С приближаването на срока в който трябва да бъде подготвен бюджета за следващата година Министерството на финансите продължава да бълва идеи за увеличаване на приходите по линия на промени в законите за данъците и акцизите. Интересното е че почти всички независими експерти по данъците оценяват въпросните предложения като меко казано екзотични.

Началото бе поставено се поставените за обществено обсъждане предложения за промени в Закона за корпоративно подоходното облагане (ЗКПО), Закона за облагането на доходите на физическите лица (ЗОДФ) и Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Там дискусионните предложения бяха свързани с въвеждането на 15% данъчна ставка за транснационалните компании според правилата на ОИСР, с отмяната на признаването за данъчни цели на разходите за обезценки, които правят финансовите предприятия, за отмяната на 24% признати разходи за лицата на граждански договори и с идеята за въвеждане на премия за донасяне на информация за укриване на доходи. Последната идея вече получи сред широката публика подигравателното название "бонус-донос". Друг е въпросът, че каквито и донесения да направите бонус едва ли ще получите, а виж проблеми от всякакво естество с набедените от вас пред данъчните власти лица, са ви много вероятни.

Към всичко това се добави и намерението на финансовия министър да наложи на допълнителна такса ставка върху транзита на руския газ, който минава по тръбата за България към Сърбия и Унгария, а също така и към Австрия. Това предизвика вече международна реакция.

По всички тези казуси бившият заместник финансов министър Людмила Елкова, която дълги години бе началник на дирекция "Данъчна политика", а сега е член на УС на БНБ, даде подробни разяснения и коментари в предаването Money.bg по телевизия "България он Еър" на 22 октомври 2023-а.

https://www.bgonair.bg/a/203-moneybg/323199-promenite-v-danachnite-zakoni

Въпросните идеи за промени в данъчното законодателство станаха и обект на сериозен анализ по време на събитието "Инфлацията - уравнения и решения на 17 октомври".

Какво обаче накратко е важно да се знае за всички тези "иновации" в областта на облагането?

Ще започнем отзад напред. Когато въвеждаш едностранно допълнителна такса за транзит на стратегически продукт, чийто пренос е уреден с международен договор, не можеш да очакваш, че останалите страни по този договор ще я приемат. Най-малкото, защото данъчното ни законодателство е национално, а не екстериториално. С други думи то не важи за лица извън България, а още по малко за други държави. В този ред на мисли "Булгартрансгаз" ще е длъжен да плати допълнителната такса, като още не е ясно това акциз ли ще е, или нещо друго, но няма никаква гаранция, че ще може да събере тези допълнително платени пари от доставчика на газ. Той най-вероятно ще откаже да ги плати, защото ги няма във вече сключения договор. Ако при такъв отказ "Булгаргаз" спре или дори ограничи транзита на газ, това заплашва страната със тежки съдебни дела с огромни финансови претенции в международните арбитражи от страна, както на страните които не са си получили договорените количества, така и на доставчика на газ. А един такъв арбитраж за над един милиард във връзка с реактора за АЕЦ "Белене" вече загубихме. Да не говорим, че подобен акт от страна на българската държава може и да се разглежда като casus belli. Да не забравяме откъде тръгна острото противопоставяне между Украйна и Русия, което впоследствие прерасна в инвазия на Русия срещу Украйна. В крайна сметка заради това противопоставяне свързано с доставките на газ руснаците изградиха и Северен и Турски поток. Разбира се това доста крайно опасение, но можеше ли някой да предположи преди 4-5 години, че това което сега се случва в Украйна ще се случи?

Като оставим настрана международните рискове, които с голяма доза вероятност ще получат съвсем конкретно финансово измерение с много нули след първото число, е ясно, че ако "Булгартрансгаз" започне да плаща в хазната тази допълнителна такса бързо ще бъде изправено пред ликвиден проблем и ще бъде декапитализирано. В такава ситуация държавата или ще трябва да похарчи бюджетни средства за да го капитализира и ефекта за фиска от цялото това упражнение ще е нулев или ще трябва да се отърве от въпросното дружество като го приватизира на ниска цена. Сами се сещате на какво намирисва такъв сценарий.

По темата за желанието на финансовото министерство да отмени 24% признати разходи на лицата работещи по граждански договори. Въпросните разходи се признават защото лицата по граждански договори имат разходи - пътни, режийни, наеми, консумативи и др. свързани с предоставяните от тях услуги по граждански договор. За разлика от хората, които са на трудов договор и нямат такива признати разходи, защото ползват помещенията, тока, водата, отоплението и пари за командировъчни на фирмата за която работят. Сегашното предложение на финансовото ведомство за отпадане на признатите разходи е опит фиска да се пребори с един отдавнашен рецидив, при който лица водещи се на граждански договор и намаляващи сумата, върху която дължат данъци с 24% разходи, всъщност не ги правят, защото работят за конкретна фирма в условия все едно, че са на трудов договор - имат си работно място, което постоянно ползват. И това е рецидив, който е широко разпространен именно в държавната и в общинските администрации и дружества. Но въобще не е правилно да изхвърляш мръсната вода от коритото заедно с бебето. Решаването на въпросния проблем е работа на данъчните и на инспекцията по труда. А това че те не могат да си свършат работата не е повод да стоварваш данъчната бухалка върху всички граждани на трудов договор. Иначе защо финансовия министър не е предложил да отпадне и признаването на разходите за данъчни цели например на адвокатите? Преди година техните признати разходи бяха вдигнати от 25% на 40 процента.

По отношение на предложените промени в ЗКПО бяха направени много задълбочени и професионални коментари във връзка с намерението да се въведе 15% данък върху печалбите на транснационалните компании. Там желанието да се направим на по-католици от папата затъмнява декларациите за допълнителни приходи в бюджета. Дори и да има такива те едва ли ще са несъществени. Всъщност добре е да видим какви очаквания има за приходите от тази мярка самото Министерство на финансите.

Далеч по-стряскаща е идеята да не се признават разходите за обезценки на финансовите институции. Това засяга предимно банките, които с тези разходи покриват риска от загуби по предоставените кредити, в това и число и на държавата. Широката публика не е наясно, но специалистите знаят, че през определени периоди закупените от банките държавни облигации се преоценяват и ако стойността им по текущи цени се окаже под тази по която са закупени, те се обезценяват с получената разлика. Банките правят разходи по покриването както на тези обезценки, така и на възможните загуби, които могат да претърпят от непогасени напълни или частично заеми. По този начин те гарантират на вложителите, че по всяко време и при първо поискване ще могат да си получат парите по депозитите. Ако идеята на Министерството на финансите бъде претворена в промяна на ЗКПО, тогава тази сигурност ще бъде компрометирана. А и въобще не е ясно дали след подобна екзотика банките ще продължат д купуват български държавни облигации и дали няма да разпродадат онези, които държат в активите си, със всички съответстващи за цената на държавния ни дълг негативни последствия. Само за сведение българските банки притежават около една трета от държавния дълг.

И накрая за идеята "бонус-донос". Това е мярка която се обсъжда в Министерството на финансите и в данъчната администрация вече второ десетилетие. И самия факт че не е прилагана до сега трябва да говори достатъчно ясно. Само се замислете. Като се говори за бонус при донасяне за укриване на данъци, върху какво ще е той? Върху сумата, която се предполага, че е укрита? Ами ако се окаже, че такава няма? Какви мерки са предвидени "доносника" да върне бонуса в този случай? Ако въпросния бонус се плаща върху установени укрити данъчни задължения, този който е донесъл за тях ще трябва да чака с години, защото първо трябва да бъде разпоредена и извършена данъчна проверка. След това засегнатото от нея лице има право да направи възражения по нея до НАП. А ако не се стигне до съгласие с данъчните спора се решава в съда. Попитайте НАП каква е средната продължителност на такива дела и ще видите, че става дума за години.

И на финала по въпроса за "Лукойл". Политиците създадоха медийна новина, че рафинерията трябвало да плати на държавата няколкостотин милиона данък печалба. И ако не го направи щели да отменят дерогацията. Тук е добре шефа на НАП да отговори пред обществеността и пред политиците има ли установени данъчни задължения на "Лукойл" за въпросните милиони? Ако има какви мерки данъчната администрация е предприела да ги събере. Ако няма... За какво всъщност говорим? Възможно ли, ако обявените от политиците данъчни задължения не съществуват, такива въобще да бъдат събирани. И какви са възможните правни и финансови последствия от подобни инициативи. В крайна сметка данъчното облагане се подчинява на съществуващия правен ред, в това число и международния такъв, и заобикалянето на този ред не се нарича облагане, а по друг начин. Тук не става дума за толериране, или за притискане на една или друга компания. Става дума за принципи, спазването на които е в основата на правовата държава.