Абеномиката отново разочарова, този път – за последно

След като от почти осем години насам икономиката на Япония се задържа до голяма в територията на стагнацията със среден темп на растеж от под 1% годишно (т.е. доближаващ се до статистическата грешка), през последните месеци състоянието на стопанството продължава да се влошава. И след като през юли спадът на годишна основа достигна 7,8%, може би това е краят на Абеномиката, която така и не доведе до добри резултати.

Причината е, че премиерът на страната Шиндзо Абе оповести по-рано днес, че ще напусне поста си поради здравословни причини.

Графика 1: Икономически "растеж" на Япония

Той беше избран на позицията през 2012 г. и още през същата година стартира програмата си на "трите стрели", която стана известна като Абеномика. Целта ѝ беше да изкара страната от хроничната стагнация, в която тя се намираше, но се оказа колосален провал.

Графика 2: Износ на стоки и услуги към брутния вътрешен продукт

Първоначално се забеляза известно увеличаване на износа и ръст на номиналните заплати, както и известен чуждестранен интерес към японските борсово търгувани компании. Той обаче се изпари като мираж - за две години дългът на чуждестранната собственост в местните бизнеси нарасна от 28 до 31,7%, но след това се срина отново и днес е 29,6%.

Как правителствените стимули доведоха до стагнация в Япония

Продуктивността и пенсиите в икономиката се понижиха, тъй като не беше позволено на кризата да ликвидира неправилните инвестиции, смята икономист

Първите две "постижения" обаче бяха следствие от рязкото увеличаване на инфлацията (дефинирана като ръст на паричното предлагане). Това подпомогна леко износа наистина, но за сметка на много останали сектори. Така докато експортноориентираните компании растяха, покупателната способност на местното население се сриваше, въпреки номиналния ръст на заплатите. Данните показват, че в реално изражение заплатите в Япония са спаднали с 10% между 1997 и 2019 г., докато във всички останали страни от ОИСР се покачват.

Графика 3: Раствеж на паричния агрегат М2 в Япония

Работещите обаче понесоха по-лек удар от хората с фиксирани доходи, най-вече пенсионерите. В резултат на Абеномиката, техният стандарт на живот се срина, а тенденцията е, че понижаването му само ще продължи, особено на фона на рязкото допълнително увеличаване на паричното предлагане от пролетта на годината.

Това е нещо, което самият Абе гордо признава. "Успяхме да прекратим две десетилетия на дефлация с трите стрели на Абеномиката", каза той по-рано днес по време на пресконференцията, на която обяви, че подава оставка.

Японизация: 30 години на неуспешни икономически стимули

В Европа днес се следват политики, сходни с тези в Страната на изгряващото слънце

Докато обаче институциите в страната следваха рецептите на Абеномиката, цели отрасли бяха торпилирани. Намесите на Bank of Japan в стопанството доведоха до зомбифициране на местния частен сектор. Днес централната банка притежава над 70% от акциите на борсово търгуваните фондове - ход, който в един момент доведе до блокиране на търговията с тях на борсите, което заплаши да доведе до финансово късо съединение.

Графика 4: Баланс на Bank of Japan към БВП

Bank of Japan е и водещият притежател на корпоративни и държавни ценни книжа, като последните формират най-големия дял от активите ѝ. Всъщност основно благодарение на Абеномиката счетоводният ѝ баланс се изстреля до грандиозните 102% от БВП, оставяйки далеч зад себе си другите водещи централни банки.

Графика 5: Разбивка на активите в баланса на Bank of Japan

Резултатите от това са няколко. Цените на акциите и облигациите на местните компании се запазиха относително стабилни, въпреки че много от тях изпитваха затруднения по време на управлението на Абе - може би с изключение на големите износители в страната. Така те се превърнаха в зависими от политиките на централната банка, т.е. зомбита. Ако тя спре да печата, следващият министър председател ще е изправен пред лавина от фалити, които обаче така или иначе трябва да се случат.

Инфлирането на валутата се отрази и на цялостната позиция на страната на глобалните пазари. По-горе отбелязах реалния спад на възнагражденията, но проблемът не спира с това. Заради изкуственото поддържане на живота на нефункционални компании, производителността на труда се срина, а това подрина цялостната конкурентоспособност на Япония изобщо.

Абеномиката съсипа Япония, но някои искат да я превърнат в глобален феномен

Уроците от нея са, че държавата не може с интервенционизъм да подобри състоянието на икономиката, смята Даниел Лакайе

Резултатите от това се виждат - Kodak, някога един от водещите производители на фотографски материали, днес компанията е принудена да се моли на администрацията в САЩ за заеми, за да произвежда напълно несвойствените за нея лекарства. А тя е само един от многото примери.

От друга страна, именно изкупуването на държавни ценни книжа на страната се превърна в катализатор на загърбването на реформите. Властите в Япония, както и на много други места по света, просто си купуваха любовта на избирателите с огромно харчене на пари за напълно неефективни проекти, с които да поддържат илюзията за растеж и икономическа активност, а не предприеха нужни действия за либерализацията на стопанството - точно обратното.

Но тези илюзии не можеха да се поддържат вечно. Балонът, създаден от Абеномиката, се спука с разразяването на текущата криза и разкри голяма част от посочените до момента негативни ефекти. Но според мен те само ще се задълбочават тепърва.

Както стана ясно, делът на износа в брутния вътрешен продукт на страната нарасна заради слабата йена. Но заради пандемията, именно износът на страната понесе най-тежкия си удар от над десет години насам. През май той се срина с впечатляващите 28,3% на годишна основа, а през юни и юли със съответно 26,2% и 21%. Поне в момента, експортът не може да изтегли да стопанството на Япония.

"Японизацията" - голямата заплаха пред света през 2020 г.

Дълъг период на ниска инфлация и нисък растеж за икономиката и пазарите

Същевременно тазгодишните олимпийски игри не се състояха, а вместо това бяха преместени за догодина. Това е тежък удар за туризма, който вероятно ще премине през една от най-тежките си години в историята. А през 2021 г. не е ясно колко хора ще имат смелостта - или финансовата възможност - да посетят Страната на изгряващото слънце, ако приемем изобщо, че дотогава коронавирусът си е отишъл и игрите все пак се състоят.

А освен, че населението обеднява, неговите спестявания отново са надолу. Към края на 2018 г. - последната, за която Световната банка е публикувала данни, - те възлизат на едва 24,5% от БВП на страната. Това означава, че ще е много трудно местният балонизиран бизнес да разчита на действителния капиталов пазар, а не на централната банка, за финансиране (кредитирането към него се сви от 200% от БВП до 140% от БВП само за няколко години). Тоест естественият растеж ще е много труден за постигане.

Графика 6: Брутни спестявания към БВП в Япония

Източник: Световната банка

Япония може и да е Страната на изгряващото слънце, но Абеномиката я превърна в Страната за залязващото стопанство, растеж, доходи и конкурентоспособност. Днешното му решение е лъч оптимизъм за растежа, но наследникът му ще има много проблеми за разрешаване.