Ресторантьорството продължава да е сред най-толерираните сектори при данъчната политика на България. При оборот от 5,6 млрд. лв. през 2023 г., секторът е внесъл скромните 43 млн. лв. ДДС, което прави под 1% от въпросния оборот. Това сочат най-актуалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) за платените данъци и осигуровки от сектор "Ресторантьорство", пише Mediapool след свое запитване до институцията.
Българската асоциация на заведенията, председателствана от Ричард Алибегов, вече обяви, че ще говори с политиците за запазване на ДДС привилегията за бранша и през 2025 г. В противен случай действието на намалената на 9% ставка на данъка трябва да изтече в края на тази година.
В началото на пандемията от Covid-19 тогавашният премиер Бойко Борисов се поддаде на лобисткия натиск на ресторантьорите и разпореди намаляване на ставката на ДДС за сектора от 20% на 9% с аргумента, че заведенията трябва да се компенсират заради временното им затваряне, припомня Mediapool. Въпреки че Covid кризата отдавна отмина, данъкът все още не е върнат в стандартния си размер, защото политиците всяка година гласуват в подкрепа на исканията на ресторантьорите. От самото начало браншът разглежда свалянето на ДДС като мярка за подкрепа на бизнеса си, а не на потребителите, които в крайна сметка плащат данъка.
"В ЕС има диференцирани ставки ДДС за редица стоки и там това не пречи на никого", каза Ричард Алибегов пред БНТ в края на октомври, като обясни, че в ресторантьорството трябва да има по-ниско облагане, защото ръчният труд бил много обемен и "изяждал" печалбите.
Данните на НАП обаче не показват никакво "изяждане" на печалбите. Напротив, ако се съди по платения корпоративен данък през 2023 г., то печалбите в сектора би трябвало сериозно да са се покачили. От 25,5 млн. лв. полагащ се корпоративен данък през 2019 г., (преди пандемията), сумата е нараснала на 91,4 млн. лв. през 2023 г., което значи, че печалбите на заведенията са повече от три пъти по-високи в сравнение с тези отпреди пет години.
Освен печалбите, растат и оборотите в ресторантьорството. За пет години, оборотът в сектора (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3,08 млрд. лв. (през 2019 г.) на 5.65 млрд. лв. (2023 г.), което е почти двойно повече, става ясно от данните на НАП. Само за последната година увеличението е с близо 1 млрд. лв. или над 20%.
В същото време, внесеният от сектора ДДС за пет години е намалял значително - от 151 млн. лв. през 2019 г., на 43 млн. лв. през 2023 г. Това е спад с около 70%. Така към 2023 г. секторът все още не е могъл да възстанови внесеният ДДС дори от пандемичната 2020 г., когато за дълги периоди от време много от заведенията изобщо не работеха. Въпреки това, при едва 2,4 млрд. лв. оборот и намалена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лв. ДДС. През 2022 г. внесената сума беше с около 90% по-ниска - до едва 7 млн. лв., докато миналата година има известно възстановяване до 43 милиона.
Единствените "пера", по които има устойчиво, макар и не драстично увеличение, са осигуровките и данъкът върху личните доходи. За пет години осигуровките, внасяни от сектор "Ресторантьорство", са се повишили от 196 млн. лв. на 275 млн. лв., което е ръст от 40%. При данъка върху личните доходи увеличението е от 53 млн. лв. на 89 млн. лв., което е ръст от 48% за пет години.
От данните на приходната агенция се вижда, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лв. данъци и осигуровки (при около 3 млрд. лв. оборот) през 2019 г., докато пет години по-късно сумата е нараснала на около 500 млн. лв. (при 5,7 млрд. лв. оборот).
От НАП уточняват, че статистиката им включва данни за задължените лица в секторите ресторанти, заведения за бързо обслужване, кетъринг, други дейности по приготвяне и доставяне на храна и питейните заведения. Данните отразяват и възстановяването на ставката на ДДС за бирата и виното в заведенията от 9% на 20%.
По данни на служебния финансов министър Людмила Петкова, връщането на данъчната ставка на ДДС за ресторантите и хляба ще увеличи приходите в Бюджет 2025 с около 400 млн. лева.
USD
CHF
EUR
GBP
