На България изобщо не са нужни повече програмисти. Поне не и такива, които да излизат от университетите, във вида, в който излизат в момента. Остаряла учебна програма, тотална липса на практическа връзка, а за жалост твърде често и липса на фундаментална теоретична подготовка. Висшите училища в България не могат да произведат достатъчно качествени софтуерни инженери, защото всичко в тях е морално остаряло. Всъщност огромна част от специалностите в България трябва да предлагат като съществена част от образованието си, модули свързани със софтуер и програмиране. Без това директно да прави тези хора "програмисти".
Да започнем с простите примери...
Икономисти, счетоводители, финансисти
Колко от завършващите икономика, счетоводство или финанси имат дори бегла представа как работят софтуерни продукти свързани с управление на счетоводство, доставки, ERP системи, CRM системи? Отговорът е нула, ако се брои единствено академичния опит. Липсата обаче на подобни познания водят до по-ниско възнаграждение, по-бавно кариерно израстване, а често и тотален неуспех в опита за реализация в икономическата професионална сфера. Завършващите икономика не просто нямат представа от тези неща, но дори елементарни познания като пивотни таблици, формули и функции в Excel са абсолютно непонятни за тях.
Не знам как някой завършващ икономика, независимо дали е с профил маркетинг, финанси или счетоводство, може да си представи да работи на висока позиция в например голям телеком, ако няма поне базови познания по бази данни, SQL и други сходни езици, които позволяват анализа и интерпретацията на масиви от финансови данни. Истината е, че това се учи в движение, по време на работа. Поради което е изключително трудно в България да видите млад човек на ключова позиция. Младият човек просто трябва да продължи да учи поне още 3-4 години след университета, за да достигне едно средно ниво.
За да имаме добре подготвени финансисти, те не просто трябва да познават теорията на финансовата наука, те трябва да са прекрасно подготвени да създават софтуерни финансови решения, които да облекчават и автоматизират тяхната работа, както и тази на колегите и подчинените им.
Маркетинг, продажби
Колко човека завършващи маркетинг или продажби имат представа от елементарен анализ на данни, изчисляване на KPI, работа и обработка на големи масиви от цифрова информация? Отговорът е отново нула.
Как може да очаквате от маркетинг специалист да прави изводи за успешност на маркетинг и рекламни кампании, когато почти всички са математически функционално неграмотни, а техническите им умения се свеждат до наличието на профил във Facebook? Няма такъв начин. Да сте чули за български софтуерен продукт в сферата на маркетинга, който да анализира данни, да предоставя решения и т.н.? Няма такива продукти, защото хората учещи маркетинг и продажби са технически неграмотни при излизането от университета.
Журналисти
Съвременната журналистика е все повече в интернет. Независимо дали това се харесва или не на журналистите. Те трябва да могат да боравят с различни софтуерни системи, да обработват снимки, да монтират поне на базово ниво видео, да бъдат лидери в използването на нови технологии в работата си.
Действителността е жалка. Съществена част дори не могат да напишат CV-то си само с един шрифт.
Софтуерни инженери
Същинските "програмисти". Защото истината е, че всеки един икономист трябва да има поне базови познания по код (не е нужно да "програмира").
Същинските програмисти имат шанса да бъдат търсени за работа още от 1-ви курс, докато са в университета. Това ги спасява. Защото ако разчитат само на университета, тяхната подготовка би била като на завършващ ВИИ "Карл Маркс" през 1985 за пазарна икономика.
Учебните програми са морално остарели, да не кажем мъртви. Набляга се толкова много на теоретичната подготовка, че студентите дори от нея нищо не научават. Преподавателите често живеят във времената на Турбо Паскал. Всъщност кой наистина разбиращ човек би преподавал за 1000 лева?
СУ, ТУ и всякакви други още по-незнайни висши училища точат държавни субсидии от нашите данъци, за да губят времето на студентите и да се надяват, че те започвайки работа, ще бъдат обучени от частния бизнес и ще намерят реализация.
Базово ниво програмист се става за 1 година. Средно ниво за 2-4 години, в зависимост от човека. От университетите излизат софтуерни инвалиди (ако не са работили междувременно). И за това плащаме всички ние с данъците си.
Крайно време е или висшето образование да се реформира или държавата да спре да го дотира в този му вид.
Вие представяте ли си какви кадри раждат ФМИ и ТУ, при положение, че те не могат да накарат собствените им студенти да направят техните сайтове в някакъв нормален вид за 2016 година?
Ако не вярвате, вижте сами:
- Сайт на ТУ София – препоръчваме ви да го видите през мобилен телефон.
- Сайт на ФМИ към СУ – някой в този факултет все още вярва, че WMV е най-подходящия видео формат за интернет.
За да не ги сравняваме с например сайтовете на университети в САЩ или Западна Европа, ще ви дам за пример Московския технически университет.
И да, сайтът е най-малкия проблем. Но той показва цялостното отношение на висшето образование в България към технологиите. А когато такова е отношението на ФМИ и ТУ, то трябва да си кажем в очите: държавата пилее парите ни в тези ВУЗ-ове. И по-добре да спре да го прави. Защото на България изобщо не са и нужни повече програмисти, които биват произвеждани по този начин.
rumbata
на 12.06.2016 в 00:17:03 #12Ot 9 nauchni instituta na MGTU, samo edin ima website!!!
rumbata
на 12.06.2016 в 00:05:58 #11"a дa нe ги cpaвнявaмe c нaпpимep caйтoвeтe нa yнивepcитeти в CAЩ или Зaпaднa Eвpoпa, щe ви дaм зa пpимep Mocĸoвcĸия тexничecĸи yнивepcитeт." Авторът ме хвърли зад тъч линията с това. Авторе, ти видя ли поне това, че от всичките им 37 лаборатории, само ЕДНА има уеб сайт??? Сайта на този руски боклук е много по-лош от този на ТУ. По качество сайтовете им се нареждат така: ТУ - добър сайт; после следва боклука на МГТУ; после следва тъпия сайт на ФМИ.
nsmilitia
на 10.06.2016 в 19:10:04 #10stdaganov на 10.06.2016 в 17:57:16 Точно в десятката! На света финансистчета не му трябват.
ivo-arashev
на 10.06.2016 в 18:03:11 #9Говоря само за техническите специалности , за другите незнам : 1. Системата е остаряла . Неможе да имаш след края на семестъра 6-10 изпита през ден наведнъж . Не е ефективно просто . Погледнете на запад . Един предмет : учиш , после изпит , после друг предмет . Ако искаш и можеш повече и така . 2. Учат се безсмислено остарели технологии , пренаписани от стари руски учебници , които не съществуват вече в световен мащаб. Трябва да си купиш учебника обаче , за да вземеш изпита . Така ни учат за съжаление . Тъжно. 3. Много зависи от преподавателя , който преподава. По химия нищо не разбирах . Евала на преподавателите от РУ . МНоого важно е кой и как ти предава материала . 4. Тия пусти лекции . Кой век станахме. Дайте , продайте ги , все тая . Докато човек се мъчи да навакса бързия език на преподавателя и едвам записва , съзнанието му е заето там , а не съсредоточено в слушането , осмислянето разбирането и запомнянето . Мое лично мнение . 5. Практиката трябва да е поне 50 процента спрямо лекциите. 6. Специалностите трябва да се пренастроят според съвременната индустрия в България и изобщо нямаме нужда от толкова университети , може би 1 . Поне за толкова работа има в бг И още нещо : стига сте обръщали толкова внимание на това техническо чертане . В завода никой не го интересува че имаш 6 там и можеш да чертаеш добре с рапидограф и чисто . Искат бързи резултати , ефективност и работа CAD системи. Има принтери за тая работа вече .
ivo-arashev
на 10.06.2016 в 17:58:33 #8Говоря само за техническите специалности , за другите незнам : 1. Системата е остаряла . Неможе да имаш след края на семестъра 6-10 изпита през ден наведнъж . Не е ефективно просто . Погледнете на запад . Един предмет : учиш , после изпит , после друг предмет . Ако искаш и можеш повече и така . 2. Учат се безсмислено остарели технологии , пренаписани от стари руски учебници , които не съществуват вече в световен мащаб. Трябва да си купиш учебника обаче , за да вземеш изпита . Така ни учат за съжаление . Тъжно. 3. Много зависи от преподавателя , който преподава. По химия нищо не разбирах . Евала на преподавателите от РУ . МНоого важно е кой и как ти предава материала . 4. Тия пусти лекции . Кой век станахме. Дайте , продайте ги , все тая . Докато човек се мъчи да навакса бързия език на преподавателя и едвам записва , съзнанието му е заето там , а не съсредоточено в слушането , осмислянето разбирането и запомнянето . Мое лично мнение . 5. Практиката трябва да е поне 50 процента спрямо лекциите. 6. Специалностите трябва да се пренастроят според съвременната индустрия в България и изобщо нямаме нужда от толкова университети , може би 1 . Поне за толкова работа има в бг И още нещо : стига сте обръщали толкова внимание на това техническо чертане . В завода никой не го интересува че имаш 6 там и можеш да чертаеш добре с рапидограф и чисто . Искат бързи резултати , ефективност и работа CAD системи. Има принтери за тая работа вече .
iliya-goranov
на 10.06.2016 в 13:52:56 #7Единственото, с което мога да се съглася е коментарът на Елена Косева... Някои хора още живеят в миналия век и смятат, че: 1. Който не е влязъл в университет - той не го е завършил (а това одавна вече не е така); 2. Като влезеш да учиш ти монтират една фуния на главата и ти наливат... Именно заради този подход към образованието, голяма част от вишистите произведени през 70-80 години в момента са се оказали негодни за пазара на труда - те не са били научени как да се развиват, а са били произведени от образователната система, за да запушат необходимостта от конкретно специфично знание. Образователната система не трябва да произвежда такива хора, ако искаме да има някакво бъдеще. От позицията на университетски преподавател (над 10 години именно в сферата на IT) ще ви кажа, че от години студентите са немотивирани да учат и нямат никакво желание. Основната част от тях са се записали да учат това, не защото имат интерес или желание да го УЧАТ, а защото са чули, че заплатите в тази сфера са високи и се надяват да имат по-добър живот, като вземат някаква тапия. Обаче жестоката истина е, че пазарът се залива с кадри, които едвам са избутали образованието, защото не ги е интересувало... а бизнесът ги отхвърля, защото такива кадри не му трябват. Обясненията, че в университета има прекалено много скучна и суха теория също са пълни глупости. Освен че съм преподавател, съм и ръководител на екип от софтуерни специалисти. Липсата на базови знания (онази скучна теория) е голяма спирачка за развитието на хората в практиката. Целта на университетите не е да произвеждат работещи роботчета - образованието дава възможност да се развиеш - ако си инициативен, заинтересован и имаш желание да го направиш, ще използваш дадената възможност и ще направиш нещо за да имаш бъдеще. Методите за насилствено обучение на хората са одавна отживелица... не разбирам защо някой още вярва в тях. Когато учех (в средното и висшето образование, защото и сега уча) няколко преподаватели са ми казвали, че тяхната цел не е да ме научат да правя дадено нещо, а да ме научат как да откривам начините за правене на много неща - така ще мога да съм самостоятелен и да се развивам в бъдеще. Когато бях по-малък (още в училище) не разбирах какви са тия глупости, после в университета започнах да усещам за какво са ми говорили, а сега вече съм благодарен, че са подходили именно по този начин, а не са ме научили насилствено да произвеждам едно конкретно нещо.
elena-koseva
на 10.06.2016 в 12:36:17 #6Абсурдни глупости! Винаги се обвиняват системата, учителите, преподавателите, програмата, материала и куп други. Защо не обвините учениците и студентите? Защо очаквате някой с фуния да им налива в главата? Възможно ли е изобщо някой да те научи на нещо, ако ти самият не искаш? Абсурдно е да очаквате някой да си върши работата качествено само защото има базови познания по код. Университетът е мястото, където се дават насоките, основата и начинът на мислене. Човекът обаче сам трябва да се доразвие, да придобие странични знания и умения и да покрие допълните изисквания за желаната от него позиция. Няма начин всички да излизаме от ВУЗ-овети еднакво научени, защото не на всички еднакво ни се учи. Затова има добри, има много добри, има и слабаци. Не ви е виновна системата, виновни сте вие като родители за липсата на уважение и ценности у децата ви, виновни са и децата за липсата на желание за учене и прехвърлянето на топката кой, разбираш ли, им бил виновен.
ognyan-vasilev
на 10.06.2016 в 12:31:54 #5Абсолютно правилна позиция на автора - познавам въпроса поне от две места (като професионален мениджър в международна корпорация и баща на трима сина, двама от които работят у нас като софтуеристи). Цялата ни образователна система е отвратителна и бълва основно неграмотни, неврастенични и претенциозни непукисти. Който иска и го влече - има къде и как да го научи. А що се отнася за качествата на преподавателския състав - наложете си малко мазохизъм и пообщувайте с някой-друг техен представител извънработно. За заплащането - слава Богу, у нас вече свестен човек за малко пари няма да работи. Нека обаче пуснем Негово Величество Пазара да си свърши асенизаторската работа по някой-друг Авгиев обор.
boyan-yotsov
на 10.06.2016 в 11:14:43 #4Здравейте и от мен, Смятам че статията е крайно погрешна. Точно програмирането може да се научи допълнително извън класната стая. ВСЕКИ може да стане програмист и то добър, и то за пренебрежително кратко време, и то млад човек с коренно различно официално образование. Конкетно в програмирането има много силни школи в България. Няма много такива за технически кадри които да поддържат и изграждат IT инфраструктура. Там трябва да се наблегне. Но практиката е доказала, че хора завършили по специалносста не винаги са по-добри от кадри от хора с друго образование. Точно обратното. Всичко това го казвам след близо 10 годишен опит в IT сферата и учил по специалността. Поздрави на автора.
dimitrina-siderova
на 10.06.2016 в 10:01:43 #3Здравейте, като кадър на ФМИ бих искала авторите на тази статия да се информират по-добре какви са кадрите на ФМИ и ТУ, къде работят и на какви позиции. Тези хора са едни от най-добрите, да не кажа и най-добрите работещи, в сферата в момента, работят за чужди компании и много от тях са на лидерски позиции. Разбира се, всичко това се дължи до голяма степен на тях, но основата в университета не е за пренебрегване. Абсолютно съм съгласна, че не са на ниво университетите и преподаването, но за 1000 лева бих искала да кажа, че във ФМИ има доста знаещи хора, на които мога само да Благодаря, че ги има. Темата за сайтовете е съвсем различна. Аз самата също съм се чудила защо изглежда така и кой го прави. По скоро никой не е потърсил възпитаници на ФМИ с концепция и желание, които да направят сайта, защото биха го направили като на Московския университет и по-добре.
Negru tigani
на 10.06.2016 в 08:47:51 #2Всичкото писание се събира в изречението: "Всъщност кой наистина разбиращ човек би преподавал за 1000 лева?" А като цяло въпросът е "А на кого му трябва държавата България?", щом и на българите не им трябва.
dimitar-dimitrov-1
на 10.06.2016 в 00:27:43 #1За да има достъпно и качествено образование, то трябва да се заплаща след завършването с процент от доходите на произведената от висшите училища стока . Така те ще са заинтересовани да произвеждат каквото е нужно и с добро качество . Решението е много просто . Държавата трябва да плаща за вече произведената стока , която употребява . Например и трябват даскали . Сключва договор със завършващите за определен срок и плаща таксата им накуп. Същото може да се направи за медици , чиновници и т.н.