Meta Platforms - компанията зад социалните мрежи Facebook и Instagram, обяви, че планира да спре да показва новинарско съдържание на милионите си потребители в Канада, съобщават световните агенции.
Причината е нов закон, който задължава онлайн гигантите да плащат на издателите за съдържанието, което е качено на техните платформи.
Контекст: Битката между издателите и големите интернет портали датира от вече около 20 години. Парадоксално, но в защита на медиите се обявяват предимно бизнесмени като Рупърт Мърдок и германската компания Axel Springer - най-печелившите им проекти са жълти вестници като Sun, Bild и New York Post. Преценката им обаче е безпогрешна - аудиторията на таблоидите най-лесно "скача" на безплатното и също толкова некачествено съдържание в интернет.
Медиите с по-елитни претенции като NYT през годините опитаха да реализират съвместни проекти с Google и Facebook, но резултатът за тръгналите по този път беше предимно големи инвестиции в конкретен вид предпочитано от платформите съдържание, краткотраен ръст на трафика, промяна на алгоритмите, отлив и големи щети за издателя със съответните съкращения в екипа му.
Затова и някои правителства започнаха да притискат онлайн гигантите за директно договаряне с редакциите. Контрапозицията е, че това е възможно да се случва само с най-големите на пазара и така независимите издания всъщност биват ощетени. До момента през годините това доведе до няколко епизода със спиране на достъпа до новини на различни места по света - а търсачките и социалните мрежи са основен източник на трафик за сайтовете.
Детайли: Именно такъв тип закон е канадският Online News Act, който предстои да влезе в сила. Той задължава платформите да преговарят с издателите за условията, при които могат да използват тяхно съдържание. Подобен нормативен акт в крайна сметка беше приет в Австралия през 2021 г. след скандал, бойкот и промени, поискани от американските компании.
Независим анализ показва, че издателите биха получавали по 250 млн. американски долара годишно от платформите по залегналия в текстовете механизъм.
Според Meta, обаче, законът показва "фундаментално неразбиране на начина, по който платформите работят".
"Правната рамка, която ни задължава да плащаме за линкове, които не сме публикували ние и които не са причината потребителите да използват нашите платформи, не е нито работеща, нито устойчива", заяви говорител на компанията пред "Ройтерс".
От Google също заплашват да ограничат достъпа до новини, защото според тях разпоредбите са по-строги от тези в Европа и Австралия и реално поставят цена на всеки линк. Затова и компанията настоява да плаща само за показване на цялостно съдържание (както е например в агрегатора Google News).
От друга страна: Целият сюжет има няколко особено смущаващи елемента:
- От Facebook казват, че новините вече нямат "икономическа стойност" за тях. Преведено от корпоративен език: Зукърбърг и ко нямат интерес да работят с медиите и не се интересуват какви линкове към какво съдържание разпространяват - анонимният фейк сайт и FT за тях са с еднаква тежест;
- С какво платформите заменят медийното съдържание? С видео и то най-вече от инфлуенсъри. Това са хора, които не подлежат на никакъв контрол какво правят, какво говорят и какво показват - важни са им само кликовете. Подобни завлякоха стотици хиляди потребители с крипто и инвестиционни схеми;
- Медиите така и не си научиха урока, че без силен собствен бранд нямат нищо - трафикът от търсачки и социалки е на една промяна в алгоритъма от изчезване.