Две "за" и две "против"

След панаиржийската пукотевица в медийния свят у нас във връзка с поредния икономически доклад за Президента на Република България бяха публикувани и "Икономи­чески мерки за възстановяване на българската икономика (27 юли 2009 г. - 27 ап­рил 2010 г.)" (достъпно неизвестно защо на страницата на Министерството на фи­нансите в Интернет, а не на страницата на Ми­нистерски съвет). Установи се, че двата документа не се конкурират помежду си, че покриват различни полета (идейно и конкретно икономико-политическо), въпреки че не е трудно да се открият отделни проекции от първия във втория документ и обратно.

Негласно приетият ред за съдържанието на една рецензия предполага изтък­ване на положителните елементи, последвани от някои (няколко) критични бележ­ки и формирано заключение. Предвид разполагаемия обем ще бъдат представени два основни позитивни елемента и две основни критични бележки на "Икономи­чески мерки ...", без претенции за пълнота.

1. Две "за"

Акцент върху повишаване качеството на институционалната уредба

В "Икономи­чески мерки ..." се откроява ясното разбиране, че държавата трябва да се ангажира безусловно със и да се грижи за изграждането на съвременно качествено институционално устройст­во, да се придържа към недвусмислени правила на функциониране на институциите и да не допуска несанкционирано нарушение на законите. Това е нещо, което би следвало да бъде направено досега, но отсъствието на политическа воля постоянно го отлагаше за в бъдеще. Тази стъпка ще съдейства за завършване на нашия преход към пазарна икономика.

Пълна хармония и интеграция с европейските структури

Заслуга на документа е твърдата позиция, че преодоляването на всякакъв тип икономически затруднения следва и може да се извършва единствено в тясно и ефективно сътрудничество с ЕС, който до голяма степен действа и като гарант на прогресивното ни социално-икономическо развитие.

2. Две "против"

Неуспешно структуриране

Документът "Икономически мерки ..." е разделен на две части. В първата част е характеризирано полученото наследство (в пет точки), представен е поли­ти­ческият подход (в четири точки) и са маркирани стратегическите цели (в девет точ­ки). Във втората част (с повтарящо се основно заглавие) са формулирани мерките - в осем подчасти, с 84 точки и 68 под­точки.

Авторите на документа са направили опит да съчетаят принципни поста­нов­ки, от една страна, с конкретни предложения, от друга. В резултат се е получила смес, която е концентрирана тук-таме и напълно разлята другаде - своеобразен прог­рамен сюрреализъм. Външното представяне не е редно да бъде фор­мално - то говори по определен начин за от­ношение към изпълняваните функ­ции. Добре структурираните задачи и ангажи­менти дисциплинират мисълта, подпомагат и мо­билизират усилията на макроикономическия елит, както и съдействат за акуратно отчитане пред обществото.

По замисъл "Икономически мерки ..." трябва да са краткосрочни, но в дейст­вителност засягат много по дълъг период. В отделни места това прескачане на де­ветмесечната перспектива е съвсем явно - например "... повторно намаляване [на държавните разходи - б.ГМ] в края на 2010 г.", или намаляване на осигурителната тежест "... с по един процент в следващите три години до общо 5% за мандата на правителството". Вероятно трудно би могло да бъде по-различно, макар че се за­труднява отчитането на изпълнението на поетите ангажименти, както и възниква логичният въпрос: Дали и доколко това са мерки за възстановяване на българската икономика в деветмесечния период или са мерки за управление на българската ико­номика в продължение на целия четири-годишен мандат? Отговорът гравитира мно­го повече към втората част, отколкото към първата. Паричният съвет ограни­ча­ва възможностите за макроиконо­ми­ческо управ­ле­ние (отсъствие на монетарна по­литика), поради което процесите у нас протичат по по-различен начин в сравнение с развитите страни. Чувства се, че авторите на до­ку­мента осъзна­ват тази специ­фи­ка, но видимо по­ра­ди конюнктурни и чисто психологически при­чини предпочитат формално да адре­си­рат формули­ра­ните мерки към текущи крат­косрочни проблеми.

Един опит за по-приемлива спецификация на чисто антикризисни крат­ко­срочни мерки би бил оправдан.

Вероятно механически авторите на "Икономически мерки ... " са пла­ти­ли дан на широко разпространената у нас идеологическа доктринерска фра­зео­логия, без ясен смислов и съдържателен пълнеж. Става въпрос за възприемането на "... свободния пазар по модела на социалната пазарна икономика (к.ГМ)". Види­мо желанието е било да се акцентира върху грижата за човека (в най-общ смисъл), но за това не е необходимо използването на изпразнени от съдържание форму­ли­ровки.

В документа се чувства несигурност по отношение на придържането към оп­ределена отрасловата политика. В частта за стратегически цели се срещат форму­ли­ровките "... отрасли със стратегическо за страната значение",  или "...тради­ционни за българската икономика сектори - селско стопанство ... и развитие на културния туризъм", които остават присадени и откъснати от контекста. Кои са те­зи стратегически отрасли и защо, доколко селското стопанство следва да стои в ос­новата на една съвременна икономика и дали културният туризъм у нас може да фор­мира значителен национален продукт - все въпроси, търсещи своя компетентен отговор и предопределящи съответната адекватна политика.

Чувства се необходимост от теоретично фундиране на възприеманата макро­икономическата политика, чието отсъствие оставя зееща празнина.

Неясно финансиране

С неяснота е обгърнато цялостното финансиране на "Ико­номически мерки ... ". В документа са фиксирани множество обекти, чието строи­телство предстои да започне или да завърши (най-вероятно извън фиксираната де­ветмесечна перс­пек­ти­ва), но тяхното финансиране остава загадка. Нещо повече - неизяснена е позицията на авторите на документа за границите на държавното ан­гажиране при финанси­ра­нето на строителните обекти (а и не само на тях). В мер­ките за подобряване на биз­нес средата е предвидено "Увеличаване на класовете ин­веститори като част от тях се подпомагат и администрират от държавата, а останалите - от об­щи­ни­те" и толкова. Кои са тези "класове инвеститори", които ще бъдат подпо­ма­гани (?!) и администрирани (?!) от държавата или общините (и как?) - всичко това ос­та­ва зад кадър.

3. Заключение

Цялостната оценка на "Ико­номически мерки ... " не е еднозначна. Видимо прозира ясно изразена политическа воля за трайно и безвъзвратно въвеждане на ред и порядък в обществото, но тя би следвало да се покрие и с по-специфицирано формулиране на конкретните ангажименти.

Необходимо е да се мисли и за отговорен отчет за изпълнението на поети ан­­га­жименти, които имен­но поради това не трябва да бъдат в размит и широко об­те­­каем вид. Хубаво е да си припомним позабравения опит с договореностите с МВФ (особено т.нар. мат­рица на договореностите за изпълнение на разширеното спора­зу­мение от 1999-2001 г.), в които задачите са конкретно и недвусмислено фор­мулирани, с точно посо­чена отговорна институция, с точно определен срок за изпълнение. В такъв случай отче­тът не може да не бъде еднозначен.

Прецизната под­готовка на документи с подобно съдър­жание видимо не е силата на текущото уп­равление. Редно е правителството да отделя повече внимание за подготовката на по­до­бен вид документи. Съществуващите неясноти и празноти не съ­действат за цялост­ното позитивно възприемане и оценяване на провежданата поли­тика.

ГМ/041009