Има ли тайна на успеха и каква е тя? Според българина покорил много върхове във финансовата индустрия, а и не само в нея тайна няма, но пък има цена. Какво е коствало на основателя и изпълнителен директор на компанията за финансово посредничество Life Partners Ивайло Пеев днес да не работи за шефа си, а заедно с него?
Житейският път на Ивайло започва от Пазарджик и минава за кратко през Варна.
"Имах приятели във Варна и реших, че е добра идея да отида да уча там след гимназия. Записах висше икономическо образование, което почти изкарах."
Тогава това ми показа, колко безсмислено е образованието след гимназия в България, споделя Ивайло. И допълва, че според него има прекалено много университети в страната за населението, което означава, че в тях се влиза прекалено лесно.
Градът се оказва отправна точка за бъдещата му кариера.
Имах късмета да започна да работя за франчайз на "Германос", тогава компанията набираше сила, спомня си той.
"Исках да работя нещо, със същия успех можех да се озова и в магазин за дрехи. Технологиите обаче ми бяха нещо интересно и така се озовах на интервю за работа във въпросния франчайз."
Работата му била да продава мобилни устройства и планове, което му допаднало и реализирал много добри резултати. Така един петък получил обаждане, с което му предложили да се премести в София, още в понеделник.
"Нямах много време за размисъл. На мен ми е в природата да взимам бързи решения особено, ако ми звучи интересно, а това ми звучеше така."
София му помогнала много.
"Когато пристигнах ми връчиха ключовете за един автомобил и ми казаха: "Имаш среща в 10 часа, в "Надежда". А аз нямах никаква идея къде е "Надежда."
И въпреки, че пътувал по час и половина за срещите си, ориентирайки се по книжна карта на града запазил високото си ниво на продажби.
"Германос" залагаха само на продажбите. Ние трябваше да реализираме около 150 продажби на месец, а аз правех по 1000."
Така още на шестия месец го повишили и на 21 години вече отговарял за пет човека.
"Цената беше тотална липса на баланс между личен живот и работа. За мен беше само работата. Работех до 22-23 часа и където и да ходех в главата ми беше само работата. Хората ме канят на рожден ден, в хубаво заведение, а аз съм продал абонаментни планове на цялото заведение още там, което реално означава, че не съм се забавлявал, а в главата ми са били само продажбите."
За мен всяко нещо в живота е с определена цена,
споделя Ивайло. В случая той много ясно преценява каква е била цената тогава - да няма никакъв личен живот.
"Когато не си гледаш часовника, дали не е станало пет часа и имаш такава страст към работата си, тогава няма как да не ти се получат нещата."
След "Германос" се озовава в "Хюндай". Там продажбите не спират и Ивайло сключва сделка за продажбата на 300 автомобила - на "Глобул".
"За времето си това беше една от най-големите сделки на пазара, а може би най-голямата. Тогава, през 2006 г. "Хюндай" не бяха това, което са сега, а бяха познати като марката, която я карат таксиджиите."
Попадна във финансовия сектор "много странно"
"Винаги съм бил ориентиран към финансовите възможности и един ден, един господин се свърза с мен и ми каза, че има нещо интересно за мен и иска да ми го предложи. Аз не му обърнах много внимание, защото бях много зает, но ми направи впечатление, че не се отказва цели шест месеца."
Този човек се оказал регионален мениджър в ING, които в последствие станаха NN.
"Точно половин час ми трябваше, за да разбера какво представлява бизнесът и какви големи възможности има. И от тогава, вече 16 години не съм спирал с този бизнес."
Това, което го изгражда като професионалист и като човек е този бизнес, споделя Ивайло.
"Първо, този бизнес е много труден в България. Ние нямаме навика да мислим за застраховане, за инвестиции, за спестовни планове. Това не е нещо, което е близо до нас. Така, че там трябваше да имам много по-широк спектър на познания и самият аз трябваше да съм широкоспектърен човек."
Там осъзнал, че трябва да направи нещо с образованието си, но бил категорично сигурен, че не иска да постъпва в български университет.
Източник: Личен архив
Ивайло Пеев
"Амбицирах се и преминах едни доста сериозни изпити и ме приеха в университета на City University of Seattle, който имаше клон в Атина и в България."
Така за четири години се "разкъсвал" между България, Атина и работата му, като всичко трябвало да върви едновременно.
Финансирал цялото си образование сам, чрез банков кредит.
"Това беше и първият път, в който се сблъсках с целия процес. Повечето хора тогава ги беше страх от идеята да имат кредити, а аз трябваше да плащам по 10 000$ на година за обучение. За мен обаче беше ОК, щом съм ги взел ще ги върна."
Тогава за първи път видял, какво представлява образованието в чужбина.
"То е много по-практически ориентирано. Това е тип образование, при което те обучават само на неща, които са се случили във времето, с реални примери и обикновено ти преподават хора, които са практици, които са го правили това нещо и продължават да го правят."
След завършването на американския университет с него се свързали от "Метлайф". Предложили му много висока позиция - на ниво член на борда на директорите, само че трябвало да оправи една "каша", която от седем години никой не успявал да я оправи. А имал и срок - 6 месеца.
"В света "Метлайф" имат едни от най-добрите корпоративни отдели, създадени с цел корпоративни продажби и са едни от лидерите в това отношение. Генерална политика на компанията беше, че това нещо трябваше да се случи и в България. За седем години корпоративният отдел в България обаче имаше минимален брой клиенти, нещо от сорта на 10."
Казали му: "Искаме да поемеш корпоративния отдел". Това означавало да стане директор на корпоративните продажби, директно подчинен на CEO-то и да участва директно в борда.
"А това е чудесно за човек под 30 години, както бях аз. Автоматично се превърнах в най-младия човек в сравнително доста консервативна компания, който е заемал такава позиция, с тънкия момент обаче, че имах 6 месеца, за да оправя нещата."
От ING се погрижили да го обучат доста добре, а той пък се погрижил да "попие" най-добрите практики.
"За първата една година имахме 1000% ръст, което в случая не беше странно. От почти никакви обороти, започнахме да правим по милион-милион и половина на година, което за нашия пазар и за нов играч е много добре."
Тогава в него назряла идеята за MBA програма
"Вече на над 30 години, с подходящ опит - само с мултинационални компании зад гърба, реших че сега е моментът за нещо ново."
А той признава, че обича в живота му да има предизвикателства и да прави нови неща.
"Това е и плюс, и минус. Минус е защото нещата бързо ми омръзват, а е плюс защото постоянно се развивам."
Направил собствено проучване, за това кои са най-добрите университети - целил се сред първите 50 в света.
"Уловката на МВА e, че в момента всеки университет има такава програма и можеш да направиш МВА за 5 000 лева, а може и за 500 000 лева. Идеята е, че когато правиш такава инвестиция ти искаш да има някаква тежест, а пък тежестта идва от класацията "Файненшъл Таймс", която реагира на най-добрите МВА училища в света."
Икономическият университет на Виена (WU Executive Academy Vienna) тогава бил на 42-а позиция, а днес вече е на 38-а. Именно на него се спрял и Ивайло.
"Абсолютно самостоятелно ги проучих, свързах се с тях, кандидатствах и минах онлайн интервю, а после и интервю на живо и спечелих частична стипендия."
"В икономическия университет на Виена стойността на обучението е изключително висока, защото професорите, които ми преподаваха бяха от Харвард, от Йейл, от Бокони. Това са хора, които са абсолютния топ в това, което правят. Всичките до един имаха собствени компании, отделно от преподаването и знаеха много добре, за какво ни говорят."
Освен преподавателите Ивайло бил впечатлен и от средата, в която поданал.
"Моята група се състоеше от хора, които са елит в своя бранш като с CEO-то на OMV, с мениджърката на "Пепси" за Eвропа, с единия от съдружниците и собствениците на най-голямата адвокатска кантора във Виена, с един доктор по астрофизика."
Контактът с тези хора бил изключително ценен за Ивайло.
"Първо ти създаваш доста контакти там, което е много важно и то ги създаваш в непринудена атмосфера - на едно и също място сте, правите едни и същи неща, а университетът се грижи постоянно да правите нещо заедно - проекти, събития. Освен това хората в групите се "въртят" постоянно и никога не си само с едни и същи хора, което е изключително полезно за бизнеса, защото винаги има на кой да се обадиш и от кого да чуеш различно мнение. Плюс е, че научаваш много различни неща от различните сектори, защото тези хора оперират в различни сектори и споделят опит."
Един от най-интересните проекти за Ивайло
бил налагането на Colgate на японския пазар
"От всеки човек с различен бекграунд чувах различна идея за стратегия, за подход към този пазар. А това е нещо, което няма как да ми се случи в другаде. Така, че за мен най-ценното нещо в МВА е различният поглед върху бизнеса и контактите, които създаваш."
Точно поради тази причина според него е абсолютно безсмислено е да се прави МВА само, за да се сложи на визитката.
"Трябва да избереш внимателно училището, защото това ти гарантира хората, които ще бъдат заедно с теб. Трябва да знаеш и че когато правиш МВА трябва да инвестираш."
И това свое обучение Ивайло финансирал с кредит от 60 000 евро.
Самият университет има доста изисквания за опит, възраст, предишно образование.
"Общо взето се опиват и да съчетаят различните хора в групите, хем да са с различен бекграунд, хем да е близък, за да може да им е интересно и да не са тотално различни като хора."
Една такава програма минава през различни страни и континенти - САЩ, Бразилия, Индия, Чили, където WU има обучения в различни университети.
"Ако трябва да го правя сега от ново със сигурност ще го направя. За мен ползите са много."
Ивайло пропуснал обаче официалното завършване и се оказал единственият, който получил дипломата си по пощата.
"Изключително много съжалявам за това нещо, защото церемонията по завършването е изключителна - в стар замък, с гост лектори."
По същото време обаче по линия на "Метлайф" го промотирали в Дубай, където се намира централата на компанията за Близкия Изток и Африка.
"Огромен пазар, който няма нищо общо с българския. Там отговарях за външните партньорства, все едно за брокерите, а бях доста млад за тази позиция."
Дубай му донесъл много плюсове и минуси.
"Ако си на много висока позиция се сблъскваш с топ мениджмънта на компанията нон-стоп, аз отговарях за $500 милиона оборот за тези две години, по онова време застрахователният бранш за цяла България не правеше подобен оборот, а камо ли една компания. Така, че като опит е абсолютно безценно, това което видях и научих там със сигурност ме е направило по-добър професионалист към днешна дата."
Минусът бил, че изобщо не издържал там.
"За мен Дубай е едно от най-лошите места, на които съм бил."
Да живееш там е съвсем различно от почивката, разказва Ивайло.
"Дубай за мен е върхът на маркетинга. Това, което те правят там е почти най-добрия маркетинг в света. Реалността за мен обаче беше - една пустиня, с 56 градуса през лятото, в която животът ти се изразява от ходене от един климатик, на втори и трети такъв. През по-голямата част от времето там аз не можех просто да дишам."
Било му и доста самотно там откъм социални контакти.
"Беше нещо като изолация, която продължи 2 години."
Около 80% от населението в Дубай са индийци, пакистанци и филипинци, включително и хората, за които той отговарял.
"Ние сме много различни от тези хора, с тях не можеш просто да излезеш да пиеш кафе или питие след работа. Те имат различна култура - големи семейства, при които трябва да се приберат след работа. Живееха много далече от офиса, тръгваха си по-рано и идваха по-рано на работа и като цяло те се социализират между тях си."
С него в компанията европеец, като изключим шефа му имало само един грък, но пък той бил там със съпругата си и с децата си, на които посвещавал свободното си време.
"Аз се шегувам, че там харчих повече пари за самолетни билети, за да каня свои приятели там, от колко за живот. Реално моят живот там представляваше само работа, работа, работа и когато има някакви празници, които в Дубай са три за цялата година или се прибирах до България или канех приятели там."
Наученото в Дубай, имплементира в България, в собствената си компания - Life Partners.
"Тя също е базирана на финансовите услуги, само че вместо да работя за "Метлайф" работя с "Метлайф", те са едни от моите партньори."
Освен тях представлява още няколко финансови компании в България.
"Предлагаме широка гама от услуги - от ипотечни кредити и инвестиции, спестяване, застраховане."
Преди създаването на комапнията обаче, след като се върнал от Дубай румънски "хедхънтъри" за бизнес таланти се свързали с него и той приел да стане CEO на веригата фитнеси Next Level.
"Много добре знаех, че ще вървя в посока компании, но това което те ми предложиха беше много интересно и реших да си "почина".
Next Level имали следния проблем, който Ивайло разрешил:
"Бяха инвестирали в България, но бяха на загуба. Трябваше им човек, който да обърне тенденцията. След 4 години на загуба, когато аз започнах да се занимавам с тях на деветия месец бяха нула на нула - не бяха на печалба, но не бяха и на загуба."
Тогава обаче пандемията блокира света, включително и фитнес залите.
Този период Ивайло използвал за подготовката на старта на компанията си, тъй като една финансова компания е силно регулирана и били нужни много разрешителни преди старта на легалния бизнес. Така компанията официално заработила през февруари 2021 г. и към днешна дата има 150 партньора и около 1 милион лева оборот, което за едногодишен статъп е повече от добро представяне.
"В момента се чувствам напълно завършен. Моята философия е следната: винаги мога да отида да работя за някой, но сега е моментът, след като съм взел най-доброто от различните компании да капитализирам, създавайки нещо по моите правила."
USD
CHF
EUR
GBP
