Когато заплатите се увеличават, за да компенсират инфлацията, едновременно се увеличава и данъчната тежест и в крайна сметка разполагаемият доход на хората остава по-малък, пише „Франкфуртер алгемайне цайтунг". Институтът на германската икономика е направил конкретни изчисления. Този, който е получавал 4000 евро преди 12 месеца, при инфлация от 3% се нуждае от 4120 евро заплата на месец, за да задържи стандарта си на живот. При ръст на брутната заплата от 120 евро 34,28 евро от тях отиват под формата на данъци в държавната хазна, което намалява покупателната сила. Социалните разходи задълбочават този ефект.

При заплата в Германия от 1500 евро, която нараства с 3%,  данъчното бреме не се увеличава. Ако възнаграждението е 1750 евро и предстои да се увеличи с 3 на сто , данъчното бреме се расте с 6,50 евро. При заплата от 2000 евро, данъчната тежест се повишава с 9,16 евро. Ако един германец получава 10 хиляди евро на месец, ще трябва да плати 132,91 евро повече данъци при 3% увеличение на заплатата. Инфлацията за май на годишна база е 3,3% в Германия. За година цената на лимоните е нараснала с 92%, пише „Ди велт".

България се отказа от прогресивното данъчно облагане и въведе плосък данък, който се отразява негативно на хората с ниски доходи. Ако получавате например 500 лева заплата, ще платите 50 лева плосък данък, което е значително перо за човек с такива доходи. Докато българин с възнаграждение от 3000 лева ще плати 300 данък, което не е голям проблем за него.  В този смисъл този данък е асоциален. Отделен разход са социалните осигуровки.

На теория ако се работи повече, би трябвало да се получава и повече. В България обаче повечето хора, които работят много, не получават големи заплати. Разпространено е мнението у нас, че с машинации и връзки, дори при липса на достатъчно квалификация, може да се постигне повече.

С нарастването на инфлацията хората могат да си позволят все по-малко неща с наличните си доходи. У нас през последната година най-голямо поскъпване отбеляза олиото. Дори Комисията за защита на конкуренцията глоби производителите на суровината заради съмнения за картелизиране.

Световните финансови и енергийни проблеми имат по-сериозно отражение върху българската икономика отколкото върху германската. Например един германец с 1500 евро заплата ще плати около 30 евро за ток на месец, докато средният българин плаща почти толкова, но месечните му доходи са в пъти по-ниски.