Голямата дългова драма на Европа наближава своя край

Европа може би най-накрая ще реши финансовите проблеми на Гърция, но препирните и несъгласията вероятно ще вземат превес над критериите и условията.

Финансовите министри от еврозоната се срещат в София, за да обсъдят облекчаване на сроковете за погасяване на гръцките спасителни заеми. Докато Германия може да отстъпи от твърдата си линия, между държавите и Международния валутен фонд има сериозни различия за това колко голяма свобода трябва да получи Атина и под колко строг надзор трябва да бъде поставена в бъдеще.

Всички кредитори трябва да постигнат споразумение през юни, преди финансовата помощ за Гърция да изтече в края на лятото, а най-задлъжнялата страна в Европа отново да разчита на пазара на облигации за свежи средства.

Разговорите в българската столица ще се фокусират върху т.нар. механизъм за корекция на растежа, който в крайна сметка ще свърже изплащането на дълга с икономическите резултати. Гърция може да плаща повече в по-добри времена, и по-малко в по-лоши.

"Все още имаме да извървим последната част от пътя, но настроенията са положителни. Позициите днес са много по-близо, отколкото бяха", посочи португалският министър на финансите Марио Сентено, който председателства срещите на върха.

Гръцката икономика расте по-слабо от очакваното от кредиторите

Почти 6 години след като на Гърция бе обещанo допълнително облекчение по някои от нейните неизплатени дългове за 320 млрд. евро, все още не е ясно как ще приключи финалът на една от най-големите финансови кризи в историята на Европа.

Страната все още усеща последиците, като икономиката компенсира само малка част от загубите си, а мерките за строги икономии продължават да са все така болезнени. Но предвид изборите, които се очакват през следващата година, правителството в Атина отчаяно иска да избегне друга спасителна програма.

Основното несъгласие относно бъдещото развитие е дали механизмът за корекция на растежа трябва да се задейства автоматично или след одобрение от страна на членовете на еврозоната. МВФ, Европейската комисия и държави като Франция смятат, че трябва да бъде автоматично. Германия иска да бъде под условие за преглед, за да се гарантира, че Гърция няма да се отклони.

Кредиторите искат да сe уверят, че Гърция няма да се върне към прекомерните публични разходи

Германското министерство на финансите изглежда много по-благосклонно към Атина, отколкото през последните години. Министерството би се съгласило с идеята за облекчаване на дълга, стига Гърция да продължи строгия финансов контрол след края на настоящата спасителна програма.

Друг важен дискусионен въпрос е как ще бъдат покрити гръцките заеми. Всяко бъдещо преструктуриране ще включва неплатени заеми, отпуснати като част от втория спасителен план на страната от вече несъществуващия Европейски механизъм за финансова стабилност.

МВФ иска преструктурирането да се разшири и до двустранните заеми, които Атина получи от други държави от еврозоната в първия си спасителен пакет, както и до парите от Европейския стабилизационен механизъм - спасителния фонд на еврозоната.

Изключително важно е преструктурирането на двустранните заеми да има отражение върху бюджета за страните от еврозоната, които изключват всичко, което дори бегло прилича на фискален трансфер към Атина.

След това идва и бюджета на самата Гърция. Страни като Германия искат Гърция да поддържа договорен първичен излишък (нетните разходи преди изплащане на лихвите) в размер на 3.5% от брутния вътрешен продукт до 2022 г. и около 2% след това, за да помогне за изплащане на дълга.

МВФ се съмнява, че Гърция може да запази излишък по-висок от 1,5% в средносрочен план и следователно се нуждае от облекчаване на дълга, въпреки че през последните години страната надхвърли бюджетните си цели.

Представянето на гръцкия бюджет надхвърля целите на спасителната програма

Други обсъждани мерки включват погасяване на по-скъпите заеми от МВФ с по-евтини европейски кредити, а централните банки в еврозоната да прехвърлят печалбата си от гръцки държавни облигации на Атина.

Преди да бъдат взети крайните решения Гърция трябва да осъществи десетки икономически реформи, обвързани с последния преглед на настоящата й програма, включително продажба на държавни активи и реформи в енергетиката. Според МВФ това ще бъде предпоставка страната отново да си стъпи на краката.

"Ако Гърция изпълни програмата според договорката и ако има задоволително споразумение за дълга, няма съмнение, че Гърция ще може да се върне на пазара", заяви директорът на европейския отдел на МВФ Поул Томсен.