След като германският Конституционен съд взе решение в полза на оспорвания Европейски стабилизационен механизъм, спасителният фонд трябва да заработи до края на октомври. Този фонд е надеждата за спасяване на еврозоната.

Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) трябва да се превърне в международна финансова институция по подобие на МВФ. Все още обаче той съществува само на хартия. Договорът за създаването на постоянния спасителен фонд е подписан от всички страни-членки на еврозоната с две изключения: Ирландия и Германия. И докато в Германия вече се очертава неговото бързо ратифициране, в Ирландия все още има една висяща съдебна процедура. Решението на ирландците обаче не е толкова важно, тъй като страната участва с незначителен дял във фонда, докато на Германия се падат цели 27% от средствата в него.

Европейският стабилизационен механизъм може да бъде задействан едва когато в него постъпи най-малко 90 на сто от общия му капитал, т.е. 630 от планираните 700 милиарда евро. Затова и все още няма точна дата за задействането му. Шефът на досегашния временен спасителен фонд Клаус Реглинг ще стане по всяка вероятност директор и на постоянния механизъм. В момента бившият висш германски държавен служител подготвя в Люксембург задействането на чадъра.

Пари срещу дела

"Постоянният спасителен фонд ще разполага с бюджет от 700 милиарда евро, като собственият му капитал ще възлиза на 80 милиарда. Тези пари ще бъдат предоставени в брой от всичките 17 страни от еврозоната. Останалите 620 милиарда евро ще бъдат под формата на гаранции или поръчителства. Бюджетът за кредитиране на страните-членки ще бъде около 500 милиарда евро, тъй като част от средствата не могат да бъдат харчени. 80-те милиарда евро собствен капитал на участничките във фонда ще бъде внесен на 5 вноски. Германия участва в него с 23 милиарда евро", пояснява Реглинг.

Решенията коя страна да бъде кредитирана със средства от фонда ще бъдат вземани в Съвета на губернаторите на ЕСМ, т.е. от финансовите министри на страните от еврозоната или техни представители. Тъй като Германия е най-големият вносител на средства във фонда, тя ще има и най-много гласове в Съвета на губернаторите - 30 на сто. Германският представител ще получава зелена светлина да гласува чак тогава, когато съответното решение е вече одобрено и от германския Бундестаг. Това е регламентирано в чл. 13 от Закона за ратифицирането на ЕСМ, обяснява председателят на Комисията по европейско право в германския парламент Патрик Зенсбург.

За раздадените кредити страните ще отговарят колективно чрез своите дялови участия. Кредити ще бъдат отпускани само при поемането на определени задължения, т.е. всяка страна, която иска финансиране от ЕСМ, ще бъде задължена да санира бюджета си и да извърши необходимите реформи във финансовия си сектор или икономиката.

ЕСМ е банка?

На този етап не се предвижда ЕСМ да взема средства от Европейската централна банка (ЕЦБ), с които да кредитира закъсали държави. Ако получи такъв банков лиценз, спасителният чадър би могъл да мобилизира далеч по-големи суми. "При нужда ЕСМ би могъл да си набавя средства от капиталовия пазар, от банки или отделни лица. Но ние смятаме, че с бюджет за кредитиране в размер на около 500 милиарда евро фондът ще бъде в състояние да изпълнява задълженията си и без чуждо финансиране", уверява Зенсбург.

Като превантивна мярка срещу излизането на ЕСМ на червено, страните от еврозоната се задължават да обслужват приоритетно кредитите от фонда. Т.е. страни като Гърция, Испания или Италия ще трябва да връщат най-напред заетите от ЕСМ пари. Средствата, получени от частни кредитори, ще бъдат връщани едва след това.

Сегашният временен спасителен фонд на ЕС ще действа успоредно с постоянния ЕСМ до юли 2013 година. От общо 440 милиарда евро в момента са останали около 240 милиарда, които биха могли да бъдат използвани за оздравяване на банковия сектор на Испания.