Секторът на ядрената енергия претърпява "огромен" обрат и отчита все по-голям ръст. Плановете за по-нататъшно разширяване по света се ускориха на фона на енергийната криза, тъй като енергийната сигурност се превърна в основен приоритет за страните, пише Daily Sabah, цитирайки генералният директор на Световната ядрена асоциация - Сама Билбао и-Леон.
Очаква се глобалният капацитет на ядрената енергия да достигне до 931 гигавата (GW) до 2040 г., което е 2,5-кратно увеличение от днешния капацитет.
Последният доклад на Световната ядрена асоциация гласи, че сегашният капацитет на ядрената енергия е 391 гигавата. До 2040 г. капацитетът се очаква да достигне 686 гигавата при референтния сценарий на доклада и 931 GW при горния сценарий. Тези прогнози представляват увеличение от 71 GW в референтния сценарий и 92 GW в горния сценарий от изданието на доклада за 2021 г.
"Държавите осъзнаха, че няма начин да изпълнят обещанията си за нулева нетна енергия, без да включат известно количество ядрена енергия в микса. Въпреки това, плановете за растеж в индустрията се ускориха с енергийната криза", коментира Билбао и-Леон.
След войната на Русия в Украйна и санкциите на западните страни срещу руската страна, енергийната криза удари Европа поради много ниските доставки на природен газ от нейния основен източник на доставки. Част от Европа се опитва да пренасочи своите енергийни доставки от възобновяеми към ядрени, докато ефектите от енергийната криза все още се усещат.
"Ето защо много страни, които са използвали ядрена енергия, са решили да продължат да удължават живота на съществуващия флот толкова дълго, колкото е възможно. Много държави в цяла Европа разширяват капацитета си", подчертава Билбао и-Леон.
Белгия се очертава като една от страните, които забавят плановете си за поетапно спиране на ядрената енергия до 2025 година. Страната удължи живота на един от своите реактори в две атомни електроцентрали с 10 години.
"Въпреки факта, че всички чуват за Германия и нейното постепенно премахване на ядрената енергетика, реалността е, че повечето страни в Европа планират да продължат да използват ядрени реактори. Великобритания, Франция, Швеция, Нидерландия, Чехия, Словакия, Румъния, Естония, Словения и Хърватия са сред страните с по-нататъшни планове за растеж на ядрената индустрия", коментира експертът.
Генералният директор на Световната ядрена асоциация е категорична, че аргументите в полза на ядрената енергетика като източник на чисто, надеждно и устойчиво енергоснабдяване трябва да са ясни за всички и че икономическата обосновка за ядрената енергетика става все по-разбираема. Целите, поставени от Европейската комисия за увеличаване на ядрения капацитет с 50% до 2050 г. и плановете на комисията да създаде индустриален съюз, посветен на малките модулни реактори в началото на 2024 г. потвърждават тезата.
Определяйки процеса като "огромен обрат" в ядрената индустрия, Билбао и-Леон отбелязва, че това се случва не само в Европа, но и в много други страни, включително Южна Корея, Япония, Индия и САЩ.
Първата вълна нови електроцентрали
Първата вълна от нови ядрени проекти ще бъде пусната в експлоатация до 2030 г. с 61 атомни електроцентрали в процес на изграждане по целия свят. Една част от тях ще са в САЩ, а друга в Европа, включително в Турция с атомната електроцентрала Akkuyu. Очаква се първият блок на Akkuyu да започне работа още догодина. Ядрената централа е първата атомна електроцентрала в страната с мощност от 4,8 гигавата в четири блока.
Ядрените проекти са големи капиталови инвестиции и е от ключово значение адекватният достъп до достъпно финансиране, коментират експерти. Днес във финансовата общност има схващане, че ядрените проекти може да са финансово рискови. Ето защо виждаме сравнително висока средно претеглена цена на капитала. Според очакванията обаче, тя ще намалее почти наполовина до нивото, което достигат вятърните и слънчевите проекти.
USD
CHF
EUR
GBP
