Докато изкуственият интелект преначертава световната икономика, икономистите, които твърдят, че огромното население на Китай ще я превърне в суперсила, трябва да преосмислят това твърдение. Всъщност, с достигането на по-високи нива на развитие на световната икономика, предимството на Китай под формата на работна сила днес може да се превърне в пречка утре, твърди Кенет Рогоф.

Докато Китай и САЩ са заети в поредния си търговски спор, повечето икономисти смятат за преопределен факт, че Поднебесната империя ще постигне световно икономическо превъзходство в дългосрочен план, без значение от това какво ще се случи сега. В крайна сметка страната има четири пъти по-голямо население от Съединените американски щати и целенасочена програма, с която да навакса десетилетия стагнация в технологиите. Затова не е ли неизбежно, че Китай ще заеме първото място?

Не съм толкова сигурен. Много икономисти, включително голяма част от тези, които виждат големия брой работна ръка на Китай като предопределящо предимство, също така се притесняват, че роботите и изкуственият интелект в крайна сметка ще превземат множество работни места, оставяйки повечето хората да се чудят какво да правят със свободното си време.

Но да вземем решение: кое от двете е вярно? През следващите 100 години кой ще ни превземе: китайските работници или роботите? Ако роботите и изкуственият интелект надделеят и се превърнат в доминиращ двигател на производството в следващия век, може би твърде голямото население, за което да се грижиш - особено такова, което трябва да бъде контролирано чрез ограничения на интернет и достъп до информация - може да се окаже пречка пред Китай. Застаряването му само прави задачата по-трудна.

И в момент, в който повишаващото се значение на роботиката и изкуственият интелект отнемат от предимството на Китай, способността да си лидер в сектора става все по-важна. И настоящата тенденция към още по-висока концентрация на власт и контрол в централното првавителство, вместо в частния сектор, може да осакати Китай, докато световната икономика достига по-високи нива на развитие.

Възможността Китай никога да не задмине САЩ е едната страна на проблема с технологиите и неравенството. Всички на запад се притесняват за бъдещето на пазара на труда, но това е по-скоро проблем за китайския модел на развитие и не толкова на американския. САЩ трябва да се справи с проблема как се преразпределя богатството, но за Китай стои допълнителният проблем как да се разшири като експортна суперсила в ерата на машините.Малко вероятно е думите на президента Доналд Тръмп да върнат работни места в производството в САЩ, но страната има потенциал да разшири своята база така или иначе - поне що се отнася до количество, ако не и работни места. Днешните високотехнологични фабрики произвеждат повече с по-малко служители.

И роботите идват не само в производството и автономните автомобили. Рободоктори, робофинансови съветници и робоадвокати са само върха на айсберга.

Разбира се, издигането на Китай не е мираж, а успехът ѝ не се базира само на броя на населението. Индия има подобен брой население, но засега поне, е твърде далеч назад.

Но бързия растеж на Китай е движен най-вече от достигане в технологично отношение и инвестиции. И докато Поднебесната империя, за разлика от Съветския съюз, показва много повече компетентност при иновациите у дома - китайските компании вече са водещи в следващото поколение мобилни мрежи, а възможността ѝ да води кибервойна е равна с тази на САЩ. Но да си близо до до първия не е като да водиш.

В много китайските технологични компании напредват заради приемането на западна технология, а в някои случаи заради кражбата на интелектуална собственост. Тръмп далеч не е първият президент, който се оплаква от това - и е прав да го прави, макар започването на търговска война да не е решението.

В икономиката на 21 век други фактори, включително законите, както и достъпът до енергия, земеделска земя и чиста вода също могат да стават все по-значими. Китай следва собствен път и тепърва трябва да докаже, че централизираните системи могат да натиснат развитието по-бързо и по-далеч, отколкото някой някога си е представял - а не просто да създадат растяща страна със средни доходи.

Доминацията на Китай обаче е твърде далеч от предопределена, както много експерти смятат.

Разбира се, САЩ също трябва да се изправят пред много предизвикателства. Например страната трябва да намери начин да запази динамичния технологичен растеж, като в същото време успее да предотврати прекомерна концентрация на богатство и власт. За да бъде хегемон не изисква да бъдеш най-голямата държава - в противен случай Англия нямаше да управлява толкова голяма част от света за над век.

Китай може и да ни поведе в дигиталното бъдеще, ако САЩ изпусне топката, но няма да се превърне в доминираща световна сила просто защото има по-голямо население. Точно напротив, идващата ера на машините ще промени играта и битката за хегемония.

Кенет Рогоф е професор по икономика в Харвард. През 2011 г. той получи наградата на Deutsche Bank за икономика. От 2001 до 2003 г. той бе главен икономист на Международния валутен фонд.