни милионери", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Кризата роди нов феномен - 30-годишни милионери. Поне трима българи, обявили пред данъчните доходи над 1 млн. лева, са родени около 1980 г., научи "Стандарт". Имената на младите богаташи не са известни в обществото, разкриха данъчни. Не е ясно и от каква дейност са придобити парите им в кризата.

Над сто души са декларирали повече от 1 милион през 2008 г. "Най-бедният" в топ 100 има 1,3 млн. лв. А разликата между двамата най-богати българи е само 3000 лева - номер 1 е обявил 16,98 млн., а номер 2 - 16,977 млн. лв.

4-5 хил. души ще бъдат регистрирани служебно по ДДС. Това са хора, които нямат фирма, но изкарват над 50 000 лв. годишно от хонорари. Сред тях има банкери, консултанти, рентиери и шоумени.
Още по темата от „Стандарт"

„Бюджетът може да загуби 800 млн. лв. от нелегална търговия с цигари", предупреждава от първата си страница „Класа"
Ако не бъдат предприети спешни мерки срещу нелегалната търговия с цигари, бюджетът може да загуби между 600 и 800 млн. лв. до края на годината. Това прогнозира вчера Христо Лачев, председател на Асоциацията на производителите и търговците на тютюн и тютюневи изделия (АПТТТИ). Организацията обединява фирми, които реализират над 60% от папиросите в страната.

Разпространението на нелегални цигари през последните месеци заема застрашителни размери. Контрабандата вече се оценява на 40-50% от общия обем на пазара. В някои погранични райони като Видин, Добрич, Свиленград, Благоевград нелегалната търговия надхвърля 60-70%, съобщи още Лачев. Според разпространено вчера становище на организацията повишението на акцизните ставки ще предизвика рязко увеличение на цените на цигарите. Европейският опит обаче показва, че в нито една страна поскъпването не е намалило броя на пушачите с повече от 1 - 2%. Със сигурност ще се свие търсенето на стока с редовни бандероли.

През 2009 г. официалните продажби на цигари са намалели с 30% спрямо 2008 г. С по 300 т месечно се свива законната търговия. Има тенденция легалният пазар да губи от 5 до 10% на месец. Ако това продължи, редица от коректните фирми ще фалират или ще преминат в "сивия сектор", твърдят цигарените търговци. При такава ситуация трудно могат да се предвидят обемите на официалния пазар, което означава, че приходите от акциз и ДДС също ще са доста неясни.

Първоначалното издаване на лиценз на нова фирма да става не по-бързо от 90 дни и не по-бавно от 120 дни, предлагат от асоциацията. По този начин митническите органи ще могат изцяло да проверят фирмата за свързаност с лица, които са участвали в незаконна търговия с тютюневи изделия. По-бавният срок на издаване на първоначални лицензи ще ограничи възможността за бързо създаване на фирми "фантоми". Да бъдат ограничени разплащанията в брой на суми над 10 000 лв. специално при търговия с тютюневи изделия, ще предложат още от АПТТТИ.
Още от статията на „Класа"

„Игри с неизбежна загуба" е заглавието на седмичния коментар на доктора по икономика Емил Хърсев в „Сега"
Примамлива е илюзията, че някой - парламентът, кабинет, съд или тълпи протестанти, препречили граници, пътища и мегдани - може да свали лихвените проценти, за да се услади (или поне да не присяда) кредитът на досегашни и утрешни получатели на заеми. Изглежда да е твърде просто. Колко му е да се натиснат "лакомите банкери", докато се откажат от идеите "да пълнят гуша" в тъй тежки времена. Трябва да се вразумят и да свалят лихвите в България до онези, които сме чували, че дават в други страни (сещаме се за САЩ, Германия, Швейцария). Всеки ще се съгласи, че "натискането" е лесна работа, като се сетим колко мощни средства могат да се впрегнат за насилственото вразумяване на хищната банкерска гилдия: парламентът може да кове закони, кабинетът да ползва икономически натиск, съдът може да отсъди, че банките са се сговорили за картел.

Да не говорим колко поразии могат да сторят протестиращи срещу "лихвения тормоз" граждани. Такива идеи изповядват партии, синдикати, работодателски съюзи, учени глави и изтрещели лумпени. Според мен има почти единодушен консенсус по въпроса. И не само у нас. Важно искане на трактористите от промахонската барикада беше именно сваляне на лихвите и разсрочване на старите кредити. С други думи, но за същото, ратуват политици от всички краища на света, включително в страни като САЩ, Германия и Франция. Само до Швейцария тази налудност не е стигнала, но тя е отделен случай.

Идеята за сваляне на лихвите блазни, защото ниските лихви са антикризисна панацея: евтиният кредит ще стимулира развитието, ще се отворят нови работни места, ще се вдигне доходът, а разходите на фирмите ще намалеят и току-виж стоките поевтинеят, а пък колкото по-малко банките бъркат в джоба на гражданите, толкова повече разполагаем доход им остава да пазаруват... завърта се въртележката. Така хубаво му става на човек, като си представи тази икономическа идилия, че веднага приема желаното за възможно. Повечето европейски лидери добросъвестно и усърдно се потрудиха да сбъднат желаното и затова изсипаха на пазара трилиони "свежи пари" да борят лихвата. Сега същите лидери се чудят какво да правят с бюджетните дефицити и държавния дълг, които натрупаха. Поради липса на пари и възможност да вземем назаем тази грешка в България ни бе спестена. Защото антикризисният ефект на ниските лихви е блъф, а в цялата история досега игрите с лихвите свършват с провал.

Ако може със 70-ина реда, колкото събира тази колонка, да се обясни механизмът на финансовите пазари, нямаше да има нужда да пишем учебници по хиляда страници. И все пак ще опитам да обясня откъде идва заблудата.
Още от статията на „Сега"

„София строи върху "откраднат" общински имот", разкрива „Дневник"
Нови правни казуси може да предизвика историята с общинския имот в кв. "Стрелбище", откраднат чрез фалшив подпис на вече бившия кмет Бойко Борисов. Делото, с което общината се опитва да си върне собствеността върху терена, все още е на първа инстанция, въпреки че беше заведено преди година и половина. От "Московска" 33 не очакват скоро по него да има решение, но междувременно са започнали да строят върху 14-те дка в софийския квартал.

"Правим детска градина, а тази година ще започне и изграждане на училище до нея", каза за "Дневник" кметът Йорданка Фандъкова. За 2010 общината е предвидила над 3 млн. лв. инвестиции в имота. От "Московска" 33 обясниха, че ползват терена, тъй като фирмата "Сида-С", за която се твърди, че го е придобила с измама, не е влязла във владение. Другата причина е, че има нужда от детска градина и училище в района. Ако обаче крайното решение на съда не е в полза на общината, може да се наложи тя да отчужди 14-те дка, върху които вече ще е построила детска градина и училище.

Скандалът с имота в кв. "Стрелбище" се разгоря през 2008 г. Столичният кмет тогава Бойко Борисов показа договор за продажбата му между общината и фирма "Сида-С", собственост на Петър Драшков, брат на тогавашния зам.-председател на ДАНС Иван Драшков. Борисов обяви, че подписът под договора е фалшив, но на базата на документа фирмата вече има нотариален акт за имота.

Впоследствие "Сида-С" бе купена от фирма "Симеон-2" на сегашния депутат от ГЕРБ Емил Димитров и съдружника му Славян Теофилов. Когато влезе в парламента през лятото на миналата година, Димитров излезе от дружеството. По-рано през годината от поста управител на "Сида-С" е освободен и Петър Драшков, показват данни от търговския регистър.
Още от статията на „Дневник"

„Правим части за "Белене", информира „Стандарт"
Родно предприятие проби в проекта "Белене". Радомирският завод "Бесттехника-Тежко машиностроене" е първата българска машиностроителна фирма, която ще участва с голяма поръчка в изграждането на централата. Дружеството подписа договор с "Атомстройекспорт" за производство на два транспортни шлюза в реакторния корпус. Поръчката е за три години и е на стойност 8,2 милиона евро. Шлюзовете са по 350 тона.

Радомирската фирма, която взе част от бившия машиностроителен гигант "Червена могила", е правила съоръжения за атомните централи в целия соцлагер. След това е работила по поръчки за Германия и Франция.

Оборудването трябва да отговаря на изискванията за първа категория на сеизмична устойчивост и за втора категория на ядрена безопасност. "Бесттехника-Тежко машиностроене" експлоатира една трета от мощностите на бившия машиностроителен комбинат край с. Червена могила.
Още от статията на „Стандарт"

„600 млн. лв. дължи държавата на бизнеса за 2009 година", обобщава „Монитор"
Около 600 млн. лева е общият размер на просрочените задължения, които има държавата. Те са установени като обобщени данни от всички разпоредители с бюджетни кредити, съобщи вчера зам. финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от агенция "Фокус". Причината за сегашната ситуация е, че с 37 постановления от януари до юни 2009 г. старото правителство е предвидило плащания за 1,512 млрд. лв., при положение че се е знаело за ограничените възможности на бюджета. "През 12-те месеца преди изборите са извършени огромни разходи и са сключени огромен брой договори, които няма как при това рязко свиване (на икономиката - бел. ред.) да не останат без покритие", каза още зам.-министър Горанов.

Той обясни, че приоритетно от началото на 2010 г. се изплащат стари задължения. Сумата на заварените от предишното правителство задължения постоянно спада, като към момента те са намалели наполовина. Според Горанов основните натрупани просрочия идват от неразумни инвестиции в строителство и основен ремонт. Вероятно те са свързани с предизборни подготовки. Няма друг сектор, който да е така засегнат и подведен във възможностите на държавата, коментира той. Зам. финансовият министър съобщи още, че новите ангажименти, които се поемат от началото на мандата на това правителство са изключително малко и това личи и от броя на новите обществени поръчки, които се обявяват. Най-напред ще бъдат разплащани задължения на фирми със сключени споразумения, които се отказват от 10% от сумата, която трябва да получат. Това обаче не значи, че другите задължения няма да бъдат разплащани, увери Горанов. Зам. финансовият министър е категоричен, че държавата има капацитет да си покрие всички просрочени задължения.
Още от статията на „Монитор"

„Залагам авторитета си за провеждането на търговете в МО", казва в интервю за „Сега" министърът на отбраната Аню Ангелов
Г-н министър, защо решихте, че в новия закон за отбрана началникът на отбраната не трябва да е на пряко подчинение на президента?
- Тази подчиненост не може да доведе на практика до никакви заповеди на главнокомандващия в мирно време директно до началника на отбраната и той да ги изпълни. Съгласно чл. 19 от закона за отбраната и въоръжените сили всички правомощия на президента, с изключение на военни конфликти и война, произтичат след решения на Министерски съвет. Следователно няма възможност, което и да е правомощие на президента да бъде осъществено с директна връзка между върховния главнокомандващ и началника на отбраната.

Тогава от какво толкова се е подразнил Георги Първанов?
- Счита се, че той взима някакви решения по националната сигурност, които началникът на отбраната трябва да изпълнява. Така пише в неговите мотиви. Но имайки предвид правомощията на президента, които са описани в закона и в конституцията, ние считаме, че е все едно дали го има, или го няма този текст в закона.

Според наблюденията ви като действащ генерал преди години толкова ли беше тясна връзката между президент и началник на Генералния щаб?
- И по сега действащия закон за отбраната, и с измененията, президентът има право да получава пълна информация от началника на отбраната. Това не означава подчиненост. Той може да извика при себе си началника на отбраната и да поиска информация. Началникът на отбраната е длъжен да я даде, но когато говорим за подчиненост, става въпрос за разпоредителна власт.

Според Вас Министерство на отбраната по-прозрачно ли работи вече?
- Считам, че направихме много. На първо място МО публикува всички мои заповеди, решения, отговори на народни представители, всичко, което касае работата на министерството. На второ място, вие имате достъп до сградата на МО. Доколкото съм чувал, при предишни министри не сте имали пряк достъп. На трето място, откакто ние сме в това министерство, няма обществени поръчки, които да не са открити. Ние не използваме наредбата за специални обществени поръчки и чл. 13 от закона, за да провеждаме под покрива на класифицираната информация определени поръчки. Ние нямаме специални обществени поръчки.
Още от интервюто на „Сега"

„Започваме проверки за мъртви души в болниците", казва в интервю за „Монитор" Жени Начева, директор на НЗОК
Госпожо Начева, кой бе първият проблем, с който се сблъскахте?
- Действително няма какво да ме изненада, познавам добре работата в НЗОК. Бях избрана от Народното събрание за неин директор в най-напрегнатото време от годината, когато се сключват договорите с изпълнителите на болнична и доболнична помощ. Това бе първият проблем, тъй като лечебните заведения и лекарите не са свикнали с новите критерии, по които ще трябва да се работи оттук нататък - като например задължението да има двама лекари от определена специалност на трудов договор, за да може болницата да работи по клинични пътеки. Аз държа да се спазват изцяло и перфектно параметрите на Националния рамков договор за 2010 година. Предстои да направим рекапитулация и оценка на сключените договори в болничната и в извънболничната помощ.

Кога се планира да е готова оценката?
- Още през месец март.

Какво ще последва след нея?
- Идния месец ще стане ясно кои договори са сключени по правилата и кои не са. За тези, които не отговарят на изискванията, ще предприемем съответните действия. Очакваме, както се случва всяка година по това време, и този път някои районни здравноосигурителни каси да са правили изключения по своя преценка и да са подписвали договори, независимо че изпълнителят на медицинската помощ - болница или съответен лекар, не отговаря на изискванията. Едно от изискванията, на което НЗОК особено много държи, е да има медицинска апаратура на територията на даденото лечебно заведение. В миналото имахме случаи, когато се подписва договор с болница, която няма медицинска техника, най-близкият апарат е в съседната област.  

Някои общински съвети и кметове преговарят с областни управи за сключване на здравен холдинг, като общинската болница влезе в него като филиал на областната. Не е ли това опит за заобикаляне на закона?
- Казусът, независимо че изглежда прост, е твърде заплетен. Затова е необходимо по него да се излезе с юридическо тълкувание, като се отчете и желанието на собствениците на лечебните заведения. Във всички случаи обаче те могат да бъдат запазени, като принципалите им ги преструктурират в болници за долекуване или в хосписи. Новият закон за лечебните заведения, който се очаква да влезе в сила скоро, дава напълно тази възможност. Този процес не е обвързан със срокове, той е продължителен. Постепенно ще се разширяват възможностите едно лечебно заведение да премине в друг тип лечебно заведение. Колкото до това, че по договор болницата може да има рентгенолог, който да е в областната болница, а пациентите, които са попаднали в довчерашната общинска, превърната вече в неин филиал, трябва добре да се прецени дали това е в услуга на населението. Необходимо е медицинските услуги да са на такова разстояние, което може лесно и бързо да бъде преодоляно с автомобил, за да не страдат пациентите. Норматив за такова разстояние все още няма, но едни 30-40 км са разумно разстояние, особено когато става дума за добри пътища и добър надежден болничен превоз. Наше, на касата задължение е, когато договарянето приключи, да кажем дали на територията на цялата страна е осигурен еднакъв достъп до основните видове медицински специалности.

С колко болници не са сключени договори?
- С дванадесет, като в тях има и медицински центрове. Сред тях са болниците в Трън, Кула и др. Някои лечебни заведения, които бяха застрашени да отпаднат от договарянето, обаче успяха да намерят специалисти, да ги назначат на трудов договор и да сключат договори с НЗОК макар и само по няколко клинични пътеки. Както обаче казах, процесът не е приключил. По-нататъшната съдба на болниците и тяхното присъствие на пазара ще зависи от това как те ще приключат първите три месеца на годината, както и от това дали пациентите ги предпочитат, или ги загърбват и отиват в големите лечебни заведения.

В малките общини, които остават без многопрофилни болници, хората се безпокоят кой ще ги лекува и кой ще плаща на новоизградените медицински центрове и тези за спешна помощ?
- Центрове за спешна медицинска помощ има в цялата страна, а на местата с преструктурирани болници те са с усилени екипи и техника. Тяхната дейност се заплаща от Министерството на здравеопазването. Предвидени са допълнителни средства. Хората не бива да имат основание за безпокойство.
Още от интервюто на „Монитор"

„Без емоции към Русия", казва в интервю за „Стандарт" министърът на външните работи Николай Младенов
През последните дни у нас много се дискутира въпросът за американската противоракетна отбрана. С българския посланик в Москва Пламен Грозданов бяха проведени консултации в руското Външно министерство. Какво обясняваме на руската страна, г-н Младенов?
- Срещата на посланика в руското МВнР е била по друг повод, но логично въпросът е бил повдигнат. Посланикът е казал това, което неведнъж всички сме казвали и нямаме какво ново да добавим. Когато не водиш преговори, означава, че не водиш преговори. Когато участваш заедно със своите съюзници в изработването въобще на концепцията как да изглежда тази защита за Европа, това означава, че правиш точно това. Това е процес, който тече от много години, не е от вчера. За нас заплахата, срещу която се изгражда бъдещата противоракетна отбрана на НАТО, е валидна както спрямо България и НАТО като цяло, така и спрямо Русия. Защото нито Русия, нито НАТО имат интерес от разпространение на балистични ракети в райони, в които има нестабилност. Това е заплаха за всички. Така че ние сме готови да дадем на всички всякаква информация, но тя няма да се различава от това, което вече сме казали. Ако водим каквито и да е преговори по който и да е въпрос, то това се прави с мандат на българското правителство, Народното събрание, обяснява се на българското общество защо се прави. Ние не сме на такъв етап в момента.

Защо сега се появи този дебат в България?
- Защото според мен сме свикнали да търсим под вола теле в думите на всеки американски, руски или друг посланик на велика сила в България. И когато те кажат нещо, винаги търсим нещо друго скрито зад тях. В случая няма нищо скрито.

Притеснявате ли се от евентуален ефект върху двустранните ни отношения с Русия?
- Мисля, че в двустранните си отношения с Русия имаме достатъчно много теми, върху които трябва да работим заедно. Разбира се, по някои имаме абсолютно съгласие, по други имаме различия, но това е естествено. Не смятам, че тази медийна истерия би трябвало да се отрази на диалога между нашите държави.

Как се развиват енергийните ни проекти с Русия?
- Трябва да разделим два въпроса. Единият въпрос са отношенията ни с Русия като две суверенни държави. Другият е сигурността на енергийните доставки за България. Без значение откъде те идват, къде отиват, никоя страна не бива да бъде 100% зависима от един източник. И затова през последните месеци правителството предприе действия да имаме повече гъвкавост на енергийните доставки. Но този въпрос е отделен и принципен. Това, че една държава трябва да търси диверсифициране на източниците, да има сигурност на доставките, това не означава по никакъв начин, че въпросът е насочен срещу Русия. Отношенията ни с Русия трябва да се базират на съвместното разбиране и на двете страни, че сме суверенни държави, които решават проблемите помежду си в рамките на нормален диалог. И в него ние решаваме всякакви въпроси без излишна емоция. Защото част от проблема за мен е, че много често цялата тази дискусия за отношенията между Русия и България свършва в една емоционална дискусия, която играе от крайно да любиш до крайно да мразиш. Можеш да любиш и мразиш конкретен човек, не можеш цяла държава. Затова трябва да изчистим емоцията, да подредим приоритетите си, да знаем какво е важно за нас, да разберем какво е важно за тях и да видим къде можем да се срещнем.

В САЩ и Турция, както и във Франция и Македония, посланическите постове са вакантни. Има ли внесени за съгласувателна процедура предложения за имена или тепърва това ще се направи?
- Започнали сме разговори както в министерството за потенциални номинации за тези постове...

Т.е. ще бъдат различни номинации от тези, които предлагаше Румяна Желева?
- Не искам да коментирам имената, докато нямаме съгласието както на Министерския съвет, така и на президента. Целта и мотивите, с които ще бъдат предложени кандидатите, ще бъдат те да са професионални дипломати, да знаят приоритетите, по които работи правителството в момента, и да могат да ги реализират по най-добрия начин в столиците, в които отиват. И четирите поста са много важни за България. Моето желание е предложенията да бъдат високи топки в българската дипломация. Това са места, на които ние трябва да изпратим "тежката си артилерия".

Три години след влизането ни в ЕС какво не ни достига, за да се държим като член, а не като кандидат за ЕС?
- На 1 януари 2007 г. очаквах да чуя от тогавашното правителство, че основните приоритети, които си поставяме в европейската политика на България, е влизането в Шенген и в еврозоната. Това не се случи. И затова сега имаме толкова голямо забавяне по тези две теми. Защото едва след като тези две неща се случат, всеки български гражданин ще знае, че той и страната му са абсолютно граждани на Европа. Това е окончателната интеграция на България в ЕС. Като страна членка на ЕС не можем да избягаме от региона, в който живеем. Не можем да се правим, че Западните Балкани не съществуват и че ние нямаме отговорност за това да формулираме политика към региона в европейски контекст. Например - сега виждаме всички, че най-накрая започна битката с организираната престъпност и корупцията. Тази битка в България може да бъде спечелена, но тя трябва да бъде спечелена в целия регион, защото това не е само наш проблем. Друг пример е механизмът за проверка и сътрудничество. Искам да избягаме въобще от разбирането, че реформираме съдебната си система заради Европа. Правим го заради България, заради българските граждани. А това, че имаме сложен от ЕС мониторингов механизъм, е, защото не сме го направили досега.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Взаимните фондове остават с малък дял в "портфейла" на българина", казва в интервю за „Класа" Стоян Тошев, председател на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД)
Г-н Тошев, за пет години от съществуването си в БАУД вече членуват 30 управляващи дружества, които управляват 90 фонда, или 380 млн. лв. Това не е ли прекалено малка сума и с колко се стопиха активите им в периода на криза?
- От създаването си преди повече от 5 години Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) обединява всички активно работещи управляващи дружества на българския капиталов пазар. С предлаганите от нас 90 взаимни фонда клиентите ни имат един добър избор от инвестиционни продукти с различни риск/доходност характеристики. Като абсолютна сума 380 млн. лв. не са никак малко, но този обем е малък като процент от финансовото богатство на българските граждани, т.е. все още взаимните фондове не са заели подобаващото място в техните портфейли. Най-успешната година за индустрията на взаимните фондове у нас бе 2007 г., когато обемът на управляваните активи почти достигна 1 млрд. лв. За съжаление световната финансова криза ни се отрази много негативно. В дългосрочен план обаче съм сигурен, че ще успеем да възвърнем тези позиции и да ги надминем.

Прогнозите на икономисти и финансисти са, че най-лошото от кризата у нас ще се усети в първото тримесечие на 2010 г. Какви са вашите очаквания за развитието на капиталовия пазар в такава ситуация и какви са перспективите?
- Първите признаци за подобряване на икономическата обстановка и съответно нарастване на цените на активите на световните финансови пазари през миналата година доведоха до известно възстановяване и на българския капиталов пазар. Независимо от това индексът на нашата фондова борса изостава от индексите на другите развиващи се пазари, включително и тези от региона. Моето мнение е, че не можем да очакваме сериозно възстановяване на нашия капиталов пазар, ако не наблюдаваме и възстановяване на българската икономика. Предвид отвореността на икономиката ни към световната и в частност европейската икономика естествено е да очакваме постепенно пренасяне на положителните тенденции и у нас. Надявам се това да стане факт през втората половина на годината.

Кога можем да очакваме възстановяване на борсите и икономиката и какъв е периодът, в който евентуален ръст на борсата се прехвърля в реалната икономика?
- Икономическите изследвания на един стандартен бизнес цикъл показват, че обикновено възходящото развитие на капиталовия пазар започва около 6 месеца преди началото на възходящото развитие на икономиката. Особеността на настоящия бизнес цикъл е, че кризата бе много дълбока (неслучайно бе наречена Голямата рецесия, по подобие на Голямата депресия през 30-те години на миналия век) и възстановяването ще отнеме повече време, а и крие значително повече рискове. Това се отразява на финансовите пазари и периоди на висока волатилност (резки движения нагоре-надолу) не са никак изключени. Такова движение на цените на акциите на всички световни борси наблюдавахме например през последните 2-3 седмици.

През януари беше променен съставът на Съвета на директорите на БФБ. Смятате ли, че смяната на ръководството беше в удачен момент и как реагира пазарът на това? Какво според вас наложи исканата промяна?
- Позицията на БАУД винаги е била, че проблемите тръгват от факта, че обсъждането на най-важните въпроси за стратегията на развитие на БФБ се водеха извън нея. Нашето мнение е, че в Съвета на директорите на борсата трябва да има представители на всички основни участници на капиталовия пазар - инвестиционни посредници (БАЛИП), инвеститори (БАУД и БАДДПО), емитенти и т.н. Затова подкрепихме избора на представител на БАЛИП в СД като стъпка в правилната посока. Надяваме се, че тя бе направена в резултат на исканията на професионалните асоциации към Министерството на финансите.
Още от интервюто на „Класа"

„Имотни сделки под 10 хил. лева ще могат да се плащат кеш", казва в интервю за „Дневник" Емил Радев, депутат от ГЕРБ
Какво реши работната група, ще попълват ли хората декларации при изповядване на сделките с имоти и ще носят ли наказателна отговорност, както иска правителството?
- Декларация ще има, но тя няма да бъде отделен документ по сделката (така иска правителството - бел. ред.), а ще бъде вмъкната като текст в самия акт, с който се изповядва сделката. Това означава, че при покупко-продажбата на имот декларацията ще бъде част от самия нотариален акт. В случаите на доброволна делба ще бъде част от договорите за делба, защото при този вид сделки може да има доплащане на една от страните. В тези актове участниците в сделката ще декларират, че посочената сума е действително договорената цена между страните. В промените, които предлага работната група, не се предвижда да има отделна декларация, с нотариална заверка на подписите, която допълнително да натовари страните по сделката с разходи.

Може ли да се каже с колко ще се намалят разходите на страните по сделката при тази промяна?
- Дори да беше останал моделът, предложен от Министерството на правосъдието, с отделна декларация, в парламентарната комисия по правни въпроси се постигна консенсус по въпроса, че ще се заверява нотариално единствено подпис, което струва 6 лв. Това щеше да бъде заверка на подпис без материален интерес, независимо че вътре има посочена цена. С новото предложение страните ще спестяват и заверката на подписа. По-важното е, че когато тези сделки минават през пълномощници, ако някоя от страните по сделката се намира в чужбина, по правителствения законопроект трябваше да прави нотариална заверка на декларацията в страната, в която се намира. Това изисква полагането на нотариална заверка и апостил на документацията, за да може тя да има правна стойност пред българския нотариус или да се завери в българските консулски служби.
Сега с предложените от работната група промени спестяваме и тези разходи. Снабдяването с този тип документи е доста трудно, когато сделките се изпълняват с пълномощник. Например близък роднина на лицето, което е извън страната, е упълномощен да изповяда сделката при цена и условия, каквито намира за добре. Човекът зад граница иска да купи апартамент за 50 хил. лева. При падащи цени на пазара в момента пълномощникът обаче успява да свали цената с 2000 - 3000 лева. Така на практика се получава, че декларацията, която му изпращат от чужбина, няма да отговаря на истината, защото цената след преговорите се е променила. Това означава, че лицето зад граница ще трябва да изготвя и изпраща нова декларация. За да се спестят всичките тези усложнения в нотариалното производство при изповядване на сделката, страните ще декларират в самия акт обстоятелствата относно истинността на уговорените плащания.

Зам.-министърът на правосъдието Жанет Петрова заяви, че ако отпаднат декларациите, се променя философията на закона и е категорично против. Успяхте ли да убедите Министерството на правосъдието в правотата си?
- Искам да отбележа, че декларацията не отпада, а се улеснява механизмът на предоставянето й от страните. Представители на Министерството на правосъдието ще присъстват на следващото заседание на комисията по правни въпроси и ще можем всички аргументирано да приемем най-удачния модел за промени в закона. Философията на предложения законопроект не се променя по никакъв начин. Целта на промените е въвеждане на плащането по банков път при имотните сделки. Тази философия я запазваме напълно. Това е една от мерките, които правителството приема, за да се ограничат корупцията и прането на пари.
Още от интервюто на „Дневник"