В момент, когато автономните системи се превръщат в ключов елемент на съвременната война, американската военна агенция DARPA се опитва да реши фундаментален проблем: ограничената енергийна независимост на дронове и сателити.
Програмата Rads to Watts цели да създаде радиоизотопни енергийни клетки, способни да работят десетилетия, използвайки ядрени отпадъци като източник на енергия. Последният договор на стойност $3,37 млн. финансира разработването на технологичен демонстратор с над 10 W/кг, който може да запази работоспособност години наред без поддръжка - обещание, което би променило начина, по който се планират военни операции, космически мисии и критични комуникационни системи, пише Defense One.
Проектът обединява университети, национални лаборатории и индустрия: Morgan State University води фундаменталните изследвания, Pacific Northwest National Laboratory (PNNL) обработва ядрените материали и провежда тестовете, а Northrop Grumman и ARA осигуряват моделирането.
Project Omega разработва генератора на база стронций‑90, изотоп, извлечен от ядрени отпадъци, докато Widetronix създава полупроводниковия преобразувател.
Целта е демонстрация на работещ прототип през 2027 г.
Технологията не е нова: радиоизотопни източници се използват в космическите мисии от десетилетия. Но досега те са били твърде тежки, твърде скъпи и твърде опасни за широкомащабно приложение. Omega залага на по-безопасен изотоп и твърдотелна конструкция, която може да работи в екстремни температури - предимство за военни операции в сурови условия.
DARPA развива проекта на фона на рязко нарасналото използване на дронове в Украйна, Близкия изток и Тихоокеанския регион, където логистиката по зареждане се превръща в стратегически проблем.
"Вечните" батерии са тема поне от средата на миналия век. Тогава САЩ и СССР се опитват да създадат бомбардировачи с практически неограничен обсег. Американският NB‑36H дори лети с реактор на борда.
Източник: Wikimedia Commons
Проектът се проваля по три причини: реакторите са твърде тежки, радиационната защита е непрактична, а авария би означавала катастрофално замърсяване. Тези провали показват, че ядрената енергия е неподходяща за пилотирани системи. Днес явно е дошло времето да се опитаме да я сложим в дронове.
Критиците на новата технология посочват няколко ключови риска. Първо, разпръснатото разполагане на радиоизотопни източници в дронове и малки сателити създава нова категория ядрени материали, които могат да бъдат изгубени, пленени или използвани злонамерено. Дори стронций‑90 да е по-безопасен от плутоний‑238, той остава радиоактивен материал, който изисква строг контрол.
Второ, аварии и паднали дронове - често срещани в бойни условия, могат да доведат до разпръскване на радиоактивни частици в трудни за контролиране зони.
Трето, технологията може да създаде нов тип стратегическа зависимост. Ако радиоизотопните батерии станат ключови за автономните системи, държавите ще трябва да управляват огромни количества ядрени отпадъци, да изграждат инфраструктура за преработка и да поддържат сложни вериги за доставки. Това може да отвори нови геополитически напрежения, подобни на тези около редкоземните елементи.
Четвърто, остава въпросът за дългосрочната надеждност. PNNL посочва, че през следващите 18 месеца усилията ще се фокусират върху намаляване на техническите рискове, управление на радиационните ефекти и доказване на безопасността. Но реалните тестове в бойни условия ще бъдат далеч по-сложни.
USD
CHF
GBP
