"Мними банкери предлагат бързи кредити" четем във в. "Монитор"

Мними банкери предлагат бързи кредити с реклами по дърветата. Тези обяви са на ръба на закона, коментира пред "Монитор" Тихомир Тошев, председател на Асоциацията на кредитните консултанти. Той обясни, че според регламента се изисква, когато се рекламира кредит, той да е с конкретна сума, точна месечна вноска и годишен процент на разходите (ГПР). Според Тошев само един надпис давам кредит и телефон не е коректно. Експертът съветва хората да не си избират бърз заем от обява на дървото, а да проверят кои са сериозните фирми, лицензирани от БНБ да кредитират, и да сравнят поне няколко оферти. Тошев препоръча потребителите да взимат най-много до 200-300 лв. бързи кредити и да ги връщат в най-кратки срокове, а за суми над 500 лв. да се ползват заеми от банки. А ако имаме някакви сигнали то да се обръщаме към Комисията за защита на потребителите (КЗП), посочи още той. Санкцията за нелоялна търговска практика е до 30 000 лв. при първо нарушение и до 50 000 лв. при повторно.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Българката натежала с кило и половина" четем на първа страница на в. "Труд"

Жените у нас са с близо 200 000 повече от мъжете и живеят средно със 7 години повече от тях

Нашенките раждат все по-късно и се женят все по-рядко

Средната българка е натежала с кило и половина през последните 8 години, сочат данни на Националния статистически институт. Жените у нас тежат средно 67 килограма по данни за 2014 г. срещу 65,5 кг. през 2008 г., като средният ръст остава непроменен - 1,63 м.

Статистиката показва, че 49,6% от българските жени са с нормално телосложение, докато 32,6% страдат от наднормено тегло, а 14,2% са затлъстели, което е с близо 3% повече в сравнение с 2008 г.

Според данните значително преобладават жените, които изобщо не пушат - 73,2%, а ежедневно 20,7% от нежния пол се отдават на този порок.

Изследването показва още, че през последните 12 месеца 44,9% от дамите не са употребявали алкохол, докато само 3,6% посягат към чашката всеки ден. За сравнение през 2008 г редовно алкохол са пили едва 2,1% от жените.

Прочети още от в. "Труд"

"Жените шефове успяват повече, а са само 11%", извежда на първа страница в. "Стандарт"

- Г-жо Йорданова, много ли са големи разликите в заплащането на жените и мъжете у нас и в Европа ?

- Неравенство има в много аспекти. По данни на Евростат средноевропейското ниво на разлики в заплащането за една и съща професия е около 16% в полза на мъжете. В отделните страни от ЕС обаче има голямо разминаване. В Румъния разликата е 5%, а в Естония е цели 29 на сто. В България тя е около 15%. По данни на КНСБ при средна работна заплата 934 лева у нас, мъжете получават 1 022 лв., а жените 845 лева. В диапазона на ниските заплати неща стоят още по зле - жените получават с 28% по-малко от колегите си. Най-голямата ножица е във финансовия и застрахователния сектор, където разликите стигат до 40 %. Проблемът е, че по-ниската заплата по-късно се проектира в пенсията като разликата между двата пола стига до 39%. Жените са много повече изложени на риск от бедност в късна възраст.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Ръстът на икономиката: По-висок от очакваното, но по-слаб от 2015 г.", четем на първа страница в. "Капитал Daily"

Износът и потреблението вдигнаха БВП с 3.4% в период на оскъдни еврофондове през миналата година

Ръстът на икономиката за миналата година е по-висок от очакванията на повечето анализатори и достига 3.4% от БВП. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Най-голям принос за увеличението имат износът и потреблението на домакинствата. Растежът е постигнат и в година на малко еврофондове. Лошата новина е, че инвестициите намаляват. Другата е, че все повече анализатори са на мнение, че българската икономика достига потенциала си, който е около 3.5%...

Прочети още от в " Капитал Daily"

"4-те "големи" в ЕС искат Европа на много скорости" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Лидерите на 4-те най-големи европейски сили - Германия, Франция, Испания и Италия, се обединиха в Париж около идеята за "Европа на много скорости", при която различните страни - членки на общността, ще се стремят към по-силна интеграция, но всяка ще избира своето темпо.

В понеделник вечерта френският президент Франсоа Оланд бе домакин в двореца Версай на германския канцлер Ангела Меркел, премиера на Италия Паоло Джентилони и испанския им колега Марио Рахой. Те се договориха да обявят визията си за бъдещето на ЕС на предстоящия Европейски съвет в края на тази седмица и преди предстоящата среща на върха в Рим на 25 март.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Sofix достигна 8-годишен връх", пише в. "Капитал Daily"

Основният индекс на Българската фондова борса SOFIX достигна до най-високото си ниво от края на 2008 г. През деня стойността на показателя се повиши до 623 пункта, което не се е случвало от 21 октомври 2008 г. В края на сесията затвори малко по-ниско на 621.96. В основата на повишението са акциите на "Софарма", "Монбат" и ПИБ.Най-високото ниво беше през октомври 2007 г., когато индексът се покачи до 1952 пункта. Най-ниското е от юни 2001 г., когато е почти на дъното със 70.5 пункта.

Прочети още от в " Капитал Daily"

"Защо България не трябва да влиза в еврозоната", пише в. "Сега"

Напоследък евентуалното влизане на България в монетарния съюз на ЕС, т.нар. еврозона, се превърна в злободневна тема. Редица експерти, начело с бившия икономически екип на НДСВ и Иван Костов, се изредиха да обясняват в различни медии защо България трябва възможно най-скоро да премахне валутния борд и да приеме еврото. Като аргументи в подкрепа на това се изтъкват очаквания, че приемането на еврото ще доведе до по-ниски лихвени проценти, ще намали нивото на риск в банковата система, ще стимулира инвестиции и като цяло ще предостави възможност за увеличаване на икономическия растеж. Това, което тези коментатори удобно пропускат обаче, е, че едно потенциално влизане в еврозоната носи със себе си сериозни рискове конкретно за България.

Прочети още от в. "Сега"

"БАБХ готви изследвания за двоен стандарт при храните" пише в. "Труд"

България започва проучване на опита на държавите от Вишеградската четворка, които са установили двоен стандарт в храните. То е разпоредено от изпълнителния директор на Българска агенция по храните (БАБХ) д-р Дамян Илиев. След анализа ще бъде разработен план за действие, като се вземе предвид и спецификата на националния пазар.

Компетентните власти на страните от Вишеградската четворка са установили различия в качествените показатели на храните. Това обаче не означава, че те са опасни за потребителите, уточняват от БАБХ. Става дума за продукти от една и съща марка, които се продават с различни съставки в страните от Източна и Западна Европа. България като част от Европейския съюз не би следвало да се третира по различен начин от държави като Германия, Франция, Белгия и други.

Прочети още от в. "Труд"

"Благой Рагин, председател на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите: Българският турист е най-добрият клиент", четем във в. "Монитор"

Избираме спа за Великден, Зимният сезон бележи ръст от 6%

- Г-н Рагин, в наредбата за категоризация на хотелите няма изисквания за предоставяне на услугата ол инклузив при местата за настаняване с 1 и 2 звезди. Трябва ли за тези хотели услугата да отпадне?

- Всъщност досега темата не е дебатирана и според мен се получи недоразумение що се отнася до въпросната наредба. Услугата е наложена от години и ако беше излишна, свободният пазар щеше да я отхвърли отдавна. Ако някой колега не спазва правилата при предлагане на храните, има конкретни органи, които могат да ги контролират и да ги санкционират. Затова дори не мога да си обясня защо се породи такъв по темата в медиите. Имайте предвид, че за да премахнем ол инклузива изцяло, секторът трябва да разполага с достатъчно персонал. В момента само за курорта Слънчев бряг не достигат 14 000 души. Представяте ли си колко служители трябва да има един комплекс с 1000 места, ако не предлага услугата ол инклузив.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Изборите в Европа спъват общите решения", пише в. "Стандарт"

Еврокомисията представи т.нар. Бяла книга, която предлага пет сценария за бъдещето на Европейския съюз. По кой път ще поеме Общността и кой от сценариите е най-реалистичен за България? Потърсихме за коментар проф. д. и. н. Нина Дюлгерова, преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и ЮЗУ "Свети Неофит Рилски".

Бялата книга, представена от председателя на Еврокомисията Жан - Клод Юнкер, има своята предистория. Става въпрос за негативните резултати от референдумите в Холандия и във Франция, свързани с приемане на конституция, общ химн и общи цели на ЕС.

Приетият през 2009 г. Лисабонски договор на практика постави началото на фрагментацията на ЕС, тъй като в този договор, който беше подписан от всички членки, бяха заложени няколко тенденции, които са свързани именно с регионализацията. Даде се възможност да се обединят държави в конкретни райони с общи интереси. Пример за подобна група е Вишеградската четворка.

Брекзит обаче постави началото на формулиране на нови цели и задачи пред ЕС. Прочети още от в. "Стандарт"