От всяка трева морава не става

И тревата си има цена, и то с добавена стойност, но тя не е в тревните смески и оборудването, а в интелектуалния продукт. Защото без ноу-хау от всяка трева зелена система просто няма как да стане.

Проблемът е, че в масовия случай в България това все още не се осъзнава. В желанието си така да оптимизират разходите, инвеститорите често правят резки и непремерени движения, които впоследствие им излизат значително по-скъпо.

Първо - на проектите и концепциите се гледа като на разточителство. А без такива нито е сериозно да се формира бизнес план, нито да се мисли за бъдеща поддръжка и обслужване на зелената площ. Без значение дали това ще е градинка в парка Х на града Y, зеленото пространство около нечий хотел, ваканционно селище или голф игрището, което е решил да изгражда n-тият бизнесмен.

Един от представителите на фирма за напояване разказва как преди време имали немалки спорове с един от възложителите, решил да прави тревно пространство край стопанисван от него ресторант. При това за относително стандартна поръчка, за площ без сложни дъги и чупки, каквито обичат да залагат напоследък озеленителите в проектите си.

„Дамата беше купила разпръсквачи, които при квадратно пространство каквото е нейното би следвало да се разположат в четирите ъгъла. При нея те са сведени до два и тя смята, че това е добре и тревата й е зелена. Нищо че по принцип така не се прави", дава пример Деян Кирязов.

Проблемът е, че на пазара има съвсем случайни играчи, които нито разполагат с кадри, нито мислят да се задържат особено дълго на него. Те работят с ниски цени, но без каквито и да било гаранции и последваща поддръжка на системата. И се забравят някои основни тънкости като например, че разпределянето на разпръсквачи е един въпрос, а съвсем друг - хидравликата и работата с водата като цяло.

„Ако се заложат системите за напояване за около 2 дка, при сравнително правилни форми на площта, която ще се полива, цената идва около 6000-7000 лв. Но при подобна оферта ни се казва - цената е твърде висока. Едва ли не, колкото да се купи един автомобил", отчитат част от представителите на специализиралите се в напояването дружества.

Разчетите на повечето от тях показват, че цените на напоителните системи стандартно варират от 6000 до 12 000 лв. на декар. Маржът не е малък, но много зависи как точно ще бъде обособено зеленото пространство. Ако се заложи на правилни

форми, е възможно цената да падне и под 6000 лв. за дка. Но в момента озеленителите много държат на раздвиженото пространство, дъги и т.н. - все неща, които допълнително усложняват и оскъпяват системата.

Ако в ландшафтното планиране и озеленяването България може да се похвали с традиции, то в модерните напоителни системи и тяхното приложение тепърва има какво да се желае. Другата особено съществена разлика между двата сектора са представителите, които играят ролята на своеобразен „мотор" на този пазар.

В озеленителния бизнес не е толкова трудно да се определят компаниите с добри пазарни позиции и утвърдено име. Част от тях са бивши държавни фирми, раздържавени още в началото на прехода. Някои дори са познати извън страната, тъй като преди време са изнасяли храсти и други зелени продукти в Унгария например.

Новите тенденции в ландшафтното планиране не се диктуват от тях, но те могат да се привнесат относително лесно отвън, като се напаснат към някои специфични местни условия. „Лошото е, че не се води статистика нито колко са фирмите, ангажирани в сектора, нито би могла да им се прави своеобразна ранг-листа", констатират от Съюза на ландшафтните архитекти.

Топ 5
компании с най-добри пазарни позиции в напояването:
- Toro (държава)
- Irritrol
- Rain Bird
- Hunter
- Nelson

И допълват как подобна селекция е по-лесно да бъде направена във все още прохождащия сектор „Напояване", тъй като повечето от фирмите, работещи в него, на практика са дистрибутори на световните лидери в бранша. А те могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Не повече от 5-6 се очаква да останат и фирмите на българския пазар, занимаващи се професионално с напояване, след като отпаднат все още действащите случайни играчи на него.

Сега част от световните компании са представени в страната посредством директни дистрибутори и се смята, че именно те са и водещите дружества в бранша. Има само едно чуждестранно дружество със създаден клон в страната, но то е специализирано единствено в селското стопанство. Засега едни от най-големите и бързо развиващи се компании в сектор „Напояване" са „Дитек", „Аквамат 2000" и „Полимекс".

Почти непосилно е да бъде определено колко точно дружества се опитват да работят на този пазар, особено в селското стопанство. Към момента натам се насочват някои гръцки и италиански фирми, както и израелски дружества с добри традиции в селското стопанство. Индийски фирми също опипват почвата, като засега се справят в земеделието, но не и с налагане на системи в напояването и поддръжката на тревните площи. За тях специално най-напред с материала са американските фирми. Които са с мощни позиции не само зад Атлантика, но и в Стара Европа.