В разгара на европейската дългова криза вътрешната девалвация – икономически жаргон за „орязване на заплатите” – бе рецептата за справяне с неволите в периферията на еврозоната.

Няколко години по-късно правителствата с гледка към Средиземно море или Атлантическия океан се опитаха да повишат конкурентоспособността със смесени резултати. Тези усилия обаче идваха с голяма политическа цена. Само попитайте лидерите на основните партии в Гърция, Испания, Португалия и Италия.

Сега е ред на Финландия.

След три години рецесия и малко възможности за маневриране на фронта на разходите (правителството води разговори за търсене на мерки за икономии в размер на 400 милиона евро) управляващата коалиция твърди, че страната трябва да намали разходите за труд или да се изправи пред още понижения на кредитния рейтинг.

Тази скандинавска страна е новият „болен човек” на Европа

Тази скандинавска страна е новият „болен човек” на Европа

Икономиката се е свила с 11%

И така – как орязваш заплатите на служителите си, без да предизвикаш нагласи срещу Европейския съюз, без да разпалиш масови безредици или без да пострадаш от най-крайното наказание – да бъдеш свален от власт?

План от 4 точки

Ето как се прави във Финландия от дясноцентристкото коалиционно правителство на бившия бизнесмен Юха Сипила и министрите на финансите и на икономката Александър Стъб и Оли Рен:

  1. Убеждаване на профсъюзите, че цялостно съкращаване на разходите за труд с около 5% е в техен интерес, тъй като в крайна сметка ще повиши растежа чрез стимулиране на износа, след това постигане на споразумение с работодателите за план и краен срок – в случая юни 2016 г.
  2. Заплашване с налагане на мерки чрез закона, ако не измислят решение, но са възможни компромиси. Трудовият пакт, който е в завършителна фаза, включва изместване на тежестта на някои социалноосигурителни вноски от работодателите върху служителите; убеждаване на хората да работят допълнителни 24 часа в годишната за същото възнаграждение; намаляване на празничните премии за публичния сектор с 30 на сто.
  3. Убеждаване на профсъюзите и работодателите да се споразумеят за временно замразяване на заплатите – в продължение на минимум една година.
  4. Повишаване на гъвкавостта на трудовия пазар – например чрез създаването на т. нар. „времеви банки”, които помагат за преразпределяне на работата, когато е най-необходимо.

Същевременно тези мерки следва да доведат до повишаване на заетостта и допълнителни бюджетни приходи, които могат да бъдат използвани за възстановяване на покупателната способност и осигуряване на преизбиране на настоящите управляващи при следващия вот в страната.