В България иновациите не са придобили такова обществено значение, но по света вече фирми предлагат своите услуги на страниците на ежедневниците как дадена компания да патентова своята иновативна идея. 70% от германските фирми заявяват, че новите технологии са важна част от тяхната фирмена стратегия, пише германското издание „Бизнесвисен".

За сравнение 58% от британските мениджъри твърдят, че отдават голямо значение на иновациите. 39% от запитаните германски компании заявяват, че в тяхната фирма са настъпили промени в резултата на иновациите. Този процент за американците е 26. Въпреки че и тези данни не са съвсем обнадеждаващи, все пак много фирми по света изграждат иновационни центрове, докато подобни структури в България на практика няма или са голяма рядкост.  

Години преди реалното членство на България в Европейския съюз мислехме, че голямото европейско семейство ще ни отвори вратите за нови възможности, за повече перспективи. Само че година след присъединяването "реки от мед и масло" не потекоха. Българската икономика "започна да тича на друга писта", където вече старите членки имат няколко спечелени състезания.

Нашите продукти трябва да преминат през много препятствия, да заслужат доверието на контролните органи и на взискателния европеец. Засега задачата изглежда трудна, Брюксел в ролята на треньор - строг и недоверчив, а България като ученик - неблагонадежден.

Към 2008 година България е една от най-бедните и изостанали икономики в Европейския съюз. Намеренията на българското правителство е до 2015 година България да стане конкурентоспособна страна членка с високи доходи и качество на живот.

Неотдавна дори премиерът Сергей Станишев обяви, че иновациите са приоритет на кабинета. За постигането на тази цел обаче държавата е "съдружник" с бизнеса, който обаче не вижда почва за инвестиции в нови технологии, услуги и продукти. Поради простата причина, че това не гарантира бърза и сигурна печалба. Предприемачите предпочитат на наливат пари в строителството и услугите, защото инвестицията ще им се възвърне няколкократно.

Българските фирми са поставени при неравни икономически условия, държавата не полага достатъчно усилия да се справи със сивата икономика, много фирми остават ненаказани заради неплатени данъци, твърдят предприемачи. Тези процеси демотивирали фирмите " да се движат в правия път и да работят по правилата". Според него и иновационният фонд не действа ефективно, много от фирмите не са информирани как биха могли да получат безвъзмездно съфинансиране за свои иновативни проекти.

Националният иновационен фонд финансира от 25 до 50% от разходите за осъществяване на иновативни проекти.

Предприемачите настояват държавата да изгради ясна визия в кои браншове приоритетно да се инвестира в нови технологии и оборудване. Дори премиерът Станишев призна, че е необходима нова стратегия за иновациите. През тази година по линия на европейските фондове са определени 18,6 милиона евро за иновации, а през 2013 година тези пари са 32,1 милиона евро.

Според последните изследвания българските фирми не са склонни да инвестират в иновации. Примерите за иновации у нас са чужди. Например появата на веригата "Метро" беше добро иновативно решение преди години.

Иновативното мислене се развива още от училищната скамейка. Българските ученици сами да се опитват да измислят нещо, учението да е тясно свързано с практиката. Проблемът не идва само от висшите училища, а още от основното и средното образование, твърдят експерти. В Австрия се радват например, че 13-14% от завършилите висше образование са с технически специалности. Успокоителното е, че и в други държави като Германия например внедряването на иновации не на необходимото ниво за да се развива индустрията и вина затова се хвърля върху образованието, пише Файнейшъл Таймс.

Ясно е, че в тази област има какво да учим, да модернизираме  техника, да подобрим производителността и в същото да помислим и за околната среда.