Краят на спасителната програма за Гърция не значи край на мъките

Когато Димитрис Зафириу започва работа на пълен работен ден преди два месеца, заплатата му е едва наполовина от тази, която е получавал преди дълговата криза да удари Гърция. След години на тежка борба, това все пак е крачка напред.

"Сега, в края на месеца, семейството ни остава без пари", казва 47-годишният мъж. "Но нула е доста по-добре от преди, когато дори не можехме да си платим сметките".

В понеделник Гърция официално ще излезе от спасителната програма, която наля над €320 милиарда в икономиката ѝ, отваряйки врати за нова ера на финансова независимост. Страната бавно се завръща към растеж, а европейските лидери обявяват край на дълговата криза, която почти разруши еврото, пише The New York Times.

Но цената на спасението на Гърция бе висока. Свиването на икономиката, заедно с почти десетилетие рязко ограничаване на разходите и увеличаване на данъците, за да бъдат възстановени финансите на страната, остава една трета от населението от малко над 10 милиона души близо до бедност, показват данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Гърция излиза от спасителната програма, но кризите в Европа не са свършили

"Еврозоната не е вън от опасност"

Доходите на домакинствата намаляха с над 30%, повече от една пета от хората не могат да платят основни разходи като наем, електричество и да си връщат заемите. В една трета от семействата поне единият от членовете не работи. Сред тези, които все пак имат работа, има и много работещи бедни - едно от най-високите нива в Европа.

"Всяко общество, което е загубило една четвърт от икономиката си, няма как да няма остри социални проблеми", казва Евклидис Цакалотос, министър на финансите на Гърция.

Зафириу току-що е успял да излезе от цикъла на постонно търсене на работа и спорадични приходи. Както на много други гърци, през последното десетилетие животът му е преминал в безработица, намаляване на заплатите и скок на дълговете.

Икономиката на Гърция отскоро е отново стабилна и това кара гръцката строителна компания, в която Зафириу намира работа, да започне да търси нови кадри. Но заплатата му е едва €800 - далеч под €1 500, колкото е изкарвал преди кризата.

"Гърция се подобрява, но това не означава, че всичко вече е като преди", казва той.

Голямата дългова драма на Европа наближава своя край

Кредиторите трябва да решат какво ще правят със задълженията на Атина

Дори и след края на спасителната програма Гърция ще трябва да продължи да "затяга коланите" в следващите години, а кредиторите ще следят зорко за фискалната дисциплина и прогреса по структурните реформи. Премиерът Алексис Ципрас обаче, че ще облекчи някои от най-засегнатите с повишение на заплатите и помощите. И дори заговори за възможно намаляване на някои от данъците за компаниите, за да увеличи броя на новите работни места. Безработицата намаля от 28% до 19,5%, но все още е най-високата в еврозоната.

Министър-председателят иска да създаде инерция, след като икономиката на страната нарасна с 1,4 процента миналата година, възстановявайки се от срива. Гърция вече има бюджетен излишък, а Ципрас планира да изведе страната отново на финансовите пазарите.

За да направят икономиката на Гърция по-конкурентноспособна, кредиторите - Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия - наложиха ограничения, които включваха временно прекратяване на рамковите споразумения за заплати в компаниите, както и по-лесна възможност даден служител да бъде уволнен. Заплатите в публичния и частния сектор паднаха с над 20 процента. Минималната заплата бе намалена от €751 през 2012 г. до втората най-ниска в еврозоната - €586.

И днес все повече от работните позиции предлагат само минимална заплата. И въпреки че това помага за намаляване на безработицата, много от служителите в частния сектор сега печелят по-малко от границата на бедността.