Паднали гиганти: Банката от световния Топ 7, която се срина с гръм и трясък

Провалените банки не са нещо чак толкова необичайно. Престъпна небрежност на висшия мениджмънт, откровено криминални практики или най-обикновена некадърност са обричали не един и два трезора по целия свят.

Рядкост, обаче, са тези банки, в които сякаш е събрано всичко нередно - злоупотреби с депозитите на вложителите, заобикаляне на регулации, пране на пари за бандити и диктатори, преплитане на бизнес и политически интереси, пълно пренебрегване на риска и още какво ли не.

Най-добрият пример вече е забравен, но той е и една от причините за усъвършенстването на международните банкови регулации през последните 30 години. Bank of Credit and Commerce International (BCCI) беше сред най-големите в света, а от сенчестите ѝ операции се възползваха службите и от двете страни на Желязната завеса.

Най-големите фалити на банки в американската история

Lehman Brothers, Credit Suisse и още много примери

Трябваше собствената ѝ алчност да я "събори", за да се намесят институциите в не една и две държави.

Банката на Третия свят

BCCI е рожба на влиятелния пакистански финансист Агха Хасан Абеди. Основава я през 1972 г. в офис с два кабинета в Лондон и само 2,5 млн. долара капитал. Една четвърт от парите идват от Bank of America, а останалите идват от шейха на Абу Даби.

Както посочва Foreign Policy в своя статия, Абеди умело позиционира банката като алтернатива на западните играчи за малките вложители в постколониалния свят. Тя даже спонсорира фондация, която връчва годишни награда, аналогична на Нобела за мир.

Източник: BCCI Insights

По-важната цел обаче са големите вложители, които желаят ислямски подход към банкирането.

BCCI се разраства експлозивно през 70-те, включително - с придобивания в Европа и Азия. Към 1976 г. клоновете вече са 108, а активите - за 1,6 млрд. долара. Амбицията на банката е да стане най-голямата в света към 2000 г.

Силен интерес към изучаване на шериатски финанси във Великобритания

Очаква се обемът на този финансов пазар, изискващ ислямско банкиране, в света след 3 г. да превиши 3,4 трлн. долара.

Първи червени лампи

През тези години "ислямски подход" означава отношения между клиент и банкер, които се основават на взаимно уважение, а не на ясни и конкретни финансови параметри.

Така президентът на банката е пряк ръководител на близо 250 мениджъри (повечето - негови сънародници) и лично управлява кредитите на редица големи бизнесмени. Те са необезпечени, но за сметка на това са за огромни суми.

Структурата на банката освен това е такава, че е изключително трудно да бъде следена от регулаторите - чрез офшорна собственост, "кухи" фирми и всякакви подобни трикове.

Близо $28 милиарда изнесени от България през офшорки за 10 г.

Димо Гяуров вижда Pandora Papers като добра стартова платформа за разследване на ДАНС, НАП и прокуратурата

Сингапур отказва да издаде лиценз на BCCI, а регулаторите в САЩ дават ясно да се разбере, че не искат банката на своя територия - даже Bank of America намалява участието си в банката.

През 1982 г. група от 15 близкоизточни инвеститори се появяват като потенциални купувачи на американската Financial General Bankshares. Те опитват да уверят Фед, че BCCI няма нищо общо със сделката и няма да управлява банката. Изненадващо или не, успяват.

По-късно става ясно, че инвеститорите са взели парите за покупката именно от BCCI, която в замяна е получила акциите им. Американската банка е преименувана на First American Bankshares, а доайенът на Демократическата партия и съветник на петима президенти Кларк Клифърд я оглавява.

Източник: GettyImages

Кларк Клифърд

По това време BCCI работи с над 400 клона в близо 80 държави, сред които са и Швейцария, Франция и Великобритания. Активите ѝ надхвърлят 20 млрд. долара и това я прави седмата най-голяма частна банка в света.

Закъсняла намеса

През 80-те бавно и с не твърде голямо желание регулаторите започват да разследват сигнали за пране на пари, свързани с банката. Тя не жали средства за пиар агенции и адвокатски кантори, които хвърля срещу всяка публикация, която я представя в недобра светлина.

Първият голям удар е едва през 1988 г., когато след 2-годишна операция под прикритие на американските митнически служби е доказана връзката между BCCI и картела "Меделин". 3 години по-късно британското контраразузнаване открива чрез свой агент в местните офиси на банката, че тя работи с терористичната организация "Абу Нидал".

По-късно се оказва, че сред "клиентите" е и семейството на иракския лидер Саддам Хюсеин.

Одит на Price Waterhouse през разкрива, че се губят стотици милиони долари - включително заради заеми, отпуснати на акционерите и депозити, с които са покривани оперативни разходи. Освен това огромният мащаб на манипулациите прави "трудно, ако не и невъзможно" проследяването на финансовата история на BCCI.

По това време банката се опитва да се преструктурира и ребрандира под името Oasis Bank и е напуснала САЩ заради скандала с тайния контрол върху First American. Регулаторите, обаче, стигат до заключението, че проблемите са толкова дълбоки, че контролът върху нея трябва да бъде отнет.

Това се случва едновременно на няколко места в света през лятото на 1991 г. Тогава "дупката" се оказва в размер на цели 10 млрд. долара. Следват съдебни дела, които се точат с години и които удрят по репутацията на американската банкова система, а и на много от големите имена във Вашингтон.

И до днес бившите служители на BCCI твърдят на сайта си, че банката е била ликвидна, а обвиненията - безпочвени и основани на "колониален светоглед", който не допуска, че Третия свят може да има глобална финансова институция.

Самият Агха Хасан Абеди още през 1988 г. е започнал оттеглянето си от банката заради влошено здраве. Той окончателно напуска BCCI през 1990 г., когато получава инфаркт. Сърдечната трансплантация в Лондон не помага и банкерът умира от сърдечна недостатъчност в родината си през 1995 г. на 73-годишна възраст.

Как е възможно това?

В наши дни изглежда невероятно една банка за по-малко от 15 години да достигне световния Топ 10 и то с практики, които видимо се различават от стандартното за пазара. Причината не се крие само в несъвършените регулации. През цялата си история BCCI е част от шпионски сюжети.

Според разследващия журналист Джоузеф Тренто стъпването на банката в САЩ е мащабна операция на саудитското разузнаване с цел финансиране на операции под прикритие зад Океана. Оказва се, обаче, че ЦРУ има "поглед отвътре" към банката още от създаването ѝ.

"Бивши служители на ЦРУ, сред които бившият директор Ричард Хелмс и Уилям Кейси, настоящи и бивши разузнавачи като Камал Адхам и Абдул Рауф Халил и агенти на САЩ влизат и излизат от структурите на BCCI в ключови моменти от историята ѝ - докато междувременно участват в ключови епизоди от американската външна политика като мирните преговори в Кемп Дейвид и въоръжаването на Иран в аферата "Иран/Контра", пише тогавашният сенатор Джон Кери в доклада на външната комисия на Сената през 1992 г.

Адхам, бивш шеф на саудитското разузнаване и ключов контакт на ЦРУ в Близкия Изток (натоварен с плащането на големи суми пари на египетския президент Ануар Садат), е определен като основно действащо лице при стъпването на банката в САЩ.

В доклада се посочва, че в средата на 80-те британски източници са подавали информация, че BCCI работи и за разузнаванията на други държави, включително - Съветския съюз. Те са се ползвали от помощ при извършването на нелегални парични трансфери, отварянето на тайни депозити, пране на пари и избягване на данъчно облагане.

Всичко ново е добре забравено старо

Както отбелязва FP, историята на BCCI страхотно описва модерната клептокрация и по-специално това как авторитарните режими използват стратегическа корупция и инструменти за скриване на финансовите потоци, за да отклоняват милиарди и да влияят на политиките на даже най-мощните западни държави.

Със сегашните регулации такава банка не би могла да "вирее", но нейните практики са живи и до днес. Прането на мръсни пари не е спирало, опитите на един или друг диктатор да си "пазарува" политици и влияние на Запад - още по-малко. Заигравките на разузнавателните агенции с посредниците в тези схеми също са нещо едва ли не обичайно.

Затова е важно да си припомняме коя провалена банка беше седма в света и защо днес тя не съществува.