
Думите на Меркел атакуват на първо място ръководителя на Porsche Венделин Ведекинг, за когото преди дни се разбра, че тази година ще получи заплата и бонуси в размер на €60 млн., пише Financial Times.
Меркел никога не е показвала предразположеност към идеята за всеобщо равенство. Обаче следващият месец в Германия предстоят регионални избори с ключово значение (в провинциите Хесен и Долна Саксония) и вероятно желязната германска дама иска да прибере под крилото си някои по-ляво ориентирани гласоподаватели. Ето част от нейните думи:
„Само защото ръководител на американски автомобилен завод печели хиляда пъти повече от работника, германски автомобилен мениджър също ще получи такова увеличение, каквото той никога не може да осигури на своите работници. Не искам да коментирам успеха на американските автомобилни компании, но знам, че японските производители на автомобили са особено успешни. Там босовете взимат само 20 пъти повече от заплатите на работниците".
След това е имало груба закачка с Герхард Шрьодер, канцлерът-предшественик от Социалдемократите, който сега оглавява компанията по изграждане на тръбопровода Северен поток. Меркел е заявила, че заплащането на японците е било около два пъти по-високо от това на германски канцлер, „когато той не работи в Швейцария за руския газов сектор".
Меркел е критикувала и компенсациите на напускащите мениджъри на Уолстрийт: планините от пари за провалилите се мениджъри разрушават доверието в социалния баланс в страната".
Тази реч на Меркел е поредното доказателство за метаморфозата й от привърженик на болезнените икономически реформи в глас на политическия центризъм. Служители от CDU описват новия курс като опит да се заеме политическото пространство, освободено от Социалдемократическата партия. SPD, по-малкият партньор в коалицията, пое наляво в опит да се хареса на същинския си електорат.
Социологическите проучвания сочат, че нито дясноцентристките CDU и пропазарните FDP, нито лявоцентристките SPD, нито Зелените ще могат да получат мнозинство на предстоящите избори. Затова двете главни партии преосмислят стратегиите си в навечерието на общите избори 2009. Коалицията между тях вече не е желана.
Някога Меркел бе застъпник на „оборудването" на Германия за посрещане предизвикателствата на глобализацията. Сега Меркел призовава за интелигентна регулация на международните финансови пазари, „международни социални стандарти", а германските предприятия да бъдат предпазени от поглъщания от политически мотивирани суверенни фондове.
Според CDU, Меркел е научила уроците от изборната кампания през 2005, чийто призив за радикални и болезнени реформи изплаши гласоподавателите и коства на партията значителната преднина пред SPD.