В Европа опасността от "японизация" - продължителна стагнация в условията на огромни парични и фискални стимули - вече се обсъжда все по-интензивно заради стагнацията на все повече икономики на Стария континен и свръхразхлабената парична политика на ЕЦБ. Според някои, като Пол Кругман, подобни притеснения са неоснователни, защото зависи как се измерва растежа на страната, пише Тайки Мурай.
Същевременно в Япония въпросът за икономическият и социален спад се разглежда все по-сериозно. В най-старата телевизионна програма в страната - Shinchi Hatori"s Morning Show, дори се обсъждаше защо страната е най-големият губещ сред международната общност. В ефир беше показано, че от 1997 г. реалните заплати тук са спаднали с 10%, докато във всички останали страни от ОИСР са нараснали значително, като в Швеция покачването е от близо 40%.
В шоуто изтъкнаха, че, макар Япония все още да е световна икономическа сила, тя вече е евтина държава, в която туристите от страните с ниски доходи идват да си пазаруват. Магазините за по 100 йени (еквивалентът на тези за по 1 долар в САЩ) играят все по-голяма роля в живота на местните заради спадащата покупателна способност. Отново в резултат от това, днес страната е едва 19-а по отношение на годишните доходи в ОИСР.
През 1990 г., скоро след като финансовият балон се взриви, тя заемаше девета позиция. Понастоящем за много млади няма икономически перспективи и те стават все по-личностно дезориентирани. Най-често подрастващите цитират, че искат да станат ютюбъри (сред момчетата) и художници (сред момичетата).
Сред причините за това положение е системата за пожизнена работа. Заплащането в Япония е следствие от старшинството, а не от представянето. Разбира се, възрастните служители, които се облагодетелстват от статуквото, не желаят то да се променя. Те продължават да гласуват за Либерал-демократическата партия, тъй като станаха свидетели на икономическия бум и все още извличат ползи от него.
Предишното поколение успя да създаде семейства и все още може да очаква относително прилични пенсии. За по-младите това вече не важи. Поради тази причина се очаква емиграция на квалифицираните служители, тъй като те не могат да се надяват на високи доходи, но могат да намерят по-добри възможности за реализация в чужбина, особено в сферата на ИТ индустрията.
В шоуто не се обсъждаха грешките на кабинета на Шинзо Абе, които влошиха тази ситуация, но те са широко дискутирани в социалните мрежи. Много японци са разочаровани от Абеномиката. Три десетилетия след спукването на икономическия балон, скъпите парични и фискални стимули, които бяха увеличени значително след 2013 г. от премиера, са много далеч от постигане на обещаното икономическо възстановяване.
Вместо него, средният икономически растеж след 1990 г. е едва около 1% годишно. Реалните лихви по спестяванията са близо до 0% през последните 24 години, а реалните заплати спадат с по приблизително 0,5 процентни пункта годишно от 1998 г. досега. Нередовната форма на заетост се увеличи от 19% през 1989 г. до 38% през 2018 г. и вече обхваща 21 млн. души.
Растат притесненията, че в крайна сметка всички в страната ще останат еднакво бедни, ако икономическата среда не се промени. Стопанският и социален срив изнервя по принцип търпеливите и учтиви жители. В социалните мрежи вече Абеномиката се наричат "Ahonomics", което означава глупава икономическа политика. А с доближаване на паричните и фискални решения в Европа до тези в Япония, само бъдещето ще покаже дали на Стария континент ще станем свидетели на сходна действителност.