И през 2023 година България продължава да е водещ доставчик на мед, злато и лигнитни въглища в Европа. Това стана ясно от данни на Българската минно-геоложка камара, представени от нейния председател инж. Драгомир Драганов по време на официалното честване на Деня на миньора. Въпреки лекия спад (около 5%) на годишна база добивът на полезни изкопаеми у нас се задържа на нива над средните и е в размер на 119,8 млн. тона.
По отношение на нетната стойност на произведената продукция 2023-та е почти 4,2 млрд. лева, което представлява лек спад, от порядъка на 4%. В основата на това понижение стои намалението в добива на лигнитни въглища (41%), който е на най-ниското си ниво в последните десетилетия.
Чувствително по-високи заплати
Благодарение на устойчивите тенденции секторът може да постигне високи средни възнаграждения, които надхвърлят сериозно официалните за страната (с над 40%). За 2023 г. средната годишна заплата в добивната промишленост е достигнала близо 33 хиляди (малко над 2700 лева месечно), като ръстът на годишна база е 15%.
На фона на амбициите за зелен преход на европейско ниво значението на минната и добивна промишленост става още по-голямо. България също има роля в този дълъг и труден процес, разчитайки на инвестиции и имплементиране на устойчиви практики.
Обезпокоителни са фактите, според които Европа разчита почти изцяло на внос за много от суровините от критично значение. Това представлява рисков фактор за стабилността на икономиката в съюза.
Преходът към енергия от ВЕИ и дигитализация в следващите десетилетия ще доведе до ръст в търсенето от порядъка на 6 пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050-а. Затова секторът се обединява около необходимостта от разкриването на нови находища и увеличение на добива от сегашните 3% до поне 10 на 100, както и ускорени процедури за проучване и добив.