Нека да започнем с добрата новина. Цялостното развитие на процеса по избор на нов многоцелеви изтребител за Българската армия, поне на сегашния етап, показва, че този път нашите ВВС ще се сдобият с нова машина. Нещо, от което изпитват остра необходимост вече в продължение на доста години.
Важно е да се знае обаче, че по проекта за модернизация на ВВС България преговаря не с фирми и компании, производители на военни технологии, а с правителствата на държавите, от които са постъпили оферти към страната ни за закупуване на нов многоцелеви боен самолет за нужите на нашата армия.

В този смисъл е нормално и разбираемо правителствени предствители да се ангажират с офертата на своето правителство, както направи САЩ в лицето на заместник-държавния секретар Джон Съливан за F-16. Шведската страна не показа по недвусмислен начин, че стои зад предложението за Грипен. Защо се получи така? Ясно формулиран отговор на този въпрос няма. Разбира се, не пречи отговор да бъде даден. Не е и трудно той да бъде подкрепен с логика и аргументи. Това обаче би могло да породи емоции и ненужно да захрани ирационалното отношение към темата за модернизацията на българските ВВС. Затова на този етап е достатъчно да акцентираме върху обстоятелството, че е естествено правителствата, подали оферти, да стоят зад тях и да показват своята позиция ясно и еднозначно.

Иначе след броени седмици ще се навърнат 15 г. откакто сме член на НАТО. Датата, която постави началото на нашата пълноправна евроатлантическа интеграция е 29.03.2004 г. От 02.04 същата година националният ни флаг се вее пред Главната квартира на Алианса в Брюксел. В епохата на високите технологии 15 г. са наистина много време и спокойно може да се каже, че за Въоръжените сили това важи дори в по-голяма степен отколкото за гражданския сектор. Така е, защото съвременното гарантиране на националната сигурност има едно важно измерение, което все повече набира скорост и става все по-отчетливо. Иде реч за технологичното превъзходство. Или казано с други думи наличието на технологии, адекватни на днешните заплахи и достатъчно обучени специалисти, способни да ги използват рационално в контекста на колективната сигурност, част от която е България.

Що се отнася конкретно до модернизацията на ВВС, трябва да се отбележи, че бяха пропуснати някои никак нелоши възможности за придобиване на нов боен самолет през последните 15 г. Тези възможности никога няма да се върнат в тогавашния си вид и ако има извод, който може да се направи от тяхното пропускане, то той е, че колкото повече се бавим, необходимостта от нов самолет ще става все по-остра, а цената на неговото придобиване - все по-висока. Това е обективно обстоятелство и би следвало да бъде отчитано в позицията на всеки политик и държавник с претенция за отговорно отношение към националната ни сигурност, Българската армия и в частност ВВС. Невъзможността нашите военни пилоти да използват модерна технология също следва да се калкулира като загуба.

Ако България беше модернизирала своите ВВС през 2006 г. например, днес дебатът за бъдещето на изтребителната ни авиация щеше да е коренно различен. Ако сега той е ориентиран основно към настоящето, защото имаме да решаваме проблем, който трябваше да сме решили преди години и който към днешна дата не търпи отлагане, то в алтернативната ситуация дебатът съвсем спокойно можеше да е ориентиран към бъдещето. Към това кога точно и за колко време бихме могли да придобием и усвоим не просто съвременните, а най-новите технологии във ВВС, които вече навлизат в практиката и които поне една съседна нам страна-членка на НАТО се стреми час по-скоро да приеме на въоръжение.

С ръка на сърцето трябва да признаем най-вече пред себе си и ясно да си дадем сметка, че при закъсняла модернизация експериментирането би било лош съветник. Да заложим на сигурното пък означава да знаем каква ще бъде следващата ни крачка в развитието на способностите на нашите ВВС, т.е. тук става дума за дългосрочно планиране, което, от една страна, зависи от експертизата, с която България разполага, но от друга, е въпрос на продукт, който ще може да се намери на пазара например след 20 г.

Ясното в момента е, че някои производители вече предлагат самолет от най-ново поколение, докато други са само в проектна фаза. Въпрос на преценка и правилен анализ на наличната информация е кога ще се премине от проектна фаза към производство и когато това се случи, ще бъде ли то в унисон с цялостния напредък на технологиите, предназначени за ВВС. В този смисъл предизвикателството пред България не е просто да избере добър боен самолет за своята армия.

Всъщност това е гарантирано, защото между F-16, Грипен и Юрофайтър лош самолет просто няма. Същностният въпрос е кой би бил най-добрият избор, така че максимално да компенсираме загубеното време в модернизацията на нашите ВВС, а това става чрез гарантиране на бърза доставка на избрания продукт, бързото му усвояване и погледнато по-мащабно - намаляване на времето за преход към самолет от най-ново поколение.

Единствените страни в НАТО, които имат Грипен на въоръжение са Унгария и Чешката република. Какви проблеми са срещнали те при усвояването на самолета и цялостното му въвеждане в експлоатация, особено Унгария? Анализът на тази информация е задължителен, за да може да се каже без съмнение, че страната ни се отнася по категорично отговорен начин към модернизацията на ВВС. Несъмнено най-добрия вариант е новият боен самолет да пристигне заедно със съответното оборудване и въоръжение, така че да няма никакво забавяне при въвеждането му в експлоатация. По този показател подадените оферти също са ясни. Тук отново навлизането в емоции е неоправдано и излишно. Следващ фактор - какво би се случило при реална военна ситуация? При подобни обстоятелства ще е необходимо да се гарантира допълнителна поддръжка и допълнително въоръжение за нашите бойни самолети. Ако всичко това трябва да се достави от страна в неутралитет каквато е Швеция, не е ясно по какви процедури биха били осигурени тези допълнителни услуги. В случай обаче, че тяхното гарантиране би следвало да стане от страна-членка на НАТО, то темата директно попада в изискванията за взаимодействие и взаимопомощ между страните от Алианса, т.е. яснотата тук е налична, ясни са и всички необходими механизми, както и стандартите за тяхното прилагане.

Вместо заключение можем да отбележим, че ако преговорите за F-16 зациклят, то българската страна остава в правото си да преговаря за Грипен. На губенето на време обаче трябва да се сложи край. В началото на текста започнахме с това, че най-после имаме основание да смятаме, че е налице добра новина за родните ВВС.

В края му спокойно можем да отбележим, че нейното утвърждаване е свързано със следване на фактите и правенето на анализи. Емоциите и пристрастията да оставим за други теми и дебати, този за модернизацията на бойната ни авиация е прекалено сериозен.