Прозрението, че природата предоставя услуги на човечеството, не е ново. През 360 г. пр.Хр. Платон отбелязва полезната роля, която горите изпълняват за предпазване на плодородието на почвите; ако ги няма, отбелязва той, земята ще се оголи като пустиня, като костите на захвърлено тяло. Идеята, че еколозите биха могли да представят стойността на подобни „услуги на екосистемите" по такъв начин, че и икономистите да я схванат, все пак е по-скоро нова. Редица мислители, които поставиха този въпрос в центъра на вниманието през миналото десетилетие, на 13 и 14 януари се събраха на среща, посветена на биоразнообразието и услугите на екосистемите в Роял Съсайъти в Лондон. Те обсъдиха прогреса и перспективите на техните опити да апелират за съхраняване на природата чрез по-добро възприемане на стойността на нещата - такива неща като опрашване, качество на въздуха, улавяне и съхраняване на въглерода - които уж изглеждат безплатни, пише в блога си Димитър Събев.

Оценките на околната среда се стремят да решат един проблем, който  притеснява както еколозите, така и икономистите: изкривяването в разпределението на ресурсите. Да вземем мангровите блата. За последните две десетилетия около една трета от световните мангрови блата бяха преобразувани за нуждите на хората, като много от тях бяха превърнати в доходоносни ферми за скариди. През 2007 г. икономическо изследване на подобна ферма за скариди в Тайланд показа, че бизнес печалбата на хектар е 9,632 долара. Ако беше само това, преобразуването им щеше да изглежда като чудесна идея.

Но едно по-точно счетоводство показва, че в точа число правителствената субсидия за всеки хектар възлиза на 8,412 долара; освен това има и разходи: 1,000 долара във формата на замърсяване и 12,392 долара загуби на услуги от екосистемите. В последното се включват щетите, нанесени на осигуряването на храни и лекарства, които хората по-рано са взимали от гората, загуба на местообитания за рибите, а и по-малко прегради пред бурите. А тъй като една ферма за скариди е продуктивна само в течение на три до четири години, има и допълнителни разходи за последващо възстановяване: ако то е във формата на нови мангрови насаждения, добавете още 9,318 долара за хектар. Урокът от всичко това е, че ако нещо изглежда печелившо, то е такова, тъй като печалбите се задържат от частния сектор, а проблемите се пренасят върху обществото като цяло, без да се вписват в някакъв специален счетоводен отчет.

Изследователите на екосистемните услуги започват да осигуряват подобни счетоводни баланси във все повече части на света. Бедни страни като Южна Африка и Танзания вече осъзнаха, че ако внимателно изследват осигуряването на подобни услуги, ще могат да вземат по-рационални решения и да избягнат някои от скъпите грешки на други места, където се строи. За тази цел Natural Capital Project на Станфордския университет в Калифорния разработи комплект от компютърни програми, наречен InVEST, които могат да анализират и картографират услугите на екосистемите. С InVEST фермерите, собствениците на земята и правителствените служители ще вземат по-информирани решения за сегашната и бъдещата цена на дадена дейност.

В Източната планинска верига в Танзания, например, обезлесяването води до намаляване на речния отток, което води до недостиг на вода и електричество за хората и индустрията в Дар ес Салам, най-големия град на страната. InVEST се използва за откриването на най-малко лошите места за строежи нагоре по течението на реките и за идентифициране на зоните, в които да се плаща на местните хора да опазват околната среда, което ще донесе най-високи дивиденти надолу по течението. Междувременно в Колумбия ползвателите на вода, особено жадната индустрия на захарната тръстика, са създали фондове, от които се заплащат инвестиции за консервация и възстановяване на вододайните зони. Отново, приоритетите на тези фондове са открити чрез картиране на услугите на екосистемите.

Намерението да се постави цена на природата има и своите критици. Някои считат, че то представлява обида за онези, които вменяват културна, духовна или естетическа стойност на биоразнообразието само по себе си. Грешка е да се гледа така на тези неща. Като се оцени някоя конкретна услуга, която може да бъде квантифицирана със значителна степен на точност - например цената на задържането на ерозията по гръцките хълмове - не се изчерпват мотивите за съхраняване на горичките, по които са танцували нимфите.

Другото притеснение на любителите на природата е, че остойностяването може не винаги да дава отговорите, които те биха желали. Хората обичат панди и слонове, но може да се окаже, че видовете, които предоставят най-ценни услуги, са торни бръмбари, бактерии и дървета. Все пак има и други хора (много от тях идват от икономиката), за които това е характерна особеност, а не дефект. Тоест подходът на услугите наистина се опитва да измери нещо полезно, вместо да служи за потвърждение на предразсъдъците относно това какво трябва да се опазва и спасява.

Парта Дасгупта, икономист в Кеймбриджкия университет, който отправи приветствието на Роял Съсайъти, акцентира, че екосистемният подход има какво още да предложи: той може да стане повече от средство за вземане на решение и да се превърне в ключов момент на макроикономическото мислене. Д-р Дасгупта би желал нов измерител на националното благосъстояние, който да долови състоянието на околната среда на една държава по начин, който БВП не е в състояние - измерител, който сам той нарича „Инклузивно богатство". Паван Сукдев, икономист в Програмата за околна среда на ООН, се съгласи с него. Той даде за пример, че макар в БВП да се включват увеличените медицински разходи заради респираторни заболявания, там не се съдържа стойността, произтичаща от намаляването на замърсеността на въздуха. Заключението му е, че БВП е несъвършен измерител на прогреса.

Еколозите ще трябва да запомнят, че голямата стойност на екологичната икономика не е само в по-голямата тежест на околната среда като фактор за вземане на решения, а също и в намирането на начини тя да се втъче в икономическото мислене. Ако това има за резултат по-добро и пълно приближаване до истината - също и икономистите ще трябва да са доволни.

Why it is important to put a price on nature. Economist.com

Още по темата четете тук