Около 230 работници в италианската "Моторна долина" започнаха да стачкуват заради планираното затваряне на тяхната фабрика за авточасти, ранна жертва на прехода на Европейския съюз към електрически превозни средства, съобщи Reuters.
Компанията Marelli, собственост на американския фонд KKR , иска да затвори завода Crevalcore в региона Емилия Романя, който произвежда части за двигатели с вътрешно горене за големите автомобилни групи, включително Stellantis, Volkswagen и BMW . В мотивите на компанията се казва, че бизнесът е станал "неустойчив" на фона на забраната на ЕС за продажба на нови бензинови автомобили след 2035 година.
Политици от целия спектър са посетили групите от работници, постоянно разположени извън завода Crevalcore, на по-малко от 40 километра от централата на Ferrari.
До миналата седмица стачкуващите бяха спрели всякакви готови изделия да напускат фабриката, преди ограниченото доставяне на автомобилните части да започне отново през последните дни.
Спорът е пример за противоречивите предизвикателства, пред които ще се изправят правителствата, докато икономиките и конкретните индустрии се насочват към по-екологична енергия, за да постигнат строгите климатични цели на ЕС и да укрепят енергийната сигурност.
До 70 000 работни места могат да бъдат загубени само в Италия поради стремежа към екологичен транспорт, казаха от автомобилното лоби ANFIA, цитирани от Ройтерс.
От Marelli засега отложиха плана, но потвърди, че искат да изоставят завода, оставяйки работниците в безизходица.
"Животът ни ще престане да съществува", каза Грация Витиело, 57-годишна, чийто съпруг също работи в Marelli.
50-годишната Самира Чури е работила в завода Crevalcore от 18 години.
"Правихме жертви в продължение на години и като семейство в крайна сметка се почувствахме в безопасност. Но осъзнахме, че това не е вярно", каза тя пред Ройтерс.
Техните истории илюстрират как преходът към EV вече засяга поминъка на хората, много преди закупуването на електрически превозни средства - все още по-скъпи от бензиновите - да стане реалистична опция за повечето потребители по света.
Marelli беше създадена през 2019 г., след като Fiat Chrysler (FCA), сега част от Stellantis, продаде своето звено за компоненти Magneti Marelli на японската Calsonic Kansei, собственост на KKR, за 5,8 милиарда евро (6,1 милиарда долара).
При създаването си Marelli имаше 43 000 служители, като 10 000 бяха в Италия. Италианската работна сила вече е намаляла до 7 300, в сравнение с увеличение до 50 000 в световен мащаб.
Marelli обяви, че 167 работници в своето съоръжение в Аржантан във Франция, което произвежда части за двигатели с вътрешно горене, също ще бъдат засегнати.
Много работници в Crevalcore са на възраст над 50 години: твърде млади за пенсиониране, твърде стари, за да си намерят лесно нова работа, като
Италия, третата по големина икономика в ЕС, има Stellantis като единствения голям производител на автомобили, но нейната индустрия за части е втората по големина в Европа, според ANFIA, доставяйки няколко автомобилни производители в чужбина. Въпреки това 40% от компаниите са специализирани в горивни технологии и над 70% са изложени на това, казва ANFIA.
Разчитането на тази технология и малкият размер на нейните компании - две трети от тях наемат по-малко от 50 души - може да направи Италия една от най-засегнатите страни в Европа от прехода към електричество.
"Малкият размер означава малко пари за инвестиране в преобразуване на производството", каза Франческо Зирполи, професор по мениджмънт във Венецианския университет и научен директор на Центъра за автомобилни и мобилни иновации (CAMI).
Професорът каза, че италианските производители на части имат уменията да възприемат повече EV-ориентирано производство, но основната заплаха идва от свиващата се автомобилна индустрия в страната. Производството на автомобили в Италия е спаднало от над два милиона единици през 90-те години до под един милион сега.
"Това прави бизнеса много предпазлив относно инвестирането в Италия", каза той. "Marelli е идеалният пример за това".
Правителствата не са без средства, докато се ориентират в зеления преход. Около 37% от фонда на ЕС за възстановяване след пандемия от 800 милиарда евро (845 милиарда долара) са предназначени за благоприятни за климата инвестиции.
Италия трябва да получи около 200 милиарда евро безвъзмездни средства и евтини заеми до 2026 г., което я прави най-големият бенефициент в абсолютно изражение.
През 2022 г. Рим задели 8,7 милиарда евро за подкрепа на местната автомобилна индустрия, но досега не са предприети големи мерки освен стимули за насърчаване на покупките.
През първата си година на власт дясното правителство на италианския премиер Джорджия Мелони лобира за смекчаване на европейските правила за емисиите от превозни средства и отхвърля редица инициативи, насочени към борбата с изменението на климата.
Мозъчният тръст за изменението на климата ECCO заяви, че Италия трябва да харчи между 7-13 милиарда евро повече годишно, за да постигне целите на Европа за декарбонизация.
Но нежеланието на Италия да прегърне зелената икономика вече забави навлизането на изцяло електрически превозни средства в страната, което потенциално изостря предизвикателството на прехода. Електромобилите представляват 3,9% от регистрираните нови автомобили в Италия през първите девет месеца на 2023 г., в сравнение с 15,2% в Европа като цяло.
USD
CHF
EUR
GBP
