Момчил Кюркчиев е главен изпълнителен директор и съосновател на Leanplum – компания, която се занимава с маркетинг автоматизацията на мобилните приложения. Българският софтуерен инженер и предприемач разказва за Businеss Insidеr интересната история на успеха си и причините, които стоят зад избора му да напусне технологичния гигант Google и да основе собствена компания.

„Много хора, занимаващи се с технологии, прекарват целите си кариери с надеждата да бъдат назначени за инженери на Google. Аз бях един от щастливците, избрани да работят в Google за повече от пет години. Бях благодарен за времето там и за техническите умения, които придобих по пътя. В края на краищата, въпреки облагите и престижа, това не беше достатъчно за мен”, обяснява Кюркчиев.

Според него има три ценни преживявания, които липсват на живота в Google, но са в изобилие из стартъпите в Силициевата долина:

 

  1. Максималните върхове (и спадове)

Извън корпорациите, в останалата част на долината, имаш шанса да си част от екосистемата на стартъпите. Точно там иновацията процъфтява и се ражда предприемаческият дух. Има цял друг свят извън Google и големите технологични компании, където венчър капиталистите, неформалните инвеститори (ангели) и предприемачите царуват.

В Google се чувствах изолиран. Многобройните нива на съобщаване в компанията затрудняваха срещите с тези ВИП-ове, докато бях на работа. Това така и не стана, докато не обърнах значката си и се свързах с някои от инвеститорите на Google.

От друга страна, има предизвикателства, свързани с финансирането на нов бизнес. Стартъпите са склонни да бъдат самотни. Усеща се сякаш първата година е срещу теб, сякаш законът на Нютон за движението опазва природата на корпоративния свят. При стартъпите всичко може да се провали за минута.

Можете да си мислите: „Супер! Открих компания”, но сега ще ви трябва клиент. Късмет – никой не иска да бъде първият клиент. Всъщност никой не иска да бъде и първият инвеститори. Да бъдеш първи е огромен риск. Тези неща изглеждат непреодолими предизвикателства за новите основатели. Малко хора разбират какъв стрес е свързан с това.

Ако сте късметлия и имате съосновател (както беше при мен), имате някого, с когото да споделите товара. Андрю Фърст – колегата ми от Google, беше рамо до рамо с мен. Гледахме на това като втора работа, за да държим останалите оптимистично настроени. И проработи. Партньорът улесни скачането от идея на идея, справянето с изобретателни предизвикателства и разговори при всяка нова пречка.

 

  1. Обрат на научаването за една нощ

Животът като инженер в Google ти позволява да се докоснеш само до частица от спектъра на знанието. Там, придържайки се към поставените ми отговорности и ежедневните инженерни проекти. Като предприемач вратата е широко отворена. Впуснах се в набирането на средства, назначаване на работа, продажби, маркетинг и поддръжка на клиенти. Вълнуващо е да си част от това образователно пътуване.

Завоят при ученето ще ви отведе извън зоната ви на комфорт. Вземете набирането на средства например. Да попитам някого да ми даде изработените от него пари? Това беше като абсурдна концепция за софтуерен инженер. Трябваше да усвоя изкуството да достигнеш до инвеститорите и да анализирам правилната комбинация от думи за подобна деликатна молба.

Трябваше да преосмисля и цялостния процес на наемане. В Google се срещах с амбициозни служители на изложения за работа, разпитвах ги за техническа информация и въвеждах данни за обратна връзка в система. След това рядко разбирах дали кандидатите са получили предложение за работа. В толкова голяма компания като тази да бъдеш интервюиращ не означава, че работиш рамо до рамо с кандидата. Това бе огромно прекъсване на връзката.

В стартъпите процесът е различен. Крехките стартиращи компании разчитат на работа в екип и страст, за да оцелеят. Жизненоважно е да прекарваш допълнително време с кандидатите, за да разбереш как се вписват в културата. Трябва да преценя дали могат да се справят с предизвикателствата при забързан краен срок, неочаквани бъгове и т.н. Тези умения са неосезаеми, но от решаващо значение за компаниите в начален етап.

 

  1. Възможността да градиш собствената си съдба

Досега най-голямата полза да станеш основател е да се превърнеш и в създател на собствената си съдба. Голямата корпорация ще продължи напред – с или без твоите усилия. Тук е обратното – стартъпите ти позволяват да пожънеш успехите директно от собствената си работа. Ако днес дадеш най-доброто от себе си, следващия ден можеш да видиш влиянието. Всичко, което правиш, е значимо за бизнеса. Това схващане подхрани стремежа ми към успех.

Назначавал съм хора за Google. Докато бях там, един ден се срещнах с осем кандидати. Маратонът от интервюта изпари цялата ми енергия. В Leanplum увеличих броя им до девет само за ден. Беше опиянително. В крайна сметка двама от тези кандидати се присъединиха към Leanplum като първите ни стажанти.

Те вкараха новаторски функции, които помогнаха за създаването на продукта, който виждате днес. По тази причина бих могъл да удвоя броя на интервютата и пак да си тръгна развълнуван. Знанието, че се срещам с хора, които могат да променят бъдещето на Leanplum, ме вдъхновяваше.

Не ме разбирайте погрешно – Google е чудесна възможност за много тек специалисти. Но ако крайната ви цел е да станете предприемач, обмислете включването в стартъп, където можете да научите как работят нещата от зародиш. В Leanplum всеки нов ден е приключение, а бъдещето изглежда по-светло от всякога.