Икономическата криза от 2008 г. насам се отрази неблагоприятно върху всички сектори, включително здравеопазването. От една страна бюджетните съкращения доведоха до намаляване на инвестициите в медицински консумативи и оборудване, а от друга страна - съкращаване на персонала в болниците или въздържане от наемане на нови кадри.

Състоянието на здравеопазването в различните страни в Европа варира според това до каква степен са засегнати от финансовата криза и в зависимост от реформите, които предприемат за справяне с трудната ситуация.

Някои от страните предприеха мерки, с които да постигнат увеличаване на публичните инвестиции и подпомагане на гражданите в тези тежки времена. В Австрия и Кипър намалиха процента ДДС върху лекарствата и фармацевтичните продукти, а в Германия въведоха данъчни облекчения за здравеопазването и намаляване на вноските за здравно осигуряване.

В други страни, обаче, наред с орязването на бюджета за здравеопазване, бяха наложени и структурни промени в сектора, които намалиха достъпа до здравни услуги на населението като следствие от недостига на професионални кадри в болниците. В Латвия заплатите на медиците бяха намалени рязко. Същото се случи и в Румъния - заплащането на лекарите беше намалено с 25% през 2010, което доведе до емигрирането на огромен брой специалисти в страни, където условията на труд са по-добри.

Особено силно бяха засегнати медицинските сестри от кризата в здравеопазването. Безработицата, намаляването на заплатите, незаплатения извънреден труд и наемането на персонал без специализирано образование на мястото на квалифицирани кадри също станаха причина за повишен интерес на медицинските сестри към работа в чужбина.

В страни като Ирландия и Португалия, политиката на болниците да не наемат нови кадри увеличи многократно работното натоварване и стреса на медиците и медицинските сестри, което се отрази и върху стандарта на обслужване на пациентите. Дългите списъци за записване на час при специалист и претъпканите чакални увеличиха риска за здравето на пациентите и здравния персонал.

Световната здравна организация алармира за нуждата от мерки за предотвратяването на изостряне на проблема със здравните неравенства в различните страни и социални групи.
Европейският комисар по въпросите на здравеопазването Тонио Борг даде обнадеждаваща информация в доклад от 9 септември 2013г. за средната продължителност на живота в ЕС, но потвърди необходимостта от създаване на политика за намаляване на здравните неравенства по отношение на здравето в различните региони и социални групи.

„Неравенствата в здравеопазването по отношение на средната продължителност на живота и особено на детската смъртност са намалени значително в Европейския съюз през последните няколко години. Това е окуражаващо. Същевременно трябва да продължим да изпълняваме непоколебимо нашите ангажименти, за да се справим с все още съществуващите различия по отношение на здравето между социалните групи, регионите и държавите членки, както показва настоящият доклад. Действията за преодоляване на здравните неравенства в цяла Европа трябва да останат приоритет на всички нива", отбеляза еврокомисар Тонио Борг.

В условията на флуидност на трудовия пазар в ЕС и в световен мащаб и криза в здравеопазването, медицинските кадри все по-често се възползват от професионални консултации на фирми като Forum der Medizin, за да получат по-ясна представа за предизвикателствата и възможностите, които ги очакват, ако заминат на работа в чужбина, както и как да кандидатстват за желаното работно място.

За да се избегне отлива на кадри от лекарската професия, изключително важно е да бъде стимулирана мотивацията на специалистите и младите хора, които имат наклонност към изучаване на медицина, да се развиват по този професионален път и да търсят възможности за удовлетворяваща работа и като резултат от труда им - подобряване на здравето на хората, и по отношение на условията на труд на работното им място.