Австрийското село Донавиц е център за производство на желязо от 15 век насам, когато откриват залежи в заобикалящите го хълмове. По времето на Хабсбургите населеното място се превръща в хъб за доставка на стомана и до началото на 20 век е дом на най-големия завод в индустрията в Европа.

С отварянето на новата фабрика на компанията Voestalpine AG през тази година запазването на традицията е сигурно. Това, което не е сигурно обаче, е работната ръка.

Заводът, който се намира на 2 часа път с кола от столицата Виена, се нуждае от едва 14 човека, за да прави по 500 хиляди тона стомана годишно. За сравнение през 60-те години на миналия век за производство със същия капацитет са работили 1000 души.

Основната дейност е свързана с това по трима техници да наблюдават поточната линия, като по-голямата част от процеса е напълно автоматизирана.

"Ние забравихме, че стоманата е основният работодател тук", казва изпълнителният диретор на Voestalpine Волфганг Едер. "В дългосрочен план ще изчезнат всички работници, хората, които вършат мръсната работа в заводите. Всичко това ще бъде автоматизирано", допълва той, цитиран от Bloomberg.

Ръководството на Voestalpine знае, че няма как да се конкурира с гигантите в индустрията, като люксембургската ArcelorMittel, японската Nippon и корейската Steel Posco, както и със стотиците производители в Китай.

Заради това компанията е специализирана във висококачествено нишово производство. Фирмата прави стоманена тел, която все още й помага да излиза на печалба. От своя страна това определя и служителите, които са нужни за производството - не обикновени работници, а техници, които да следят процеса.

Това се обяснява и от иновациите, които са довели до спад на необходимите часове за производството. За 20 години времето е намаляло от 700 до 250 човекочаса за направата на един тон стомана. Заедно с това между 2008 и 2015 година работниците, заети в индустрията, са спаднали с 20% или с 84 хиляди работни места до 320 хиляди.