Нормалният случай е следния: където има монопол, продуктите са по-скъпи и по-некачествени. Например пекар и франзели: в едно малко градче, в което има само един пекар, монополистът ще продаде скъпо всичките си хлебчета, както и да ги измайстори и каквато и висока цена да им сложи. Бизнесът му ще спре тогава, когато клиентите не могат да си позволят или не искат повече франзели. Цената в градчето ще е по-скъпа от другото градче, в което пекарите са двама.
Когато конкуренцията оскъпява продукта
Иначе стоят нещата с водоснабдяването. В този сектор конкуренцията действително прави бизнеса здрав, но едновременно с това и оскъпява продукта. Това е така, защото водопроводната мрежа трябва да бъде положена, контролирана и поправяна. Това струва много пари. Водата, течаща по тръбите, за сметка на това е съвсем евтина (засега). Високите разходи за довеждането й до потребителите не са проблем, докато една фирма снабдява всички домакиства в градчето. Тогава разходите се разделят сред всички домакинства.
Обаче ако дойде една втора фирма, тя също трябва да прокара водопроводна мрежа по града. Дори и втората фирма да спечели полвината население като клиенти, всеки ще плаща за новата мрежа повече, отколкото на стария доставчик. Затова новата водопроводна мрежа не носи почти никаква печалба и макроикономистите говорят за „естествен монопол". Такъв има в железниците, газопроводите и електропреносната мрежа.
Естествените монополи в Интернет
Подобни естествени монополи се развиват също и в Интернет. Добър пример е търсачната машина Google: първоначално са положени големни усилия за да се установи кои са наистина добрите интернет страници. След това да се отговори на търсената от компютрите дума е далеч по-лесно. Разходите за поддържане на търсачката се поемат от рекламните приходи. Колкото повече се търси, толкова по-лесно Google може да изиграе картата с платените показвания в началото. По този начин Google вече постигна милиарди приходи.
За един ползвател на Google по принцип е без значение, дали други хора търсят с Google - докато неговите собствни резултати от търсенето са добри и безплатни. Обаче има друг вид оферти, при които използването на услугата зависи директно от това, колко са останалите в играта. Това се отнася например за SMS. Малките текстови съобщения могат да се изпращат бързо и надеждно, но от това няма полза, ако никой от приятелите ти няма мобилен телефон и не може да получава есемеси.
Да печелиш от мрежи
Мобифонът е относително малоценен за един клиент, ако няма много други „мобилни" - и сравнително по-ценен, ако има много собственици на мобилни телефони. С всеки следващ клиент мобилният телефон става по-ценен. Учените са открили чудесна дума за това - феноменът „мрежов ефект".
Ясно е, че в подобни случаи има тенденция за формиране на монополи. Мобифонът има подобен монопол: той измести всички други видове мобилна комуникация, например телефонните кабинки и малките пейджъри, харесвани от младежта през 90-те. Домашните телефони също страдат.
Има конкуренция дори сред производителите на телефони и мрежовите оператори. Но това функционира само когато всички са се споразумели за един механизъм, който „сбира" мобилните телефони от различни производители и мрежови оператори. „Норми" или „стандарти" се наричат подобните споразумения. Те са решаващи за пазарните шансове за успех, затова са предмет на много спорове.
Колкото повече са на борда, толкова по-добре
В Интернет не винаги има подобни норми. Например няма норма, която да съвместява различните платформи за търгове. Затова тук се е наложил един доставчик, а именно Ebay. Принципът е същият: колкото повече продавачи предлагат стоките си чрез този сайт, толкова повече клиенти ще дойдат. А колкото повече клиенти има, толкова по-интересен ще е Ebay за продавачите.
Същото е при новите социални платформи като Xing или StudiVZ: колкото повече от твоите приятели са там, толкова по-добре. Бяха основани стотици подобни социални мрежи, но вероятно само една ще се наложи - ако разбира се съдържанието на мрежите не е твърде различно, като в случая между Xing (бизнесконтакти) и StudiVZ (купон със състудентите).
Никой не се грижи за Интернет
И сега: във всички отрасли с естествен монопол и мрежови ефекти съществува старата опасност от монопола: фирмите да повишат цените си, веднага щом достигнат до монополно положение. Затова преди държавите са държали контрол върху монополите. Днес някои бяха дори приватизирани, например електрическата мрежа, освен другото те са зорко регулирани.
Обаче за Интернет никой не се грижи. Монополите тук нито се раздържавяват, нито се регулират - и въпреки това няма оплаквания от високи цени. Това се дължи на факта, че монополите в Интернет са особено преходни. Първо всеки може да стъпи на пазара с по-нова и по-добра технология. Второ, не е чак толкова сложно да се формира конкуренция, на Ebay например. Не е изключително сложно да се програмира по образец нова аукционна система. Определено ще е доста по-лесно от изграждането на нова ВиК мрежа. Ако Ebay стане преклалено скъп на своите потребители, клиентите бързо ще се преместят на други пазарни места. Възмжно е някой основател да се осмели и да програмира нов. Освен това в Интернет не е толкова важно, че на един пазар има монополист. Решаващо е, че новата конкуренция е всеки път възможна.
ЯК
на 01.11.2007 в 16:20:34 #1Абе готино е да си монополист... ...дори и преходен