Спирането на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй" повиши вниманието към българските въглища, като най-сигурен източник на суровина за производство на електроенергия, поясняват от Българска стопанска камара. Добивът на кафяви въглища, въпреки затрудненията в мини „Бобов дол" и смъртните случаи в „Ораново", бележи стабилен ръст, макар и незначителен като количество. Добивът на лигнитни въглища е рекорден за последните 5 години и достигна 25 милиона тона.
Въгледобивът остава основен национален суровинен източник за производство на електроенергия. Проблемите в неговото развитие са свързани със своевременното изграждане на пречиствателните съоръжения на ТЕЦ-овете и предотвратяване на големите санкции от нарушаване квотите на парниковите газове. Другият съществен проблем е отчуждаване на земите за разширение на рудниците. Той e особено съществен за „Мини Марица Изток".
Сериозни трудности изпитват подземните рудници за добив на черни и кафяви въглища, свързани основно с необходимостта от значителни инвестиции за подготовка на нови по-качествени запаси и най-вече за внедряване на механизирани комплекси за добив на въглища - основен фактор за преодоляване проблемите с липсата на квалифицирана работна ръка за подземния добив и запазване на неговата конкурентноспособност. Основен източник за това са цените на въглищата, които бележат макар и незначителен ръст спрямо 2006 година.
Въгледобивът е единственият подотрасъл, в който намалява съставът на заетите работници.
С приватизацията на ТЕЦ „Бобов дол" се създават условия за пълно затваряне на цикъла „добив на въглища - производство на електроенергия", което е предпоставка за комплексно решаване на проблемите, условие за повишаване на конкурентноспособността и за бъдещо стабилно развитие на целия отрасъл.
В тези условия на доминация на въгледобива като единствения национално значим ресурс за производство на електроенергия е необходимо да бъде приета национална енергийна стратегия /визия, доктрина/, която да отразява настоящите позиции и бъдещите възможности за развитие на бранша.
Цикълът на високи цени на металите на Лондонската метална борса създаде възможност сега рудодобивът да дава над 50 % от стойността на произведената продукция от целия бранш.
Високите цени стимулираха инвестиционната активност в бранша, насочена основно към модернизация на оборудването и въвеждане на нови технологии, в нарастване на обема на подготвителните и разкривни работи. За съжаление тези процеси бяха основно в открития добив на руди, докато в подземния добив благоприятният ценови период не бе използван адекватно. Започналият спад на цените на оловото и цинка засилват тревогата за конкурентноспособността на подземния рудодобив и неговото бъдеще.
Важен фактор за влошаващото се състояние на подземния рудодобив се оказаха и проблемите, свързани със закъснялото решаване от държавата на казуса „Челопеч", забавените действия на Министерството на икономика и енергетика по предоставяне на концесии за добив на оловно-цинкови руди в Родопския регион. Стопанската камара критикува и отсъствието на категорична позиция на държавните органи по редица манипулативни изявления за минния бранш.
Износът на нерудни и индустриални материали се изравни с вноса, което показва преодоляване на кризата в бранша, породена от тоталния и безконтролен дъмпинг на вноса. Още по-радостно е, че стойността на изнесените продукти показва, че изнасяме вече по-качествени и търсени продукти.
Добивът на строителни материали е най-бурно развиващият се подотрасъл в бранша, при това на базата на малкия и среден бизнес. Впечатляващ ръст бележи производството на всички видове строителни материали, като показателно е намаленото количество на вноса през 2007 г.
Бъдещето на подотрасъла е пряко свързано с подема на икономиката на страната и активността на инвеститорите, преди всичко в строителния сектор. Големите инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове.
Изключително критично е отношението на Българска стопанска камара към приетите промени в Закона за подземните богатства.
С новия закон бяха заложени и нови проблеми пред инвеститорите и възможни колизии при прилагането му, смятат от камара. Експертите посочват няколко абсурдни текста в закона според тях.
Определянето в приетия закон на технологичните отпадъци, като „минни" и съответно като „подземни богатства", залага правния абсурд „чужди" подземни богатства да се съхраняват в „частни съоръжения". Това поставя в неравностойно положение настоящи и бъдещи концесионери.
В приетия закон вече има фиксирани някои конкретни срокове в процедурата на разглеждане на преписките, като опит за решение на сегашния проблем с дългото им разглеждане, но няма определени крайни срокове за цялостното им приключване. Остава и двукратното съгласуване на преписките с ведомствата, на фаза „заявление" и на фаза „решение на МС", както и възможност за отказ без обжалване.