През 2013-та, 5 години след избухването на световната икономическа криза и 4 месеца преди да завърши мандата си, едно българско правителство падна под натиска на обществените протести. Протести свързани най-вече с цената на основен вид потребителска стока/услугa за всеки български гражданин - електроенергията. Но само това ли е?

Защо цената ?

Всеки знае, че цената е важен елемент формиращ разходите за потребление в бюджета на всяко едно домакинство. Монетата, обаче, си има две страни. От другата страна винаги стои дохода, източника за покриване на даден разход. Известно е, че страната ни е най-бедната страна в ЕС, и в средата на класациите по критерия доход на глава дори и в региона. И въпреки ниските данъци, разполагаемия доход на българския гражданин не стига понякога и за потреблението на основни битови стоки. Ето това като цяло е проблема с тока и въобще всичко свързано с финансовото битие на българина, днес. Не цените, а доходите! Принципно, няма развити стопанства (с добре функциониращи монополи!) в света без високи цени съответстващи, разбира се, на подобаващо високи доходи. За съжаление, упътилата се към развитие българска „low cost икономика" в по-голяма степен припознава високата пазарната стойност на стоките и услугите, отколкото високия темп на ръст на доходите. Като цяло интересна е връзката между цените и доходите у нас. Нека си зададем още малко въпроси. Защо високите цени, обусловени от монополи и картели не носят високи доходи? В тази връзка конкуренция или монополи са нужни на българската икономика? Все пак, искайки конкуренция във всички отрасли на икономиката, по презумпция смаляваща цените и повишаваща качеството на всеки тип произведена стока или предложена услуга, българинът готов ли е да получава ниски доходи? Разбира се, това са въпроси от друг дебат. Не това е основното търсене на този материал.

Какво може да направи държавата?

Трудно е една държава днес да се намеси в свободния пазар и да налага своите „социални" изисквания относно себестойността на продукцията и поносимостта на пазарната й стойност, предлагана там. От друга страна е опасно да се покачват доходите, с източник държавните разходи, без да има пари за това във фискалния сектор. Вече няколко години поред в България харчим повече, отколкото изкарваме. Какво може да направи държавата в тези условия? Една възможност предполага, че за да се увеличи разполагаемия доход на населението, може да се намали ефективното данъчно бреме в рамките на икономиката. И по-точно данъчното бреме върху труда. Като това намаление да се компенсира с повишаване  бремето върху капитала. Но възможно ли е подобно нещо? И при какви условия?... А може ли държавата да остави тази дейност на самия пазар?

Малко за данъчното бреме

Данъчното бреме е икономическа категория свързана с процеса на формиране на съвкупната цена на публичните блага, който процес се изразява в данъчно изземване от съвкупния доход на икономическите субекти. Често се поставя въпроса за това кое данъчно бреме е оптимално за съответната икономика. Има 2 аспекта на съвременното данъчно бреме (обективен и субективен). Оптималният  размер на данъчното бреме зависи от оптималният размер на държавните разходи, които то трябва да финансира. А оптималните държавни разходи зависят от оптималното количество публични блага, които трябва да се предлагат в страната за годината. То пък се определя, когато съвкупната възможност за плащане на отделния индивид се изравни с пределните разходи за предлагане на още едно публично благо. Съществуват сериозни затруднения да се определи каква е индивидуалната готовност да се плащат публичните блага.  Причината е, че индивидите биха укрили истинската си възможност да плащат за публични блага.  Затова е трудно да се определи оптималното плащане за тях и оттук да се определи оптималното данъчно бреме.

От субективна гл. точка, оптимално е онова данъчно бреме, което данъкоплатците са готови да изплатят без да има проблеми за персоналните им финанси като спазват законоустановените срокове и елементите на данъчното облагане. От тази гл. точка, данъчното бреме, ако се гледа от страна на данъкоплатците, то се изразява в данъчна съпротива или данъчно съгласие за поносимостта на данъчното бреме. То може да бъде проучено и да се определи такова бреме, което е примамливо за данъкоплатците в дадена страна. Измерването му става с показател - събраните данъчни приходи/ БВП в текущи цени * 100 (За България този показател варира в широки граници като в края на 2012г. е 27,7%).

В световната фискална практика съществуват няколко вида данъчни ставки за определяне на оптималното ниво на данъчното бреме.

1/ Номинална данъчна ставка - дава ориентировъчна представа за данъчното бреме, в която и да е страна. По отношение на инвестициите има сигнализиращ ефект;

2/ Ефективна данъчна ставка - равна е на Данъчното задължение върху Данъчната основа (бруто) * 100;

3/ Средна данъчна ставка - прилага се същата формула, но в знаменателя вече имаме Данъчна основа (нето), т.е. без да се взимат предвид данъчните стимули (облекчения) от страна на държавата;

4/ Маржинална данъчна ставка - равна е на изменението на Данъчното задължение върху изменението на Данъчната основа *100.

Данъчната ставка, която се използва най-често и дава подходящата информация е именно ефективната данъчна ставка.

Труд срещу Капитал?

Обикновено се определя данъчното бреме в няколко области от икономическия живот на една страна, а именно данъчно бреме се определя върху труда, капитала, външната търговия и потреблението. Категории които отразяват  основните производствени фактори при създаването на БВП. За целите на нашия анализ се фокусираме върху труда и капитала.

Вземайки информация от държавната статистика, ние можем да изчислим за всяка една от посочените групи ефективното данъчно бреме.

1/ Ефективно данъчно бреме върху труда

Националният статистически институт (НСИ) дава информацията нужна ни за изчислението на показателя. От системата на национални сметки в категорията, която отчита БВП се намира и сметката показваща БВП по доходен метод - сметка „Формиране на доход".  В статията „Компенсации" се отразява информация за наетите по трудов договор в националното стопанство. Тази статия включва в себе си два елемента:

1/начислена работна заплата на наетите лица, включваща сумата в пари или натура платена от работодателите;

2/ размера на задължителните  осигуровки, които са платени от работодателите в полза на наетите лица;

По-нататък е необходимо да се намери какво е възнаграждението на лицата, които са самоосигуравящи се по повод оказаните от тях услуги с личен труд през годината.Това се налага поради факта, че лицата по извънтрудовите отношения като занаятчиите, собствениците на малки фирми и техните семейства и  лицата със свободни професии предлагат повече труд, а не капитал като производствен фактор. За да се намери възнаграждението на тези лица се използва статията  „Нетен опериращ излишък" и статията „Смесен доход". В тази връзка за намирането на  каква част от тази статия е възнаграждението  на труда като производствен фактор, се предлага подход на Европейската комисия, който приема, че годишния доход на самоосигуряващ се е равен на годишния доход на нает по трудов договор.

Резултатите от изчисленията показват, че нашата данъчна система прилича на развитите данъчни сиiтеми по високото данъчно бреме върху труда като производствен фактор. За сравнение този показател в ЕС-27 е 36,0% (данните са към края на 2010г.). Според теорията на предлагането (за разлика от вижданията на  Кейнсианската доктрина, които акцентират върху съвкупното търсене) по-високото данъчно бреме върху производствените фактори карат индивидите да не  предлагат своят ресурс, тъй като държавата ще им вземе прекалено голяма част от възнаграждението за предоставения труд под формата на лични подоходни данъци и осигуровки. Затова трябва да се работи в посока на все по-голямо натоварване на капитала като производствен фактор и разтоварване на фискалното бреме върху труда.

2/ Ефективно данъчно бреме върху капитала

За да бъде по пълна картината трябва да се отчете колко взема от частния бизнес държавата и имали резерви за разтоварване на труда от данъчното бреме. За целта се взема информация за корпоративния данък, данъка върху печалбата, върху дивидентите (платен и от ФЛ). Тук е целесъобразно да се включат и част от имуществените данъци на фирмите, които плащат във връзка с притежаваните от тях недвижими имоти, МПС - та и др. За икономическа база се използва статията „Нетен оперативен излишък и смесен доход" в икономиката като се вади от нея възнаграждението на труда за самоосигуряващите се лица.

Данните  показват, че  ефективното данъчно бреме върху капитала е ниско в сравнение със същото бреме върху капитала в ЕС-27 - 26,0% (данните са към края на 2010г.). Конкретно, причина за  ниското облагане през всичките години е стремежа да се привличат чуждестранни инвестиции и да се съдейства за икономическия растеж на страната. За периода 2001 - 2008г. страната ни е привлякла близо 31 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) . Причина за това е наличието на воля за намаляване на корпоративния данък от страна на правителствата от началото на новия  век. Наред с това се изграждат предпоставки за не облагане на капиталовата печалба. Това важи в пълна степен за физическите лица за реализираните от тях доходи от прираста на капитала на техните активи, търговия със земи и имоти, както и не се плащат данъци върху доходите от продажба на акции на фондовите борси. След 2008г. до 2012г. тази цифра е близо 7 млрд.евро. Явно е, че към днешна дата ефектът от ниското данъчно бреме върху капитала е преминал и загубил своето значение за националното стопанство.

С оглед на изведените резултати има предпоставки да се направи извода, че данъчното бреме върху труда е по-високо от това върху капитала и съвсем естествено може да се намали. Тази пропусната полза от данъчни постъпления може да се компенсира чрез увеличаване на бремето за бизнеса. Но във всеки случай ли ще стане? В тази връзка и в защита на корпоративния сектор и критика срещу това намерение могат да се изведат два въпроса:

Ще кажем бизнеса създава работните места и заетост, които носят и основните приходи в бюджета на трудещите се? Отделно от това бизнес сектора внася повече, т.е. има по-голям принос в общите разходи за предлагане на публични блага. Ако се увеличи бремето върху капитала ще спадне заетостта и доходите, а бюджета ще загуби потенциални приходи. Нека проверим тези хипотези.

В годините до 2008г. броят наети лица в частния сектор постоянно се увеличава. Същевременно еф. дан= бреме върху труда намалява достигайки най-ниското си ниво, а това върху капитала се покачва леко, отбелязвайки най-високото си ниво за целия период от 2001 до 2008г. Все пак бремето върху трудещите се остава по-високо в сравнение с това върху бизнеса. След 2008-а година, началото на свиването на световната икономика, броят на наетите в частния сектор постепенно започва да намалява. Заедно с това данъчното бреме върху капитала и труда продължават низходящия си тренд. Данните за еф.дан.бреме върху капитала в края на 2011 г. дори показват неговото исторически най-ниско ниво.

Изводите: в период на растеж на БВП, увеличението на данъчно бреме върху капитала не носи негативни ефекти върху пазара на труда, след като продължава да се наема по-голям брой лица. Във фазата на забавяне от икономическия цикъл, намаляването на данъчното бреме върху капитала не носи желаните ефекти върху пазара на труда, след като започва да пада броя на наетите лица в частния сектор.

В обобщение, допускайки, че икономиката на България ще започне да нараства след 2012г. с по-бързи темпове, може да се търси административно увеличение на данъчното бреме върху капитала. Иначе рискуваме обременявайки допълнително бизнеса, безработицата да скочи в по-голям размер. Да, ще се създаде условие за намаляване на бремето върху труда, но за по-малка част от населението (това, което има работа), а не за всички в трудоспособна възраст можещи и желаещи да упражняват труда си. Относно втората хипотеза: Парадиксално е, че колкото по-малко хора работят толкова, повече се увеличава работната заплата на 1 работещ, неговото бреме върху труда пада, а данъците, които събира държавата върху тази дейност са по-големи. Обратно, колкото по-малко хора работят толкова, повече се увеличава работната заплата на днешните работещи, бремето на капитала пада, а данъците, които събира държавата върху дейността на бизнеса са по-малки. В годините след 2008г. приходите на хазната от корпоративни данъци (всички по ЗКПО) намаляват, докато тези от личните подоходни данъци непрекъснато се увеличават. Заедно с това, като абсолютна стойност вторите са повече от първите (нещо, което се случвало само през 2004 и 2005г. за анализирания период). Изводи: в период на растеж на БВП, увеличението на данъчното бреме върху капитала носи благоприятни фискални ефекти, след като приходите от корпоративни данъци се увеличват постоянно. Във фазата на забавяне от икономическия цикъл, намаляването на данъчното бреме върху капитала не носи желаните фискални ефекти, след като започва да падат приходите от корпоративни данъци. В обобщение, допускайки, че икономиката на България ще започне да нараства след 2012 г. с по-бързи темпове, може да се търси административно увеличение на данъчното бреме върху капитала. Увеличение, което ще донесе повече приходи от този вид в държавния бюджет. Иначе рискуваме обременявайки допълнително бизнеса сега, приходите от корпоративни данъци да се сринат.

Основни изводи, допускания, тенденции:

1/ нашата данъчна система прилича на развитите данъчни системи по високото данъчно бреме върху труда като производствен фактор. Обратно нашият капитал е с по-ниско данъчно бреме в сравнение с този опериращ в развитите икономики.

2/според динамиката на БВП  и произтичащите трендове до 2008г., страната ни притежаваше висок темп на  икономически растеж, което от своя страна генерира все по-големи данъчни приходи в държавния бюджет, повече заетост, по-високи доходи за по-голям брой хора. Допускайки, че икономиката на България ще започне да нараства след 2012г. с по-бързи темпове, може да се търси административно увеличение на данъчното бреме върху капитала. Иначе рискуваме обременявайки допълнително бизнеса, безработицата да скочи в по-голям размер и приходите от корпоративни данъци да  се сринат. Да, ще се създаде условие за намаляване на бремето върху труда, но за по-малка част от населението (това, което има работа), а не за всички в трудоспособна възраст можещи и желаещи да упражняват труда си.

3/ стремежа да се направи по-атрактивна страната ни за чуждестранните инвеститори от началото на 21-и век чрез намаляването на ставката на корпоративния данък (от над 30 до 10%) води до дисбаланс в данъчното облагане върху икономическите субекти. На домакинствата и индивидите (ФЛ) се прехвърля по-голямата част от данъчното бреме за сметка на едрия капитал. Налагането на плосък данък през 2008г. смекчава малко този дисбаланс, след като в годините след 2008 г. еф. дан .бреме върху труда спада с по-бързи темпове в сравнение с бремето върху капитала.

4/ по отношение на ПЧИ е необходимо не само предприемане на мерки във фискалната политика, но и стремеж за привличане на преки инвестиции „на зелено", а не само портфейлни, което ще спомогне за увеличаване доходите на заетите в тези нови преприятия, които ще се изградят, но и ще се подпомогне платежния баланс и по конкретно отрицателното салдо по текущата сметка (чрез изграждането на все повече производствени мощности, внедряване на нови технологии и подобравяне на конкурентоспособността на родната икономика). Това от своя страна ще облекчи държавния бюджет на страната, а оттам и населението на страната по повод на фискалното бреме.

5/демографските тенденции в страната се влошават (големият брой на хората в извънтрудоспособна възраст и тези с професионални болести), което ще накара държавата да прави все по-големи разходи за пенсии, изплащане на обезщетения за различните видове социални рискове и финансирането по предоставянето на публични чисти блага (като здравеопазване).

6/ планираните промени в Държавното обществено осигуряване (ДОО) и по конкретно изравняването на ставките върху задължителните осигуровки платими от работодател и работник, биха довели до допълнително натоварване на персоналните бюджети по повод на предоставянето на ресурса труд.

7/ факт, е че перманентно разходите на ДОО са по-големи от приходите (формиращи се от осигурителни вноски и собствени приходи). Затова се предоставя ежегодно трансфер (субсидия) от Централния бюджет на страната, който да попълва дефицитната дупка в бюджета на ДОО. А тези източници на допълнително финансиране пак се формират от данъчните приходи в държавния бюджет.

8/ необходимо е да се реши доколко държавата може да се меси в икономиката, ако да, по какъв начин да стане, и кои от социалните проблеми трябва да се решават с икономическия инструментариум на правителствата. Защото невинаги държавната намеса би решила накуп проблемите на всички членове на дадена общност, слой или общество. Като цяло трябва да се преосмисли и голямата идея за икономическото и социално развитие на страната и обществото - ще вървим ли всички заедно напред (и понякога отпред!), или поотделно ще се спасяваме?