От повече от половин година Робърт Зелик е ръководител на световната банка във Вашингтон. Той пое поста от дискредитиралия се Пол Волфовиц. Зелик е реномиран мениджър, който може да се похвали с доста постижения до този момент. Но сегашната му задача е може би най-трудната в досегашната му кариера. Целта му начело на 60 - годишната финансова институция е да изглади вътрешните напрежения в банката и да я промени съобразно новите условия на световната икономика.

В разговор с Deutsche Welle Зелик посочва, че една от новите задачи на СБ е борбата с глада по света. Европа и САЩ трябва да отворят пазарите си за селскостопанска продукция. Само тогава ще може да бъде постигната целта на хилядолетието на ООН: до 2015 г. гладът по света да бъде намален наполовина. Важно е да се спре отпускането на субсидии в САЩ и Европа и да се приключат преговорите за СТО от кръга Доха.

Предвид развитието на Африка и бедните страни там, Зелик е посочил, че е доказана три пъти по-голямата полза за преодоляване на бедността от инвестиции в селското стопанство, отколкото ако се инвестира в друга област. Това е съществен факт, тъй като между 70 и 75% от бедните хора живеят в селски региони. Тъкмо при тях могат да се постигнат и най-високите темпове на ръст и покачване на доходите.

За тази цел е важно да разполагаме с пазар, свободен от квоти и митнически съглашения. Обаче от Европа и другите развити държави можело да се очаква, че ще използват хигиенните стандарти, за да блокират достъпа на продукция от бедните страни. Това е разбираемо според Зелик, тъй като подобни стандарти действително има. Но от друга страна те могат да се разглеждат и като нова форма на протекционизъм.

Ролята на Световната банка в Африка е предимно посредническа, счита ръководителят на СБ. Във всяка африканска страна разполага средно с 300 донора, които предлагат по хиляди различни програми, от която всяка възлиза на около 1,5 млн. долара. Това може да стане силен стимул за местните правителства, които да интегрират усилията си с тези програми - независимо дали става дума за образование, здравеопазване, общи инвестиции, промяна на климата или финансов сектор.

Шефът на Световната банка отбелязва с благодарност помощта на правителствата, но споменава за неприятен феномен: потребността да се каже „ние инвестирахме пари в този регион", след което разговорът много бързо преминава към желанието на „дарителите" да облагодетелстват собствените си предприятия с поръчки по международните програми. Това е грешен подход, изтъква Зелик. В много по-голяма степен трябва да се внимава да се извлече от инвестицията най-доброто.