Всички са чували за IBM, Hewlett-Packard или Intel. Най-големите компании в света на компютрите сякаш винаги са били около нас и никога няма да изчезнат. Това е огромна заблуда. Даже и от най-големите в играта може да не остане и спомен - достатъчни са поредица от грешни стратегически решения, невидимата ръка на пазара и няколко години, за да изчезне и последният хардуер с познатото лого.
Например, с логото на DEC. Digital Equipment Corporation е една от най-влиятелните компании в ключовите за компютърната революция десетилетия - между 60-те и 80-те. Неспособността ѝ да се адаптира обаче я обрича на криза, разпад и забрава.
Началото
За DEC не може да се говори без да се спомене името на Кен Олсен. Талантливият инженер от MIT работи през Втората световна война по проект за въоръжените сили, която се превръща в SAGE - първата интегрирана компютъризирана система за противовъздушна отбрана. Тя включва мрежа от изчислителни машини с размерите на сгради, интерактивни работни станции за радарните оператори и обмен на информация в реално време между радари, командни пунктове, изтребители и ракетни батареи. Говорим за средата на 50-те.
Лабораторията, в която Олсен работи, се занимава с концепцията за интерактивност - възможността операторите да имат директен контрол в реално време върху изпълняваните програми. Това е революция във времената, в които принципът на работа е бил да се подават данни към изчислителната система и когато тя е готова (след минути, часове или дни) просто да се събира резултатът.
Източник: GettyImages
Олсен и няколко негови колеги решават да започнат бизнес в компютърната сфера, като обаче още в началото се срещат с голям проблем - никой не иска да инвестира. През 50-те много компании са се появили в сектора и бързо са изчезнали, защото технологичният прогрес е направил платформите им отживелица. По предложение на един от малкото желаещи да рискуват парите си, компанията се прекръства от Digital Computer Corporation на Digital Equipment Corporation.
Успехите
Отново без споменаване на думата "компютър",през 1959 г. DEC лансират първите си изчислителни машини от PDP (Programmable Data Processor) серията.Говорим за чудовищни машини, струващи еквивалента на над 1 милион долара по днешния курс. Те обаче се оказват доста успешни, като са продадени десетки бройки.
На една от тях е създадена и първата успешно разпространена видеоигра - Spacewar! от 1961 г.
Източник: Wikimedia Commons
Най-големият успех в тази продуктова гама идва през 1970 г. с PDP-11. Това е по-компактна 16-битова машина, която реално създава продуктовия клас на микрокомпютрите. Нейната архитектура позволява изпълнението на по-голямо разнообразие от задачи, а хардуерният стандарт Unibus дава началото на богата екосистема от периферни устройства.
Източник: Wikimedia Commons
NASA е сред големите клиенти на DEC
Това позволява PDP-11 да се използва в най-различни сценарии - за автоматизация на производствата, във военни системи, за бизнес операции и какво ли още не. В различни конфигурации PDP-11 се произвежда чак до 1996 г. От заводите са излезли около 600 000 бройки.
В края на 70-те DEC нанасят нов удар. VAX архитектурата идва с първия успешен 32-битов миникомпютър и доминира пазара в продължение на повече от десетилетие. И тук говорим за екосистема - с VMS операционна система, мрежови решения (10 мегабита още през 1984 г.), терминали, принтери и т.н.
По това време DEC диша във врата на IBM, има над 100 000 служители по целия свят, а неформалният и верен на инженерската му природа стил на Кен Олсен го превръщат в култова фигура в индустрията.
Пропуснатият шанс
Добрите страни на боса на DEC се балансират успешно от слабостите му. В DEC иновациите са на почит, но стратегическото мислене си остава на равнището на 60-те. Напълно в стила на други наши познайници от поредицата "Паднали гиганти" - Kodak, и тук инженерите виждат бъдещето, а бордът - не.
Източник: Wikimedia Commons
Това е масовата представа за компютър... до появата на IBM PC
Още през 1974 г. в DEC е разработен прототип на това, което днес наричаме персонален компютър. Олсен казва "Не". През 1977 г. той отхвърля още един подобен проект и даже публично заявява: "Няма смисъл човек да има компютър вкъщи".
Е, смисълът става ясен през 1981 г., когато се появява IBM PC. DEC панически отговарят с цели три несъвместими помежду си системи - DEC Professional (базирана на PDP-11), Rainbow 100 (с процесори Z80 и Intel 8088 и CP/M операционна система) и VAXmate (Intel 286, Windows 1.0).
И трите се провалят на пазара по едни и същи причини - висока цена, малко наличен софтуер и слаб маркетинг. Инженерът Олсен е отявлен противник на рекламата - убеден е, че добрият хардуер се продава сам. Той не вярва и че Unix има бъдеще - а именно той дава тласъка за развитието на модерните операционни системи.
През 80-те DEC инвестира милиони долари в собствени софтуерни и хардуерни разработки и става все по-очевидно, че компанията няма ясна идея накъде върви. Тук причината е и в търсената от ръководството децентрализация, която води до технически иновации, но и до бюрократичен хаос. Особено във времена на криза.
Финалът
С началото на 90-те ситуацията става критична. Новите по-компактни и евтини работни станции доближават производителността на скъпите VAX машини на DEC. През юли 1992 г. бордът принуждава Олсен да напусне президентския пост след 2 години непрекъснати загуби.
На мястото му идва шефът на полупроводниковото подразделение в DEC Робърт Палмър. След относителния успех на новия 64-битов DEC Alpha процесор очакванията са той да успее да преоткрие компанията. Сменено е и логото. Загубите обаче продължават да се трупат. Вече никой не иска нови VAX компютри и вървящите с тях сериозни договори за поддръжка (последните към 1993 г. носят една трета от приходите).
Пазарен дял се губи от компании като Sun Microsystems, създадени от бивши инженери от DEC.
Източник: Wikimedia Commons
Някогашната централа на DEC
Светът на компютрите вече е различен. Затворените системи и гигантските проекти от времената на Студената война са в миналото. Оказва се, че DEC - компания, която до момента се хвали, че никога не е правила мащабни съкращения, не може да вземе завоя. Една четвърт от 120-те хиляди служители са освободени. Част от бизнесите са разпродадени.
Така през 1998 г. идва офертата на Compaq. Сделката между компютърните гиганти е най-голямата в глобален мащаб - 9,6 млрд. долара. Целта на купувача е да използва опита, технологиите и контактите на обезкървената DEC в бизнес сферата. Резултатът обаче е единствено трансфер на проблеми - и самите Compaq са придобити през 2002 г. от HP. И за това сме ви разказвали:
Историята на DEC е показателна за това, че добрият резултат може лесно да те заслепи и бързо от иноватор да се превърнеш в част от статистиката на неуспелите. Никой не помни кои са били и какво са постигнали - колкото и много да е било.
USD
CHF
EUR
GBP
