Сред отличителните характеристики на привържениците на социалистическите мерки е обсесията към равенството. Според тях неравенството е основният проблем на съвременния свят и за разрешаването му са необходими централизирани политически решения. Затова те настояват държавата да преразпределя богатството от производителните и успешните индивиди към останалите, пише икономистът Антонис Джанакопулос.

Но неравенството не е страшилището, за което социалистите и социалдемократите го приемат.

Източникът на богатството: решенията на потребителите

В разрез с популярното мнение, начинът, по който се трупа богатство, не е чрез експлоатация на потребителите. Всъщност е точно обратното - то се създава чрез решаване на проблемите на хората посредством продукти и услуги, които подобряват живота им.

Неравенството расте за 70% от населението по света

Неравенството расте за 70% от населението по света

Разликата между най-бедни и богати щеше да е с 25% по-малка, ако нямаше климатично затопляне, според ООН

Водещият в този процес е потребителят, който чрез действията и парите си демонстрира предпочитанията си на пазара. Ако той е на мнение, че един продукт е надценен, просто няма да го купи. Ако продуктът изглежда стойностен, клиентът ще е щастлив да го купи.

Сборът от всички решения води до успеха или провала на бизнеса на пазара, а той зависи изцяло от потребителите. За да може някой да посрещне собствените си нужди, той трябва да произведе нещо, което задоволява потребностите на някой друг, независимо дали те изискват труд, индустриални машини или нещо друго.

Богатството трупа ли се за сметка на бедните?

Сред основните позиции на привържениците на социалистическите интервенции е, че в една размяна винаги има губеща страна. За тях богатството е като тортата - когато богатите получат по-голямото парче, за останалите остава по-малкото или нищо. В действителност обаче пазарите винаги увеличават размера на тортата и доброволната размяна създава ползи и за двете страни.

Каква е икономическата връзка между задръстванията и неравенството?

Каква е икономическата връзка между задръстванията и неравенството?

Високите наеми изтикват работещите в периферията. Как да се справим с проблема

Бил Гейтс, Джеф Безос и другите "зли капиталисти" са успели да създадат безпрецедентно, но не само за себе си. Служителите им и потребителите на продуктите им също са се възползвали от по-добрите и евтини (или и двете) продукти, които те създават.

Сред въпросните ползи е повишаването на стандарта на живот и увеличаването на свободното време, което позволява на клиентите им да се съсредоточат върху важни за себе си неща в живота - т.е. психологическа печалба. Въпросните предприемачи, от своя страна, са получили труда на служителите си, за който определено си е струвало да плащат. По този начин всички страни в размяната в крайна сметка са по-добре, отколкото са били преди това.

Печалбата и конкуренцията не са антипод на сътрудничеството

Социалистите противопоставят печалбата и конкуренцията на идеала за споделяне и сътрудничество. Но вместо да е ужасна, открадната стока, печалбата е решаващият мотив за партньорското човешко действие.

Хората винаги търсят най-добрите и евтини продукти, за да задоволят нуждите си, а този процес повишава цените. Възможността за печалба веднага привлича предприемачите към възможността да произведат това, от което хората имат нужда - и за което потребителите са напълно склонни да плащат. Печалбата илюстрира колко хора ценят услугите на предприемача. Потребителите плащат само в случаите, при които предприемачът задоволява техните потребности.

Милиардерите, които мислят, че неравенството в доходите е сериозен проблем за САЩ

Милиардерите, които мислят, че неравенството в доходите е сериозен проблем за САЩ

Текущата разлика в доходите е повод за извънредна национална ситуация според тези богаташи

Докато могат да се правят печалби, на пазара навлизат производители. Съревнованието между тях ги подтиква да произвеждат по-ефективно и евтино. С увеличаването на броя продукти, които навлизат на пазара, потребителите могат да са по-придирчиви и цените се понижават.

Пазарът е ежедневната система за гласуване, която определя какво да се произвежда. Всяка стотинка действа като глас, според който се дистрибутират оскъдните ресурси. Печалбата насочва предприемачите към мястото, на което те са най-нужни. Така производството и продажбите са всъщност форма на сътрудничество между замесените страни, а не "експлоатация". Така хората могат да правят повече неща, тъй като не им се налага да произвеждат всичко сами, а могат да се насочат към това, което владеят най-добре.

Подоходното неравенство се влошава на регулираните пазари

Левите правят грешката да посочват, че само богатите са станали още по-богати и атакуват капитализма, без да гледат фактите. Пазарът прави всеки човек по-богат, не само по отношение на доходите, но и като цялостно качество на живота и продуктите, които притежава.

Те също игнорират подоходната мобилност в пазарните икономики, въпреки че изследванията показват, че повечето хора, родени в най-горната една пета от богатите семейства, изпадат от тази категория в рамките на 20 години, докато повечето от родените в най-долната една пета се изкачват до по-горен квинтил или дори до върха.

Въпреки, че ако им вярваме това би трябвало да ни учудва, всъщност е доста логична динамика. Както Лудвиг фон Мизес посочва в "Антикапиталистическото мислене" бизнесменът дължи богатството си на клиентите си и това богатство неизбежно се изгубва или понижава, ако други навлязат на пазара и задоволяват потребностите на потребителите по-добре.

Проблемът с подоходното неравенство днес е, че това не се случва изцяло благодарение на работата на пазарите, а се дължи на тяхното инвалидизиране чрез интервенционистки политики, регулации, скъпи лицензи и най-сложните данъчни системи в историята на човечеството. Чрез тях конкуренцията се понижава и натрупването на богатство се затруднява, което води до стагнация на средната и по-ниските класи.

Въпреки че според самите регулатори подобни ограничения пазят хората от "опасностите" на свободния пазар, те всъщност защитават корпоративните интереси, срещу които уж са и самите социалисти.

Огромни бизнеси като Amazon и Walmart всъщност харесват увеличаване на минималната работна заплата и регулациите. Те имат средства, с които лесно могат да отговорят на затегнатите изисквания и в крайна сметка подобни регулации действат като защитна бариера, която спира навлизащите конкуренти в отрасъла.

Когато другите компании са блокирани, големите бизнеси може да се разраснат изкуствено още повече, без да се налага да полагат толкова големи усилия, за да обслужват нуждите на клиентите си. Вместо това те могат да харчат ресурси за адвокати и лобисти, чрез които да спират навлизането на конкуренцията на пазарите.

Иронично, усилията да се регулира бизнеса в името на работниците и потребителите вреди на малкия бизнес и прави всеки по-малко равен, отколкото би бил в системата на напълно свободния пазар.

Заключение

Пазарите не са враг на неравенството. Регулираните пазари обаче са. Подоходното неравенство, което е естествен резултат от уникалността на хората, излишно се утежнява от рестриктивните политики на правителствата, действащи в ущърб на всички.