Вход. Изход. Постигнати цели. Създадена стойност. Постигнато изпълнение. Ако работата се сведе до най-важното, за много хора тя остава машинен фокус върху производството, изпълнението и оптимизирането. Системата продължава да се движи - често с малка загриженост за човешката енергия, внимание и устойчивост, необходими за нейното функциониране.
С течение на времето това може да доведе до стрес, лошо здраве, отчуждение и прегаряне. Почти половината от служителите по света казват, че в момента са изтощени, а близо три четвърти от американските работници съобщават, че стресът на работното място влияе върху психичното им здраве. Изтощението не е личен недостатък, то е вградено в корпоративната система, става ясно от нов HR доклад, цитиран от RTE.
Всъщност този начин на организиране на работата не е случаен. Той има дълбоки корени в начина, по който са проектирани съвременните работни места. Голяма част от това мислене датира от края на 19 век и от работата на Фредерик Тейлър, американски инженер, чиито идеи са помогнали за оформянето на съвременния мениджмънт. Тейлър е бил широко известен с методите си за подобряване на индустриалната ефективност, като е третирал работниците като части от машина - измерени, темпирани и оптимизирани.
Източник: iStock
Очевидно е, че много неща са се променили от времето на Фредерик Тейлър - ние разбираме много повече за психичното здраве и работоспособността на хората. И все пак, много работни места все още функционират по този начин - със строг фокус върху производителността и целите.
Нов начин за поглед върху работата
Тези високи нива на стрес, лошо здраве и прегаряне ни накараха да се замислим. С нарастването на загрижеността относно изчерпването на природните ресурси в името на печалбата, започнахме да се питаме дали работните места правят същото с хората - използват ги за производителност, без да се замислят за дългосрочните разходи.
Докато организационната психология подчертава мотивацията, ангажираността и благополучието като двигатели на производителността, тя често пренебрегва един ключов въпрос: какво се случва с времето, енергията, уменията и взаимоотношенията на хората, след като те са прекарани на работа?
Много модели на работа приемат, че тези човешки ресурси са неограничени, фокусирайки се върху резултатите, а не върху това, което остава. Но без възможности за възстановяване и регенерация, този начин на работа води до изчерпване, откъсване от ангажираността и в крайна сметка до прегаряне.
Какво обаче ще стане, ако работата не е нужно да използва хората, за да постигне резултати? Ами ако производителността и благосъстоянието не са в конкуренция, а са част от една и съща система? Въз основа на идеи от кръговата икономика, заедно с теорията на управлението и организационната психология, ние предлагаме различен начин на мислене за работата.
Източник: iStock
Наричаме го кръгова работа. Кръговата работа обръща обичайната логика. Вместо да третира времето, енергията и уменията на хората като ресурси, които трябва да бъдат консумирани, тя разглежда работата като цикъл - където усилията са съчетани с възстановяване, учене и обновяване.
Целта не е просто краткосрочен резултат, а работа, която хората могат да поддържат, без да се изтощават.
Кръговата работа свързва благосъстоянието на служителите и е изградена около 4 прости идеи:
- Всички човешки трудови ресурси са свързани - енергията, уменията, знанията и взаимоотношенията си влияят взаимно.
- Възможно е да се възстановят и регенерират изразходваните трудови ресурси - почивката, подкрепата и обучението помагат на служителите да се възстановят.
- Работата може да натрупа или да изчерпи ресурси - начинът, по който е проектирана работата, определя дали хората процъфтяват или са възпрепятствани.
- Устойчивата работа се гради от защитени и възобновяеми ресурси - инвестирането в благополучие и развитие помага за поддържането на хората и организациите.
Хора, а не машини
Идеята за обновяване на енергията и уменията на хората може да звучи радикално в днешната целенасочена работна култура. Но обновяването не е лукс. То започва с една проста истина: хората не са безкрайни или безкрайно заменяеми. Работата може да изтощи нашата енергия, внимание и здраве - понякога по начини, които отнемат години, за да се отменят.
Проектирането на работата така, сякаш това няма значение, си има реална цена. На практика, обновяването се проявява в ежедневното управление. Решенията относно работното натоварване, автономността, времето за възстановяване, признанието и подкрепата определят дали работата изтощава хората или им помага да се възстановят и развият.
Казано по-просто, човешките нужди и благополучие трябва да стоят в центъра на начина, по който е организирана работата. Психологическата безопасност е част от това. Регенеративните работни места са тези, където хората могат да говорят, да изразяват опасения и да поемат разумни рискове, без страх от обвинения.
Именно тук лидерството е наистина важно. Организациите трябва да си зададат трудни въпроси относно истинското въздействие на управленските практики: дали те водят до отсъствия, презентизъм и текучество, или пък дават възможност за учене, растеж и обновяване?
Възнаграждаването на мениджъри и екипи, които защитават благосъстоянието, намалява стреса, задържа талантите и прави организациите места, където хората искат да работят. В крайна сметка, докато работата е проектирана като машина за максимизиране на производителността, прегарянето ще остане най-предсказуемият резултат.
Устойчивото представяне е възможно. Това просто означава реално проектиране на работни места, които защитават - и обновяват - хората, работещи в тях.
USD
CHF
EUR
GBP
