Световната тенденция за огромни фискални стимули, поведена от САЩ, се изправя пред изпитание в Южна Европа, пише The Wall Street Journal.

Италия, Гърция и Испания — които пострадаха тежко от дълговата криза в Европа преди десетилетие — отново се подготвят за огромни бюжетни дефицити и планират огромни инвестиции в опит да съживят икономиките си след пандемията.

Италианският премиер Марио Драги и други лидери в региона залагат, че амбициозните инвестиции ще осигурят устойчив и дълготраен растеж. Ако залогът се окаже губещ, тези държави ще бъдат натоварени с нови планини държавен дълг и ще се окажат с рекордно съотношение на заемите към икономиката, което има потенциал да дестабилизира еврозоната.

След години на бюджети с малко място за маневри, държавите от Южна Европа виждат шанс да съживят икономиките си.

Драги, който представи плана си пред италианския парламент наскоро, заяви, че той включва "съдбата на държава".

Редица развити държави приемат убеждението на президента на САЩ Джо Байдън, че агресивните фискални стимули не само ще поправят икономическите щети от пандемията, но и ще подобрят растеж през следващите години.

Плановете за огромни нови заеми, подкрепени от исторически ниските лихви и подкрепата на централните банки, контрастират ярко с остеритета, който западните държави прегърнаха след 2010 г. Множество правителства сочеха с пръст Гърция като предупреждение какво ги очаква при твърде големи дефицити.

Европейският съюз, който в продължение на години промотираше балансирани бюджети, които включваха болезнени мерки, се присъединява. В центъра стои европейският фонд за възстановяване на стойност €750 млрд. Миксът от грантове и евтини заеми ще бъде финансиран чрез общи облигации и цели да подкрепи инвестициите в повишаване на продуктивността, устойчивостта и дългосрочния растеж в региона.

Драги, който като президент на Европейската централна банка изигра ключова роля в обезвреждането на дълговата бомба, която заплашваше да сложи край на общата валута през 2012 г., сега има редкият шанс наистина да разтърси закъсалата италианска икономика.

От 90-те години насам италианските лидери се опитват да трансформират склеротичната икономика и в същото време да изпълняват почти балансирани бюджети. Драги е първият, който ще има финансовата мощ, за да помогне.

Икономиката на Италия рядко е растяла с над 1% годишно през последния четвърт век. Държавата така и не се възстанови напълно след финансовата и последвалата дългова криза, а през 2020 г. се сви с 9%.

Германия, Франция и другите държави от ЕС подкрепиха фонда за възстановяване основно заради опасения, че Италия и Южна Европа ще потънат в още една дълбока икономическа дупка и ще поставят още един път под опасност цялата еврозона.

Италия ще получи най-много средства — около €190 млрд., от които €70 млрд. са грантове. Страната ще добави още €60 млрд. от хазната си, за да финансира инвестиционния си план.

Дългът на Италия достига 156% от икономиката, а този на Гърция — 206%, най-високото ниво в развития свят след Япония.

По-голямата част от дълга на Гърция е под формата на спасителни заеми от останалата част от еврозоната, които не трябва да бъдат плащани още доста години, което прави притесненията по-слаби.

Основният дългосрочен риск се крие в далеч по-голямата икономика на Италия. "Огромният риск е, че тези инвестиции няма да увеличат възможността на икономиката да расте — тоест ще стимулират БВП за няколко години, а след това ефектът от по-високото търсене ще отшуми и растежът отново ще бъде нисък. А дългът ще стане още по-висок", казва икономистът Лоренцо Кодонио.

Засега финансовите пазари не показват притеснение, най-вече заради очакванията, че ЕЦБ ще продължи да купува облигации и така ще държи разходите за обслужване на дълга ниски. Но в дългосрочен план натискът от страна на пазарите може да се появи.

Макар че идеята зад фискалните пакети в САЩ и Европа е една и съща, в Щатите мащабът е далеч по-огромен. Досега най-голямата икономика в света е приела фискални мерки на стойност 26% от БВП.

На Стария континент плановете не са прицелени към увеличение на разходите на домакинствата, а по-скоро към повишаване на продуктивността чрез инвестиции в дигитална и физическа инфраструктура, образование, устойчивост и други.