На България изобщо не са нужни повече програмисти. Поне не и такива, които да излизат от университетите, във вида, в който излизат в момента. Остаряла учебна програма, тотална липса на практическа връзка, а за жалост твърде често и липса на фундаментална теоретична подготовка. Висшите училища в България не могат да произведат достатъчно качествени софтуерни инженери, защото всичко в тях е морално остаряло. Всъщност огромна част от специалностите в България трябва да предлагат като съществена част от образованието си, модули свързани със софтуер и програмиране. Без това директно да прави тези хора "програмисти".

Да започнем с простите примери...

Икономисти, счетоводители, финансисти

Колко от завършващите икономика, счетоводство или финанси имат дори бегла представа как работят софтуерни продукти свързани с управление на счетоводство, доставки, ERP системи, CRM системи? Отговорът е нула, ако се брои единствено академичния опит. Липсата обаче на подобни познания водят до по-ниско възнаграждение, по-бавно кариерно израстване, а често и тотален неуспех в опита за реализация в икономическата професионална сфера. Завършващите икономика не просто нямат представа от тези неща, но дори елементарни познания като пивотни таблици, формули и функции в Excel са абсолютно непонятни за тях.

Не знам как някой завършващ икономика, независимо дали е с профил маркетинг, финанси или счетоводство, може да си представи да работи на висока позиция в например голям телеком, ако няма поне базови познания по бази данни, SQL и други сходни езици, които позволяват анализа и интерпретацията на масиви от финансови данни. Истината е, че това се учи в движение, по време на работа. Поради което е изключително трудно в България да видите млад човек на ключова позиция. Младият човек просто трябва да продължи да учи поне още 3-4 години след университета, за да достигне едно средно ниво.

За да имаме добре подготвени финансисти, те не просто трябва да познават теорията на финансовата наука, те трябва да са прекрасно подготвени да създават софтуерни финансови решения, които да облекчават и автоматизират тяхната работа, както и тази на колегите и подчинените им.

Маркетинг, продажби

Колко човека завършващи маркетинг или продажби имат представа от елементарен анализ на данни, изчисляване на KPI, работа и обработка на големи масиви от цифрова информация? Отговорът е отново нула.

Как може да очаквате от маркетинг специалист да прави изводи за успешност на маркетинг и рекламни кампании, когато почти всички са математически функционално неграмотни, а техническите им умения се свеждат до наличието на профил във Facebook? Няма такъв начин. Да сте чули за български софтуерен продукт в сферата на маркетинга, който да анализира данни, да предоставя решения и т.н.? Няма такива продукти, защото хората учещи маркетинг и продажби са технически неграмотни при излизането от университета.

Журналисти

Съвременната журналистика е все повече в интернет. Независимо дали това се харесва или не на журналистите. Те трябва да могат да боравят с различни софтуерни системи, да обработват снимки, да монтират поне на базово ниво видео, да бъдат лидери в използването на нови технологии в работата си.

Действителността е жалка. Съществена част дори не могат да напишат CV-то си само с един шрифт.

Софтуерни инженери

Същинските "програмисти". Защото истината е, че всеки един икономист трябва да има поне базови познания по код (не е нужно да "програмира").

Същинските програмисти имат шанса да бъдат търсени за работа още от 1-ви курс, докато са в университета. Това ги спасява. Защото ако разчитат само на университета, тяхната подготовка би била като на завършващ ВИИ "Карл Маркс" през 1985 за пазарна икономика.

Учебните програми са морално остарели, да не кажем мъртви. Набляга се толкова много на теоретичната подготовка, че студентите дори от нея нищо не научават. Преподавателите често живеят във времената на Турбо Паскал. Всъщност кой наистина разбиращ човек би преподавал за 1000 лева?

СУ, ТУ и всякакви други още по-незнайни висши училища точат държавни субсидии от нашите данъци, за да губят времето на студентите и да се надяват, че те започвайки работа, ще бъдат обучени от частния бизнес и ще намерят реализация.

Нова IT специалност ще бори дефицита на програмисти у нас

Нова IT специалност ще бори дефицита на програмисти у нас

В старата столица на България

Базово ниво програмист се става за 1 година. Средно ниво за 2-4 години, в зависимост от човека. От университетите излизат софтуерни инвалиди (ако не са работили междувременно). И за това плащаме всички ние с данъците си.

Крайно време е или висшето образование да се реформира или държавата да спре да го дотира в този му вид.

Вие представяте ли си какви кадри раждат ФМИ и ТУ, при положение, че те не могат да накарат собствените им студенти да направят техните сайтове в някакъв нормален вид за 2016 година?

Ако не вярвате, вижте сами:

  • Сайт на ТУ София – препоръчваме ви да го видите през мобилен телефон.
  • Сайт на ФМИ към СУ – някой в този факултет все още вярва, че WMV е най-подходящия видео формат за интернет.

За да не ги сравняваме с например сайтовете на университети в САЩ или Западна Европа, ще ви дам за пример Московския технически университет.

И да, сайтът е най-малкия проблем. Но той показва цялостното отношение на висшето образование в България към технологиите. А когато такова е отношението на ФМИ и ТУ, то трябва да си кажем в очите: държавата пилее парите ни в тези ВУЗ-ове. И по-добре да спре да го прави. Защото на България изобщо не са и нужни повече програмисти, които биват произвеждани по този начин.