По време на Световния икономически форум през януари 2014 г. изпълнителният директор на Google Ерик Шмид и още четирима души от ръководството на интернет гиганта се надяваха да постигнат споразумение с Хоакин Алмуния - еврокомисаря по въпросите на конкуренцията. По-рано 20 съперници на търсачката бяха подали оплаквания до Алмуния и до ЕС с твърдението, че Google използвала изумителното си надмощие в търсенето в мрежата, за да насочи потребителите към собствените си услуги, пише Bloomberg.

Например, когато някой в европейски град търси най-добрите ресторанти, близки стоматолози или самолетни полети, търсачката предлага линкове към собствените си карти и други услуги вместо да посочва линкове към най-доброто съдържание от цялото уеб пространство. Шмид обясни на срещата, че компанията е склонна да направи и двете.

За всяко споразумение е нужен консенсус от всичките 28 страни-членки на Европейската комисия, затова Ерик Шмид попита дали Алмуния може да постигне одобрение на споразумението преди края на мандата му. Еврокомисарят го увери, че ще може и десет дни по-късно обявил сделката пред ЕК.

Изглеждаше сякаш проточилото се антитръстово изпитание най-накрая било в историята. Това обаче се оказало изключително погрешна преценка. Алмуния не успя да осигури политическа подкрепа в ЕК за ратифицирането на споразумението и така и не се стигнало до гласуването му.

На 15 април 2015 г. наследничката на Хоакин Алмуния - Маргрет Вестагер заяви пред ЕК, че доминиращите компании не могат да злоупотребяват с господстващото си положение, за да създават предимство в свързани пазари. С това тя официално обвини Google в експлоатиране на превъзходството си в общото търсене, за да доминира пазара за онлайн търсене на продукти.

Вестагер обяви ново разследване, което да установи дали Google е злоупотребила с господстващото си влияние с операционната система за смартфони Android. За компанията това е кошмар, който вещае години на строг контрол, глоба до 6 млрд. долара и укази, които могат завинаги да ограничат ефективността на продуктите й. Google трябва да даде отговор на възраженията на Вестагер до 17 август.

Всъщност само за 15 месеца търсачката някак успя да изгуби доверието си в Европа. Google започна да губи през 2014 г. в резултат на аферата „Сноудън". Някои от изтеклите документи от Агенцията за национална сигурност на САЩ разкриха как Google и други компании са давали на разузнавателната служба достъп до потребителски акаунти. Търсачката тогава обясни, че е следвала закона и се борила срещу практиката на Агенцията за национална сигурност, но щетата вече била нанесена.

Влиянието на интернет гиганта в Европа е огромно. Компанията държи 90% дял от пазара на търсене в повечето европейски страни (България е на първо място в това отношение). За сравнение - пазарният дял на търсачката в САЩ е 76 на сто. Операционната система Android има 64% пазарен дял в Европа (България е на второ място от всички европейски страни, след Полша), а в САЩ е по-малко от половината - 47 процента.

Колкото повече европейците разчитат на Google, толкова повече започват да се страхуват от него. Миналия ноември членове на Европейския парламент приеха символично предложение за разделянето на компанията на две отделни части - монолитната търсачка и всичко останало.

В Испания Google беше принудена да спре Google News заради проблеми с авторските права. В Германия компанията спря да прави снимки за навигационната услуга Street View заради притеснения за поверителността. Наскоро Google беше принудена да се съобрази с „правото да бъдеш забравен" и да премахне смущаващи елементи от базата си данни по искане на потребителите.

Отношението продължи и към други американски технологични гиганти като Apple, Facebook и Amazon.com, които бяха събрани в група, наречена GAFA. Европейските данъчни договорености на Apple и Amazon бяха разследвани, а Facebook беше подложена на критики заради ненаситната си колекция от лични данни.

„Не искаме да бъдем дигитална колония на американските интернет гиганти", заяви бившият френски икономически министър Арнауд Монтебург в интервю миналата година.

Наскоро Google отчете печалби от 3,9 млрд. долара за тримесечието, а акциите й скочиха с 20% тази година. Въпреки това, в Европа компанията изглежда не може да направи нищо правилно. Когато Google обяви, че ще инвестира 163 млн. долара за разработване на продукти в партньорство с осем европейски издателства, сред които Guardian News & Media и Financial Times, ходът беше широко осъден като „изнудване" и „подкуп".

Сега еврокомисарят по конкуренцията Маргрет Вестагер и следователи от екипа й, който се състои от 900 души, трябва да убеди Европейската комисия, че Google е злоупотребила с положението си по начин, който засяга търговията между страните-членки на ЕС.

Макар документът с обвиненията, отправени от Вестагер, да е таен, Bloomberg се сдоби с редактиран вариант, изпратен до Google. В него се посочва, че Европейската комисия „възнамерява да определи глоба в размер, който ще бъде достатъчен, за да се гарантира възпиране". По-важното е, че интернет гигантът може да се наложи да промени начина, по който търсачката отговаря на запитвания през смартфони и компютри. Това би попречило на печелившата рекламна машина на Google и би намалило способността на компанията да се състезава с конкуренти като Apple, Amazon и Facebook.

Междувременно станаха ясни редица важни промени в структурата и мениджмънта на IT компанията. Интернет гигантът раздели дейността си, като Google ще остане единствено за интернет бизнеса, а останалите звена ще бъдат изнесени в новосформираната компания Alphabet. Новият изпълнителен директор на Google ще бъде Сундар Пичай, който досега бе вицепрезидент. Лари Пейдж ще бъде изпълнителен директор на Alphabet, където президент ще бъде другият съосновател - Сергей Брин.