Членовете на Европейския парламент подхванаха една от най-деликатните теми в Европа - тази за ядрената енергия. Те призоваха към широк политически дебат за бъдещето на ядрената енергетика в блока. Някои страни се надяват тя да увеличи значението си в енергийния микс на ЕС.

Тази стъпка идва в петдесетата годишнина на договора Евроатом, който прокара пътя за европейската кооперация в ядрената енергетика, но според редица евродепутати вече е остарял.

Както съобщава EU Observer, проект на договор е подготвен от литовския депутат Еугениус Малдейкис от десницата, в който проект се призовава за корекции в договора Euratom, които да включват обновяване на процедурите за вземане на решение, което пък ще даде възможност на Парламента да бъде тясно въвлечен в правните аспекти на ядреното поле".

Първоначално Euratom бе подписан от шест държави членки - Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия. Те виждаха ядрената енергия като отговор на всеобщия недостиг на конвенционална енергия и възможност за енергийна независимост. Но договорът, който сега разпростира силата си върху всяка от 27-те страни членки, не е изменян в течение на половин столетие.

От 1957 година насам ентусиазмът към ядрената енергетика в Европа сериозно е намалял, особено след Чернобил 1986. Според Малдейкис юбилеят е добър повод да се модернизира договора, така че вече да отразява световните реалности като глобалното затопляне и сигурността на енергийните доставки.

Най-противоречив е въпросът каква роля трябва да играе атомната енергетика в енергийната политика на Европа. Някои евродепутати, сред които е и Малдейкис, са апологети на ядрената енергия и искат изграждането на повече АЕЦ. Еврокомисията бива излагана на критиката, че игнорира атомната енергия от енергийния пакет, а Брюксел е крайно време да „създаде стратегическа визия сходна с тази за възобновяемите (енергоизточници)".

„ЕС има силни позиции в този сектор и не трябва да губим пред други играчи като САЩ и Китай". В момента 15 страни - членки имат атомни електроцентрали. За някои страни като Литва те са главен източник на енергия. Общо 32% от електричеството в блока е с ядрен произход.

Сходна битка се води между правителствата в ЕС: страни като Франция и Словакия изискват „изрично признаване на ядрената енергия като силен инструмент за намаляване на CO2 емисиите" в документа, който ще бъде дискутиран на среща през март. В опозиция са Австрия, Ирландия, Гърция и Португалия, които напротив настояват за снижаване ролята на АЕЦ в текста. Според тях въпросът не е „за" и „против" ядрената енергия, а за сигурността.

Става така, че правителствата в ЕС не дават охотно думата на Брюксел при решаване въпросите на ядрената енергетика. Само в случая на нови страни членки като Словакия, Литва и България Евросъюзът има достатъчно авторитет, за да разпорежда и регулира затварянето на реактори от типа на Чернобилския.

Последният опит да се поставят по-строги мерки за ядрена сигурност в ЕС датират към 2002. Но законодателят не е напреднал съществено.

„Някои страни не желаят Европейската комисия да си пъха носа в техните работи. Страни като Австрия, Дания или Ирландия се противопоставят на каквото и да е правно уреждане, защото се боят от легитимирането на ядрената енергия като такава".

Докладът, включващ оценка на Euratom и 50 години Европейска ядрена енергийна политика, предстои да бъде слушан в средата на март, но по него се очакват редица поправки преди да влезе в пленарната зала.