Икономиките на държавите от региона на "Трите морета" продължават да постигат по-добри резултати от тези на западноевропейските си съседи. В периода 2015-2019 година те отбелязват среден годишен ръст на БВП от 3,8 %, което е почти два пъти повече от темпа на растеж на останалите от ЕС. Тези по-добри резултати се запазиха и в най-лошите времена през миналата година, когато COVID-19 предизвика дълбока рецесия в целия свят.

Такъв обзор направи управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по повод 12-те държави, които влизат в инициативата "Три морета" по време на бизнес форума към инициативата, който се провежда днес в София. В нея влизат освен България още Балтийските държави, Австрия, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения, намиращи се между Черно, Балтийско и Адреатическо море.

Георгиева акцентира върху това, че страните от инициативата са отчели средно спад от 4% по време на корона кризата, докато за западноевропейските държави спадът е бил близо два пъти по-голям. По нейните думи до края на настоящата година страните от "Три морета" ще успеят да се върнат към предкризисните си нива и ще продължат да намаляват разликата в доходите в средносрочен план. Според оценката на шефа на МВФ те ще растат с около 1,2% на година повече от останалите държави в ЕС. 

"Голяма част от вече направеното, за да се даде приоритет на инфраструктурата и свързаността, е ключов компонент на тази устойчивост и на способността на икономиките ви да се възстановят толкова убедително. Това ще бъде жизненоважно за поддържане на темпа на конвергенция", посочва тя.

"Инвестициите в инфраструктура могат значително да увеличат производствения капацитет и промишления продукт. Според нашите оценки за всяко похарчено евро това ще доведе до увеличаване на производството с 1,7- 2,5 пъти в дългосрочен план. При това не става дума само за стимулиране на днешната икономика, а за изграждането на икономиката за утрешния ден. Правилните инвестиции, които отчитат необходимостта от възприемане на нисковъглероден и устойчив на климатичните промени път на растеж, могат не само да подобрят свързаността, но да го направят, като ускорят прехода към новата икономика на климата, повишавайки конкурентоспособността на региона в бъдеще", изчислява Георгиева.

По нейните думи друг приоритет за страните от инициативата трябва да са цифровата свързаност и социалната инфраструктура. По повод второто тя посочва: "Последните 16 месеца разкриха недостатъци в обхвата и качеството на здравеопазването в много части на света. Този регион не прави изключение — тук разходите за здравеопазване са две трети от тези в Западна Европа, което утежнява предизвикателствата, свързани с неблагоприятните демографски условия.".

От друга страна Кристалина Георгиева акцентира върху това, че "интелигентният и екологичносъобразен растеж" става на основата на инвестиции в иновации, а в това отношение страните от "Три морета" изостават зад Западна Европа. 

"Анализът на Фонда установи, че в развитите икономики увеличение на разходите в тази сфера с около 0,4 % от БВП годишно може да повиши БВП с 5 % в средносрочен план. В тази връзка приветствам намерението ви да подкрепите по-големи разходи за НИРД и да засилите сътрудничеството в тази област за изграждането на по-иновативни икономики", обяснява тя.