"Български Енергиен Холдинг" ЕАД (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" ЕАД и "Булгартрансгаз" ЕАД подадоха жалба срещу Решението на Европейската комисия от 17.12.2018 г. относно производство по член 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз по делото БЕХ Газ пред Общия съд на Европейския съюз. Жалбата е подадена на 28.02.2019 г., съобщиха от дружеството, цитирани от InfoStock.bg.

БЕХ и дъщерните му дружества не приемат заключението на Европейската комисия, че са злоупотребили с господстващо положение на българския газов пазар. Жалбата цели отмяна на Решението на Европейската комисия и на наложената глоба, която е в размер на 77 млн. евро, става ясно още от съобщението до медиите на БЕХ.

За да наложи санкцията,

Аргументите на Европейската комисия

бяха, че БЕХ е използвало господстващото положение на едно от дъщерните си дружества - "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на другото си дъщерно дружество, "Булгаргаз", по отношение на доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти.

По този начин "Булгартрансгаз" е блокирало достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България в нарушение на антитръстовите правила на блока. Поводът за санкциите е проверка, която установява, че в периода между 2010 и 2015 г. групата БЕХ е блокирала достъпа до следната газова инфраструктура:

- вътрешната газопреносна мрежа на България,

- единственото газохранилище в България и

- единствения газопровод за внос на газ в България, който е бил изцяло резервиран от БЕХ.

Без да имат достъп до тази основна инфраструктура, за потенциалните конкуренти е било невъзможно да навлязат на българския пазар за доставки на газ на едро в България. Това е попречило на развитието на конкуренция и е осигурило почти монополно положение на "Булгаргаз".

В заключението на Европейската комисия се казва, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура.

Как реагира изпълнителната власт

Ден, след като бе обявена санкцията на Европейската комисия, премиерът Бойко Борисов подчерта на 18 декември 2018 г., че трите търговски дружества ще платят глобата от печалбата си, а не хората. Той обясни, че преговорите му с Европейската комисия по тази тема са започнали преди две години и припомни, че препоръките на ЕК да приватизираме нашите тръби са стартирали тези преговор. "Няма друг вариант освен приватизация, това са европейските правила - навсякъде се приватизира, в България не се", подчерта Борисов пред журналисти тогава.

На свой министърът на енергетиката Теменужка Петкова каза преди два месеца и половина: "Когато ЕК ни препоръча в лицето на своя комисар, да приватизираме тръбите на газопреносната система, представете си нашето правителство да беше вкарало решени и днес да ме питате защо правителството взе решение да приватизира тръбите и в тези конкурси за приватизация да дойдат най-големите, руски, турски, какви ли не компании. А заглавията какви щяха да бъдат: "Борисов дава тръбите на България".

Теменужка Петкова припомни тогава, че правителството е поискало парламента да разреши да се преговаря с комисията. Предложението беше гласувано на 100% от присъстващите в пленарна зала.

Три години преговори преди санкцията

"Започнахме от 300 млн. евро, аз преговарях веднъж, Томислав Дончев около сто пъти. Свалихме ги на 150, на 140, сега последно на 77 милиона евро. Много тежки преговори бяха и мисля, че това беше минималната сума, която можахме да договорим. Всичко останало означаваше приватизация на газопреносната ни система", обясни енергийният министър в деня, когато ЕК обяви за санкцията си срещу БЕХ. Според пресслужбата на Министерството на енергетиката, преговорите преди санкцията са водени почти три години.

Жалбата

Нека припомним, че наказателната процедура започна след жалба на "Овергаз" още през януари 2011 г. Частната компания се оплака, че не е получила достъп до газопреносната мрежа. Две години по-късно започва и разследването на Европейската комисия. През 2015 г. Европейската комисия формулира подозренията си за нарушение. Тогава започват и преговори между Брюксел и София.

В интервю за bTV преди време енергийният експерт Христо Казанджиев обясни, че за да се стигне до санкцията вината е на топ мениджъра на "Булгартрансгаз", който съзнателно спира достъпа на "Овергаз" до газопреносната мрежа, въпреки препоръката от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

"Тогава "Овергаз" съвсем в правото си обжалва пред ЕК, което провокира едно наказателно производство срещу България. България търпи последствията от една престъпна безотговорност на топ мениджъри на корпоративно и на правителствено ниво", заяви Христо Казанджиев.

Когато "Овергаз" подава жалбата, "Булгартрансгаз" се ръководи от Иван Дреновички, който е освободен през юни 2011 година и на негово място е назначен за член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" ЕАД Кирил Темелков. Формално Дреновички е уволнен, заради "липса на напредък по газовите връзки с Румъния и Турция и разширението на хранилището в Чирен". В енергийните среди тогава се говореше, че Дреновички напуска поста, не само заради жалбата на "Овергаз", но и заради засегнати икономически интереси в състезателни процедури за строителство и модернизация на газовата инфраструктура.