Екоактивизъм и бизнес могат да вървят заедно - ето как

След толкова дълго отлагане на сериозни действия за климата, трябва да си поставим амбициозни цели. Но няма да ги постигнем, ако не се съсредоточим върху трудните, прагматични решения, които ще ни придвижат напред в реалния свят. За да решим климатичната криза, трябва да се гмурнем в "сложната среда", пише в свой материал за Fortune директорът на международния Фонд за защита на околната среда (EDF) Аманда Лиланд.

По думите ѝ в момента тече разгорещен дебат между привържениците на "климатичния прагматизъм" и тези, които го възприемат като корпоративно оправдание за избягване на фундаментални промени - но този спор пропуска същността на проблема.

Банка №1 по пазарна капитализация в света напусна коалицията за климата

Причината за този ход е, че отделът за управление на активи на банката вярва, че е натрупал опит, за да подтикне компаниите сами да предприемат действия в областта на въглеродната неутралност

"Средата" не означава половинчати или компромисни мерки. Вече е твърде късно за това. "Сложната среда" се отнася до трудните решения, които трябва да се вземат, ръководени от науката и трезвата икономика. Това изисква преодоляване на разликата между научните факти и човешките нужди, както и разбиране на приоритетите на хората, засегнати от тази криза и нейните решения", категорична е Лиланд.

По думите ѝ този подход към екологичните действия обикновено води до резултати, които могат да се поддържат във времето, защото са съобразени с реалните икономически стимули. Разбира се, балансът е "сложен", но, за разлика от крайностите, носи със себе си решения.

Да си поговорим за фракинг и за риба

Лиланд дава пример с разгорещения дебат за фракинга от преди десетилетие. Тогава много се говореше за ефектите върху здравето и за замърсяването на водата, но на заден план оставаха дискусиите за климатичното въздействие на метана, изтичащ от кладенците и останалата инфраструктура.

А изследователи откриха, че решаването на този проблем е един от най-бързите и икономически ефективни начини за ограничаване на глобалното затопляне в краткосрочен план.

Американският фракинг - пред залез?

Сривът в цените на петрола изправя много фирми за фракинг до стената. Кризата обхвана и големите производители. Нима фракингът ще залезе също толкова бързо, колкото се и наложи?

"Напредъкът изискваше да се покажат данните на политиците и компаниите, да се разработят нови технологии и да се работи с нефтени и газови компании, които бяха готови да намалят изтичането на метан - дори ако ние, еколозите, не бяхме съгласни с тях по други въпроси. Петдесет големи компании за изкопаеми горива вече се ангажираха да намалят замърсяването си, което може да доведе до намаление от 80 до 90% до 2030 г.", разказва директорът на EDF.

Тя има и друг опит - с рибарството в САЩ. В началото на кариерата ѝ популациите намаляват с усилени темпове, а уловът е свързан с все по-кратки и все по-опасни сезони. Срещите с рибари са толкова разгорещени, че се налага да присъства полиция.

След много работа именно в "сложната среда" между интересите на засегнатите страни, САЩ имат едни от най-добре управляваните рибни запаси в света. "Този обрат се случи, защото започнахме да бъдем честни по отношение на недостатъците на различните подходи и поставихме като приоритет подобряването на живота на хората, както и екологичното представяне", категорична е Лиланд.

Следващите големи предизвикателства

Водородът, потенциално чисто енергийно решение, получава милиарди подкрепа от правителството и частния сектор. Докато водородът има потенциал, неговото климатично въздействие зависи много от това как се произвежда, управлява и използва - и дали изтича.

За да намалим емисиите, свързани с внедряването на водород, трябва да разработим сензори, да намалим течовете и да използваме водород само когато директната електрификация не е подходяща, пише активистката.

Промишленост с нулеви емисии: Мисията (не)възможна

"Бъдещото законодателство ще подобри инвестирането в зелени технологии", смята евродепутатът Цветелина Пенкова

Подобен дебат тече и за въглеродните пазари - инструмент, който позволява на компаниите да предоставят средства за климатични решения, като например тропическите гори. Докато поддръжниците посочват милиардите от квоти, които биха могли да бъдат генерирани за подпомагане на развиващите се страни да финансират чист икономически растеж, критиците искат да затворят тези пазари поради въпроси относно климатичното въздействие, целостта и прозрачността на минали проекти.

"Разумният път за тези, които искат по-бързи действия в областта на климата, е да оправят пазарите, за да могат парите да постъпват. Това изисква строг научен подход за определяне на екологично ефективни инвестиции, стриктно счетоводство и ангажимент, че компаниите няма да използват пазарите на въглеродни емисии, за да заменят намаляването на собственото си замърсяване", пише директорът на EDF.

Организацията ѝ често е критикувана от по-радикални представители на "зеленото" движение заради философията си, че с големия бизнес трябва да се говори, за да се насочи той към по-екологични практики. В същото време е факт, че още в началото на 90-те The Economist определя EDF като "най-грамотните в икономическо отношение "зелени" активисти на Америка".