Тази пролет Международната футболна федерация беше силно разтърсена от поредица скандали и обвинения за корупция. Генералният секретар на FIFA Жером Валке беше обвинен за това, че е одобрил превод от 10 милиона долара, който американските прокурори определят като подкуп.

След скандал през май бяха арестувани редица шефове на футболната централа в подозрение за корупция. Вследствие на това някои от най-големите спонсори дадоха заден ход и предупредиха, че могат да „преосмислят ангажимента" си, ако няма промяна във FIFA.

Следващата история, публикувана от сайта ozy.com, показва, че корупционните практики, подкупите и „мръсните игри" не са нещо ново в света на спорта и датират още от най-ранните състезания в Гърция.

Годината била 67-а след Христа, а игрите в Олимпия, Гърция, трябвало да се състоят две години по-рано, но Нерон - един от най-големите претенденти - бил твърде зает да управлява Римската империя. Затова спектакълът бил отложен. Императорът, който въвел първите гръцки игри в Рим през 60-а година сл. Хр., наричайки ги Нерония, бил известен с амбициите си с олимпийски размери, когато ставало дума за редовните конкурси.

Нерон знаел как да си спечели предимство в спортните състезания. Например при надбягването с колесници, когато не преценил добре един завой и се плъзнал по стадиона, римският император просто платил на опонентите си, за да си осигури победата.

Ранните Олимпийски игри може да са били измислени, за да почитат боговете и да изтъкнат физическите и артистичните възможности на гърците, но от подкупи и политически облаги добродетелният образ на аматьорския спорт в Древна Гърция остава чиста легенда.

След победата си в Олимпия Нерон се завърнал в Рим, където бил обявен за най-успешния състезател от създаването на игрите. Деспотът бил награден с 1808 маслинови клонки, които олицетворявали броя на победите му - съмнителен рекорд, който никой не поставял под въпрос. Въпреки това неговата популярност не нараснала и скоро след това Нерон се оттеглил от властта и се самоубил.

Наследникът му Галба настоял Олимпия да върне парите за подкупа, който Нерон бил дал на съдиите и организаторите, за да им благодари за триумфа си, да не говорим за освобождаването от данъци, което бил обещал на домакините. Вместо това обаче се отплатили на Галба с премахването на Олимпийските игри през 67-а година от летописите.

Дори и тези игри да са били заличени от спортната история, корупцията останала като норма.

На 98-ите игри през 388 г. преди Христа боксьорът Еполос успял да подкупи трима от опонентите си, включително и шампиона от предишните игри. Всеки играч се съгласил да се бие с половината си сила и да остави Еполос да победи, но рушветите били разкрити и последвал скандал.

Въпреки че той все още е признат за олимпийски шампион, наказанието му било тежко - трябвало да плати за голяма бронзова статуя на Зевс, кръстник на игрите. Еполос може да е първият, който бил наказан по този начин, но днес няколко подобни статуи стоят на входа на оригиналния Олимпийски стадион - като свидетелство за престъпните злодеяния, предхождащи „дефлейт гейт" и скандала във ФИФА с хиляди години.

Преследването на спортни успехи обаче водело до значителни рискове. Ако състезателите не били сметнати за достатъчно готови за определени големи спортни събития, те трябвало да изтърпяват наказания, които могли да са по-тежки от налаганите в случай на корупция.

Когато един атлет бил намиран за неспособен за съревнование, на което се гледало като ощетяване на репутацията на събитието, му била налагана глоба да върши много тежка физическа работа.

Както Олимпийските игри в днешно време, така и ранните игри били голям бизнес. Градските и регионалните лидери отрано преценили, че Олимпия и други големи общогръцки спортни фестивали представят възможност за подкрепа на собственото си положение.

Но както шампионът по надбягванията с колесници Симон научил от тираните в Атина през 6 век преди Христа, преплитането на спорта и политиката може да бъде фатално - владетелите определели, че Симон е станал твърде популярен и наредили да го убият.