Структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в абсолютен размер продължават да растат.

Това показват данните от годишното изследване на задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор, което БСК прави за 12-та поредна година. Данните бяха представени на пресконференция днес, от изпълнителния председател на БСК Божидар Данев и зам.-председателя на камарата Камен Колев.

Основни резултати от изследването:

До 2013 г. задълженията са нараснали със 104 млрд. лв. или 2.6 пъти. Основната част от този прираст (89 млрд. лв. или 86%) е формиран в периода до 2009 г., т.е. до началото на икономическата криза.

През 2013 г. беше отбелязана дефлация в размер на -1.6%, т.е. реалната задлъжнялост е много по-висока. За единица продукция фирмите получават по-ниска цена, а дългът им расте със съответните лихви.

До 2009 г. задълженията растат средногодишно с 32.5% (29 млрд. лв./г.), а след 2009 г. темпът спада до средногодишни стойности от около 2% (3.7 млрд. лв./г.). В същото време, средногодишният ръст на БВП в периода до 2009 г. е 6.2%, а след 2009 г. е 1.1%.

Аналогични са тенденциите и при междуфирмените задължения, които в периода 2009-2013 г. запазват ниво от около 1,5 пъти БВП.

В периода 2005-2009 г. задълженията нарастваха много по-бързо от БВП, а след началото на икономическата криза през 2009 г. темповете на растеж на задълженията и на БВП почти се изравниха.

Спрямо 2010 г. най-голям е ръстът на междуфирмените задължения (12%), следвани от данъчно-осигурителните задължения (3.5%) и към персонала (3%). Задълженията към финансови предприятия нарастват с 0.6 %.

От началото на икономическата криза през 2009 г. се наблюдава застой (дори спад) в темповете на растеж на задълженията към финансови институции, т.е. инвестиционната активност е замръзнала.

През 2013 г. дългосрочните кредити намаляват с 3.2% през 2013 г., а спрямо 2010 г. намалението е с 8.1%. 20-процентният ръст на краткосрочните кредити през 2013 г. спрямо 2010 г. (+2.9 млрд. лв.) показва, че дейността на нефинансовите предприятия се затруднява от недостатъчните оборотни средства.

Тенденцията на осветляване на икономиката протича бавно и не води до съществено намаление на дела на сивия сектор. Данъчно-осигурителните задължения са с незначителен дял от около 3% в общия размер на задълженията и се задържат на относително постоянно равнище.

Задълженията към персонала също са с незначителен дял в общия размер на задълженията.

През 2013 г. те са в размер на 2 млрд. лв., което е едва 1% от всички задължения.
През 2013 г. спрямо 2010 г.: Намалява делът на задълженията към финансови предприятия (от 29.5 на 27.4%) и към доставчици (от 19.1 на 18.5%); Нараства делът на задълженията към свързани предприятия (от 23.5 на 24.2%); Запазват се дяловете на данъчно-осигурителните задължения, задълженията към персонала, по полици, облигационни заеми и аванси.

През 2013 г. на 100 лв. активи на предприятията от обществения сектор се падат 35 лв. задължения, а в частния сектор на 100 лв. активи се падат 177 лв. задължения. На 100 лв. приходи от продажби задълженията на предприятията от обществения сектор са 97 лв., а в частния сектор - 140 лв.

Агрегираната структура на задълженията в частния сектор запазва постоянни пропорции, докато при обществения сектор е налице ръст на междуфирмените задължения и спад на задълженията към финансови предприятия.

През последните две години се наблюдава увеличаване на дела на краткосрочните задължения в обществения сектор, докато в частния пропорциите се запазват.
Задълженията на нефинансовите предприятия са 2.6 пъти по-големи от техните вземания.
Към края на 2013 г. държавата, общините и предприятията с преобладаваща държавна и/или общинска собственост имат задължения към фирмите в размер на 760 млн. лв., в т.ч. 553 млн. лв. са държавните задължения и 207 млн. лв. са общинските.

Фактори с позитивно влияние:
• Постепенното излизане от кризата на страните от ЕС, като предпоставка за ускоряване на икономическия растеж у нас (физическият обем на БВП през третото тримесечие на 2014 г. нарасна с 1,9 %);
• Значителното увеличение на износа (+7.2%), вкл. за страните от ЕС (+9.1%).
• Сривът на цените на петрола и останалите енергийни ресурси
• Усвояването на средствата от ЕС по оперативните програми

Фактори с негативно влияние
• Неблагоприятна икономическа среда и незначителен ръст на БВП;
• Свиване на инвестициите (над 15.6% за периода 2009-2013 г.);
• Нарастване на случаите с фактическа неплатежоспособност и броя на фалитите, както и бавните процедури по несъстоятелност;
• Високо ниво на необслужваните кредитите;
• Дефлационни процеси, които реално увеличават задлъжнялостта.