Най-големият бизнес в света се справяше добре преди пандемията от Covid-19. Сега се справя още по-добре. Петдесетте най-големи компании по пазарна капитализация са добавили 4.5 трилиона долара към стойността си през изминалата година и сега пазарната им оценка възлиза на около 28% от световния брутен вътрешен продукт. Преди три десетилетия еквивалентната цифра беше под 5%.

Това е само една мярка за това как суперзвездните компании доминират в световната икономика, според ново проучване на Bloomberg Economics, което очертава променящата им се роля. Констатациите предоставят допълнителна мотивация за политиците, които се стремят да ограничат гигантите и тяхното влияние, включително правителството на САЩ, което се стреми да събере глобална подкрепа за по-високи налози върху корпоративните печалби.

Средният марж на печалбата за 50-те топ фирми нарасна по-високо. Най-големите компании по принцип получават по-добър марж и плащат по-малко данъци, отколкото през последните десетилетия, показва проучването. Средната им ефективна данъчна ставка от 35% през 1990 г. се е понижила до едва 17% през миналата година - докато маржовете на печалба се насочват в обратната посока, нараствайки от 7% на 18% за същия период.

Те също така отделят по-малка част от приходите си за инвестиции за създаване на работни места: През 1990 г. IBM - по това време най-голямата публична компания в света - отделя 9% от приходите си за капиталови разходи. През 2020-та г., когато Apple е вече най-ценната компания - нейната капиталова подмяна е само 3%.

Предимствата, на които "суперзвездните корпорации" се радват, стават още по-очевидни по време на пандемията, което е една от причините, поради които въпросът за това как да бъдат укротени е на политическия дневен ред в толкова много страни. Техническите гиганти като Amazon.com имат бизнес модели, които са създадени специално за една година социално дистанциране, за разлика от конкурентите на Main Street, зависими от пешеходния трафик.

В САЩ администрацията на президента Джо Байдън се стреми да повиши корпоративните данъци като част от по-широки усилия за спиране на дългия път към неравенство. Той иска да обърне поне част от намаленията, реализирани от неговия пряк предшественик Доналд Тръмп. Байдън настоява и за глобална данъчна сделка, която би затруднила най-големите компании да намалят сметките си, като пренасочват печалбите към юрисдикции с ниски данъци.

Тази практика се разпространи с нарастването на корпорациите. Проучване от 2019 г. на Международния валутен фонд установи, че около 40% от това, което на хартия изглежда като преки чуждестранни инвестиции, е "фантомно инвестиране в корпоративни черупки без съдържание и без реални връзки с местната икономика".

В реч през април министърът на финансите Джанет Йелен цитира глобална "30-годишна надпревара до дъното на корпоративните данъчни ставки". Тя каза, че споразумението между Г-20 за глобално минимално таксуване ще създаде "по-равни условия за данъчно облагане на мултинационални корпорации".

Тласъкът на САЩ предизвика съпротива от страни като Ирландия, чиято ниска корпоративна данъчна ставка насърчи мултинационалните компании, включително Apple и собственика на Google Alphabet Inc., да създадат там регионални централи. След първоначалните признаци, че САЩ може да искат минимален процент от 21%, администрацията на Байдън сега предложи 15% - знак за компромисите, необходими за постигане на консенсус по спорен въпрос.

През 1990 г. нямаше китайски бизнес сред първите 50 борсово търгувани компании; миналата година имаше 8 компании в списъка. Печалбите на Китай дойдоха главно за сметка на европейските предприятия, чието присъствие в списъка се сви от 15 на 7 за периода.

Възходът на Китай

Наред с променящата се география на световната икономика, проучването на Bloomberg Economics също отчита дълбока промяна в това, което правят най-големите компании. Технологиите доминират в началото на списъка, а компаниите за изкопаеми горива - с изключение на флагмана на Саудитска Арабия Aramco - отпадат.

Необикновеният ръст, на технологичните компании по-специално, е това, което стимулира правителствените действия. Те са в ума на политиците и регулаторите почти навсякъде. Това включва Китай, където регулаторите блокираха предложеното първоначално публично предлагане на Ant Group, удариха рекордни глоби на филиали, включително Alibaba Group Holding, и разшириха репресиите върху други технологични гиганти като Tencent Holdings.

Европа работи по начини за облагане на компании като Amazon и Alphabet въз основа на това къде работят, а не къде са базирани. Идеята доведе до напрежение в САЩ по времето на Тръмп, но с екипа на Байдън има надежда за сделка.

В САЩ има двустранна подкрепа за по-строг подход към "Big Tech", който далеч надхвърля данъчните ставки. Това е една област, в която изглежда, че Байдън ще се придържа към политиките на своя предшественик. Президентът номинира Лина Хан, професор в Юридическия университет в Колумбия и автор на знаков документ, обвиняващ Amazon в монополистично поведение, за ключова работа във Федералната търговска комисия. FTC вече се опитва да раздели Facebook Inc. по съдебен иск, започнат по времето на Тръмп, и Министерството на правосъдието заведе монополно дело срещу Alphabet.

Amazon "изгради своето господство чрез агресивно преследване на растеж за сметка на печалбите", стратегия, която икономиката на пазарите на интернет платформи насърчава, пише Хан през 2017 г. "При тези условия хищническите цени стават изключително рационални".

За своя икономически съвет Байдън използва Тим Ву, друг професор по право в Колумбия, чиято книга за 2018 г. "Проклятието на величието" призовава за по-агресивно използване на антитръстовото законодателство. Нарастващият интерес към тази програма направи сравнения с класическата ера на доверие в САЩ преди повече от век, когато политиците, водени от Теодор Рузвелт, разбиха монополите в петрола, железопътните линии и други индустрии и подложиха корпоративните титани на по-строги регулации.

Тогава, както и днес, политиците от двете партии се тревожеха, че корпоративното богатство и власт са се концентрирали до степен, която е антидемократична и че неуспехът да се спре тенденцията може да отвори пътя към по-радикални и популистки изисквания в общество, разкъсано от неравенство в богатството и рязко разделение между град и село.

Много от притесненията, които движат правителствата, са специфични за технологиите и нарастващото им влияние във всички области на живота, включително свободата на словото и огромното количество лични данни, които те натрупват. Но други са свързани с големината като цяло, което създава пазарна мощ: способността да се задушат конкурентите.

Нарастващ брой изследвания също показват, че засиленото доминиране на суперзвездните фирми е поставило работниците в неравностойно положение. Много икономисти обясняват бавния ръст на заплатите в САЩ от преди пандемичните десетилетия поне отчасти на намаляващата конкуренция. Някои технологични компании имат бизнес модели, които им позволяват да растат, без да добавят много персонал. Други, сред които Amazon и Alibaba, наемат огромен брой работници, но често на нискоквалифицирани и нископлатени работни места - въпреки че Amazon, след като победи опита за сформиране на синдикат в склад в Алабама, обяви увеличение на заплатите.

Друга мярка за нарастващата мощ на суперзвездните фирми са увеличените маржове на печалба, документирани от Bloomberg Economics, които вероятно биха били дори по-широки, ако някои компании не жертваха краткосрочни доходи за печалби на пазарен дял, които ще донесат по-големи печалби през следващите години.

Икономистите, изучаващи проблема с големината, стигнаха до заключението, че той се появява и на нива под топ 50 в света. Например, проучване от 2018 г. установи, че три четвърти от индустриите в САЩ отчитат нарастване на концентрацията през предходните две десетилетия, като пазарът е доминиран от по-малко и по-големи компании.Няма нужда да вземате назаем

Топ 50 фирмите имат достатъчно пари, за да покрият всичките си капиталови разходи. С огромни печалби, леки данъчни сметки и ограничена нужда от капитал или дори работници, новото поколение мегакомпании създава предизвикателства и за паричната и фискалната политика. Аргументът, че по-ниските данъци стимулират растежа, като подхранват наемането и инвестициите - сега изглежда още по-слаб.

И идеята, че централните банки могат да постигнат същия ефект с по-ниски лихвени проценти, понася удар, когато мегакорпорациите са натрупали толкова много пари, че не е необходимо да заемат. През 2020 г. 50-те най-големи компании седят на кеш от 1.8 трилиона долара, достатъчно, за да финансират своите капиталови разходи за годината повече от пет пъти.

На фона на всички опасения, породени от появата на суперголеми корпорации, проучването на Bloomberg Economics предлага една констатация, която може да бъде по-успокояваща. През всяко от последните три десетилетия около половината от първите 50 места в корпоративната класация се променят.Възходът на Китай, напредъкът в технологиите и революцията за чиста енергия движат оборота на върха в световната корпоративна класация.

Това не означава непременно много за перспективите за новодошлите, които се опитват да проникнат в дадена индустрия. Това може просто да отразява променящите се контури на икономиката, като например преминаването на поколенията от Big Oil към Big Tech. Но това показва, че динамиката на пазара все още работи и че достигането до върха не е гаранция за оставане там.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на фондовите пазари