Няколко китайски министерства взеха решението да подобрят качеството на т. нар. "специализирани градове", които се множат бурно последните 2 години. Развитието им е в следствие на дългогодишните усилия на Китай да се ограничат мегаполисите, а населението на страната да се запази разпръснато. Концепцията за спезиализираните градове стана държавна политика, целяща да развива икономиките на малки градове (до 500 000) с фокус върху определен сектор.

Успехът им обаче е под въпрос и това налага преоценяване и промяна на модела с цел да се избегнат безразсъдни инвестиции, които натоварват местните правителства с повече дълг, пише Reuters.

Търсенето на алтернативни източници на растеж стана по-спешно, тъй като икономиката на Китай се охлади до най-слабия си темп на прираст след световната финансова криза.

Забавянето доведе до спекулации за наличието на агресивни мерки за стимулиране, които водят до нарастване на местния дълг. Пекин обаче повтори ангажимента си да ограничи всякакво нарастване на дълга на местната власт.

"Ще укрепим регулацията и ще премахнем проблематичните специални градове, като същевременно ще популяризираме модела на развитие на тези, които показват забележителни резултати", каза в петък директорът на Департамента по планиране на Националната комисия за развитие и реформи.

Вдъхновени от долината Напа в Калифорния и Швейцарския град Давос, всеки специализиран град предлага ресурси за конкретна индустрия като технологично предприемачество, производство, туризъм или финанси. В идеалния този модел би създал пазарни условия, които привличат бизнеса и улесняват миграцията на талантливи млади хора и икономическия растеж в околните райони.

Внезапната популярност на специализираните градове трябва да се разглежда в контекста на увеличаващия се дълг на местните правителства, които S&P оценява на 6 трилиона долара. Тъй като планът за споделяне на данъци от 1994 г. изхарчи техните бюджети, местните власти разчитат на продажби на земя, за да финансират инфраструктурни проекти и да постигнат политически цели.

През 2014 г. обаче централното правителство стартира кампания за премахване "сенчестата" платформа на местните власти за придобиване заеми от държавни банки. Специализираните градове дадоха на местните власти възможност да рефинансират тези платформи. Например, април 2017 г., Китайската банка за строителство обяви ангажимент от поне 100 милиарда ренминби в специализирани заеми за първите 127 специализирани градове, обявени от централните правителствени агенции. Първият такъв заем, възлизащ на 1,36 милиарда ренминби, бе предоставен на община Чонгчинг. Това не предизвика интерес сред инвеститори, но привлече компаниите за недвижими имоти, които видяха възможност да закупят земя при субсидирани ставки, пише Йунмо Уанг за Harvard Kennedy School.

Наскоро държавните служители в Пекин започнаха да наблюдават бума на специализираните градове. През юли 2017 г. директорът на Департамента по планиране на Националната комисия за развитие и реформи открито критикува правителствата за класифицирането на индустриалните паркове като специализирани градове.

Тези коментари отразяват опасенията, че моделът е бил неправилно конструиран, за да легитимира нерентабилни инфраструктурни проекти и да субсидира търговски недвижими имоти. Освен това някои градове вече са се провалили. Указ на Държавния съвет от края на миналата година заяви, че статут на специализиран град ще бъде даван с по-голямо внимание, за да се предотврати нецелесъобразно насърчаване на компаниите за недвижими имоти или изостряне на нивата на местния дълг.

Сравнени със стария модел на държавни инфраструктурни инвестиции и индустриални паркове, специализираните градове представляват нов подход с по-голяма независимост за частния сектор и внимание към местния контекст. Тъй като Китай преминава от икономика, водена от държавни инвестиции, експериментирането ще бъде от съществено значение. Бързият цикъл на развитието и ограничаването на специализираните градове илюстрира как Китай подхожда към експериментирането с разработването на икономическа политика и договарянето ѝ с разпокъсаната бюрокрация.